Решение № 186 от 07.07.2017, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 186/ 07.07.2017год. град Перник

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, III-състав, гражданска колегия, в публично заседание на 07.06.2017год. /седми юни през две хиляди и седемнадесета година/, в следния състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове:

Рени Ковачка

Радост Бошнакова

Секретар: Златка Стоянова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело № 40 по описа за 2017год., за да се произнесе , взе предвид следното:

С

Решение № 29/19.10.2016год., постановено по гр.дело № 58/2016год. Трънският районен съд е осъдил ЕТ „Кентон- В.В.“ гр.Трън да заплати на „Врана“ ЕАД гр. София сумата в общ размер от 5 264.22 лева, представляваща както следва: сума в размер на 3 300 лева, представляваща наемна цена за периода от 01.12.2014год. до 19.03.2015год. и обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. сума в размер на 129.60 лева, представляваща такса за ползване на общите части на територията, на която се намира отдадения под наем имот за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год. сума в размер на 72лева, представляваща такса смет за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год. сума в размер на 1 762.62лева, представляваща разноски за консумирана електроенергия за периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год.

Със същото решение съдът е осъдил ЕТ „Кнетон-В.В.“ гр.Трън да заплати на „Врана“ ЕАД гр. София сума от 655 лева, представляваща уговорена неустойка съгласно чл.6, ал.4 от Договор за наем от 10.10.2014год., както и сумата от 2 332.50 лева разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство, който го обжалва в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК в частта му, с която са уважени исковете за сумата над 2 057.76лева или за 3 661.46 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 320 лева, представляващи обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. Според жалбоподателя, в тази си част, районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД без да е бил надлежно сезиран с разглеждането му.

Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно в частта му, с която е осъден да заплати 51.84 лева, представляваща такса за ползване на общите части на територията, на която се намира отдадения под наем имот за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год. Според жалбоподателя, така претендираната от ищеца „такса“ не съставлява консумативен разход, а част от наемната цена и поради липсата на наемно правоотношение за периода след 18.03.2015год., то същата се явява недължима. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и в частта му, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 72 лева, съставляваща такса смет за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год. Доколкото липсват доказателства по делото че ищецът е заплатил таксата смет, то според жалбоподателя не дължи нейното възстановяване. По същите съображения жалбоподателят счита че не дължи заплащане на ищеца и на сумата от 1 762.72лева, представляваща разноски за консумирана ел енергия за периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и в частта му, в която е осъден да заплати на ищеца и неустойка в размер на 655 лева с доводи за недължимост на същата. По изложените в жалбата съображения, жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено в едната му обжалвана част и отменено като неправилно и незаконосъобразно в останалата му обжалвана част. При пълно или частично уважаване на жалбата жалбоподателят моли присъдените пред районния съд разноски да бъдат редуцирани, както и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество- „Врана“ ЕАД гр.София е подала писмен отговор, с изложени в него съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Врана“ ЕАД гр.София против ЕТ „Кентон - В.В.“ гр.Трън. Ищецът е претендирал от ответника заплащане на сумата от 3 300 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год., дължаща се по Договор за наем от 10.10.2014год., сумата от 390 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наемна цена за периода от 06.12.2014год. до датата на предявяване на иска- 09.05.2016год., сума в размер на 129.60 лева, представляваща такса за ползване за общите части на територията на която се намират отдадените под наем обекти за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год., сума в размер на 15 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 06.12.2014год. до датата на предявяване на иска- 09.05.2016год., сумата от 72лева, представляваща такса за смет за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год., сума в размер на 10 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 06.12.2014год. до датата на предявяване на иска - 09.05.2016год., сума в размер на 1762.62 лева, представляваща разноски за консумирана ел. енергия за периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год. и сума в размер на 240 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 06.11.2014год. до датата на предявяване на иска- 09.05.2016год., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на иска- 09.05.2016год. до окончателното им изплащане.

Във въззивното производство и в изпълнение указанията на съда, с молба вх.№ 2404/25.04.2017год. ищецът в първоинстанционното производство е уточнил, че претендираната от него сума в размер на 3300 лева включва 19 87.10 лева, представляващи наемна цена за периода от 01.12.2014год. и 1 312.90 лева, представляващи обезщетение за ползване на процесния имот след прекратяване на договора за наем за периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год.

Ответникът е признал иска за сумата от

2 082.70 лева, представляваща наема цена с включен ДДС, такса за ползване на общи части с ДДС и такса смет без ДДС за периода от 01.12.2014год. до 18.03.2015год. За периода от 18.03.2015год. до 31.05.2015год. е оспорил дължимостта на наемна цена, такса за ползване на общи части и такса смет поради липсата на наемен договор между страните и респ. задължения по него. Оспорил е дължимостта на суми за ел. енергия за целия исков период, с довод че не са засичани електромери, че наемателят не е получил съдействие от страна на кредитора по см. на чл.95 от ЗЗД, както и неоснователно се претендира ДДС върху стойността на ел. енергията, а токова не се дължи.

