Решение № 21787 от 30.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21787 гр. София, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110126188 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** против К. М. Н., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за топлоснабден имот: апартамент № 18, находящ се в гр. С..................., абонатен № 177585, следните суми: 197,42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане; 31,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 02.02.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 22,77 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане; 5,86 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 02.02.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7701/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата 1 цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.И.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. М. Н., с който оспорва исковете. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени фактурите, въз основа на които се дължат спорните суми. Евентуално поддържа, че е погасил процесните вземания, за което представя платежни нареждания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил до имота на ответника топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара 2 за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

3

С оглед постъпилия отговор на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че: 1) през исковия период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, в качеството си на собственик на същия (което се установява и от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за държавната собственост от 23.02.2001 г.); 2) процесният имот е топлоснабден;

3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума; 5) вземанията за мораторна лихва са в размер на исковите суми.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона, с качеството на ответника на собственик на имота през процесния период.

В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая от представените писмени доказателства се установява, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ.

Спорно по делото е единствено обстоятелството дали процесните задължения са били заплатени от ответника.

По делото са приети фактури, издадени за процесния период, както и изравнителна сметка за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., актуална към 03.09.2020 г., представляваща преработка на изравнителната сметка от 10.07.2020 г. поради постъпили рекламации, видно от която за имота на ответника е изчислена сумата от 466,93 лв. с ДДС за доставена топлинна енергия, като е налице разлика за връщане – 14,88 лв. на абоната; изравнителна сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., актуална към 04.09.2021 г., представляваща 4 преработка на изравнителната сметка от 10.07.2021 г. поради постъпили рекламации, видно от която за имота на ответника е изчислена сумата от 428,98 лв. с ДДС за доставена топлинна енергия, като е налице разлика за връщане – 69,26 лв. на абоната; изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., актуална към 26.09.2022 г., представляваща преработка на изравнителната сметка от 10.07.2022 г. поради постъпили рекламации, видно от която за имота на ответника е изчислена сумата от 501,54 лв. без ДДС за доставена топлинна енергия, като е налице разлика за доплащане – 62,09 лв. от абоната.