Районният съд е приел за установено, че наемателя-жалбоподател в настоящото производство е неизправна страна по сключения с ищеца договор за наем за част от исковия период- 15.10.2014год. до 19.03.2015год., поради което за същия този период дължи заплащане на наемната цена и консумативни разходи, каквито съставляват ползвана ел. енергия , такса смет и такса за ползване на общите помещения на територията, на която се намират отдадените под наем имоти. Приел е за неоснователно възражението на наемателя по чл. 95 от ЗЗД, както и това за неправилно начислен ДДС върху ел. енергията. За периода 19.03.2015год. до 31.05.2015год. районният съд е приел, че между страните липсва наемен договор, но поради обстоятелството, че наемателят е продължил да ползва процесните имоти, е присъдил в полза на наемодателя обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, ведно с консумативните разходи за този период, съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза. Приел е също така че е налице забава, поради което е уважил в пълен размер претендираните от ищеца неустойки.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. От направеното уточнение на предявения иск с молба вх.№ 2404/25.04.2017год. следва, че районният съд е сезиран и се е произнесъл по иск присъждане на неплатени наемни вноски по сключен между страните договор за наем за периода от 01.12.2014год. до 19.03.2015год., както и по иск за присъждане на обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. В този смисъл и за периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. не е налице произнасяне по непредявен иск, респ. оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение в тази му част се явяват несъстоятелни.

Допустимостта и валидността на обжалваното решение предпоставя да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

От събраните пред районния съд доказателства /нови такива не са ангажирани пред въззивния съд/ се установява, че на 10.10.2014год. страните по делото са сключили договор, по силата на който „Врана„ ЕАД гр.София е предоставила на жалбоподателя за временно ползване собствения си недвижим имот, представляващ: Помещение № 12 със застроена площ 169 кв.м.-част от поземлен имот с идентификатор *** по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в землището на с.Лозен, бул.“ Цариградско шосе“, София и помещение № 13 със застроена площ 57.00 кв.м.-част от поземлен имот с идентификатор *** по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в землището на с.Лозен, бул.“Цариградско шосе“, София. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от 15.10.2014год. и при месечна наемна цена за помещение № 12 - в размер на 400 лева с включен ДДС и 150 лева с ДДС-за помещение № 13, платими до 5-то число на месеца, за който се отнася плащането. В т.3 от договора страните са уговорили, че наемателят поема за своя сметка плащането на месечните консумативни разходи-електроенертия по показания на електромер, студена вода по показания на водомер, месечна такса за ползване на общите части на територията на която се намира отдадения под наем имот в размер на 18 лева без включен ДДС, както и такса смет в размер на 10 лева без включен ДДС,както и всички глоби, лихви и наказателни плащания, дължими за забава на плащането. Уговорили са също така, че консумативните разноски се заплащат най-късно до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Отдадените под наем имоти са предадени във владение на наемателя на 15.10.2014год. и това е удостоверено с двустранно подписан на 15.10.2014год. приемателно-предавателен протокол. В последния е посочен, че електромера на отдадените под наем обекти е с фабричен № 3791555 и с показания 38476.

На 05.03.2015год., „Врана„ ЕАД е изпратила до наемателя уведомление за прекратяване на сключения между тях и цитиран по-горе наемен договор поради неизпълнение на договорните задължения-плащане на договорената наемна цена и консумативи като е даден 7-мо дневен срок за тяхното плащане. Със същото е поискано от наемателя да освободи наетите имоти в едномесечен срок, като в противен случай ще бъдат сезирани органите на прокуратурата.

Това уведомление е връчено на ответното дружество на 11.03.2015год.

По делото е разпитана като свидетел Р.Н.В., от чийто показания се установява, че служител на дружеството - наемател е върнало ключа от наетите помещения в началото на м. юни.2015год.

От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесните суми като главници са издадени от дружеството-наемател фактури с номера № **********/11.12.2014год., № **********/12.01.2015год., № ********** /10.02.2015год., № **********/10.03.2015год., № **********/12.05.2015год. и № **********/ 09.06.2015год., по които фактури към момента на депозиране на исковата молба- 09.05.2016 год. няма извършено плащане. Цитираните от вещото лице фактури са представени и приети като доказателство по делото, като няма данни за тяхното получаване и осчетоводяване в дружеството-наемател.

По делото са приети като доказателство по делото и издадени от „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД гр.София фактури за дължима от „Врана„ ЕАД гр.София стойност на потребена електрическа енергия за периодите: 01.11.2014год. до 30.11.2014год., 01.12.2014год. до 31.12.2014год., 01.01.2015год. до 31.01.2015год. и 01.02.2015год.-28.02.2015год., а именно фактура № **********/28.02.2015год., фактура № **********/31.01.2015год., фактура № **********/31.12.2014год. и фактура № **********/30.11.2014год. Представени и извлечения от сметки, от които се установява извършено плащане от „Враня“ ЕАД гр.София по горецитираните фактури. В приложения към последните са отразени периода, за които е дължима отчетената електрическа енергия, показанията на електромерите и техните номера. От тези приложения е видно, че заплатената от „Враня“ ЕАД ел.енергия за горепосочените периоди е отчетена по показания на електромери, различни от посечения в приемателно-предавателния протокол от 15.10.2014год.