Решение № 4568 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20241110121715 по описа за 2024 година

Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението извършено със Заповед № 1/26.02.2024 – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „барман“– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от ГПК вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане общо на сумата от 2 976 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 27.03.2024г. – 27.08.2024г. и чл. 224 КТ за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 40 работни дни за периода, в който ищцата е била в отпуск по майчинство.

Ищецът-Г. С. А. твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов договор №026/21.04.2021 год., като е заемала длъжността „барман“, с възнаграждение 400 лева, впоследствие увеличено на 1000 лева-с допълнително споразумение от 24.08.2021 год.. Твърди, че в периода от 25.11.2021 год. до 21.12.2021 год. е била в отпуск поради бременност и раждане, а от 21.12.2021 год. до 21.12.2023 год. в отпуск по майчинство. Излага, че се е върнала на работа на 22.12.2023 год. като е работила на 12 часови смени през събота и неделя.

Твърди, че Б.И.-бивш едноличен собственик на капитала на „АФ“ ЕООД е поискал от нея да преустанови лични отношения с лице, което е клиент на заведението и след последвал отказ от нейна страна той е поискал от нея да напусне вайбър групата, в която се изпраща графика за работа. Сочи, че е поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено, като й бъде изплатен и платен годишен отпуск, но й е отказано с мотив, че не си е изработила същия. Поддържа, че от 22.01.2024 год. не е получавала 1 график на смените, поради което е изпратила заявление до работодателя, с което желае да получи информация дали трудовото й правоотношение е прекратено, но не е получила отговор, а покана за даване на обяснения за неявяване на работа. Излага, че на 01.03.2024 год., чрез ЧСИ Р.М., й е връчена заповед №1/26.02.2024 год. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в течение на пет последователни дни-22.01.2024 год., 23.01.2024 год., 24.01.2024 год., 25.01.2024 год. и 26.01.2024 год., а на 21.03.2024 год. е получила заповед №2/14.03.2024 год., с която трудовото й правоотношение е прекратено. Твърди, че е незаконосъобразно уволнена, тъй като не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа. Твърди, че при налагане наказанието работодателят не е взел предвид дадените от нея писмени обяснение, както и че към момента на налагане на дисциплинарното наказание се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.

Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, да й бъде платено обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 27.03.2024г. – 27.08.2024г. в размер на 2 976 лева, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което е получавала при ответника и брутното трудово възнаграждение, което получава въз основа на сключен трудов договор от 02.02.2024 год., както сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 40 работни дни за периода, в който ищцата е била в отпуск по майчинство. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът-„АФБ“ ЕООД твърди, че уволнението е законосъобразно извършено, както и че е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в пет последователни дни. Поддържа, че в поканата за даване на писмени обяснения от ищцата е изискана информация дали са налице някой от обстоятелствата визирани в чл. 333, ал.1 от КТ. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на коeто Г. С. А. е заемала длъжността „барман” при ответника.

С покана от „АФБ“ ЕООД, с изх. №8213/01.02.2024 год. от Г. С. А. са изискани обяснения относно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа на 22.01.2024 год., 23.01.2024 год., 24.01.2024 год., 25.01.2024 год. и 26.01.2024 год. Изискана е и информация дали е налице някое от обстоятелствата по чл.333, ал.1 от КТ.

Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ №1/26.02.2024 год. на Г. С. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за 2 нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа на 22.01.2024 год., 23.01.2024 год., 24.01.2024 год., 25.01.2024 год. и 26.01.2024 год.

Със Заповед №2/14.03.2024 год., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение с Г. С. А. е прекратено.

Прието като доказателство по делото е удостоверение за раждане №**********, от което е видно, че Г. С. А. е майка на Д.А.Н., роден на 21.12.2021 год.

От Експертно решение №2664192 от 17.11.2021 год. на ТЕЛК се установява, че Г. С. А. страда от инсулинозависим захарен диабет.

От приетото по делото заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата има 59 дни неизползван платен годишен отпуск-15 работни дни за 2021 год., 20 работни дни за 2022 год. и 20 работни дни за 2023 год., като дължимото обезщетение е в размер на 2950 лева, което не е платено след прекратяване на трудовото правоотношение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

При действието на сключения трудов договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваните заповеди работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.

В случая обаче, ищцата твърди че се ползва от предвидената в чл. 333, ал.1, т.1 и т.3 от КТ закрила, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е майка на дете до 3-годишна възраст, както и че боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а от страна на работодателя не е поискано предварително разрешение на инспекцията по труда, поради което преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество е необходимо съдът да прецени наличието на закрила при уволнението.

В случая няма спор, че към момента на уволнението ищцата е била майка на дете до 3-годишна възраст, което се установява и от приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане. Не е спорно и че ответникът не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, преди да наложи 3 дисциплинарното наказание по отношение на Г. С. А.. Предварителното разрешение за уволнение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ означава даване на изрично съгласие от Инспекцията по труда за извършване на уволнението в момент предхождащ осъществяването на последващите действия по връчване на предизвестие, респективно на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако такова разрешение не е поискано от работодателя или след като е било поискано, изобщо не е дадено или не е било дадено преди уволнението, то извършеното уволнение е незаконно само на това основание. В случая към момента на връчването на заповедта за уволнение ищцата се е ползвала от особената закрила, а от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда.

На основание чл. 344, ал. 3 КТ не следва да се обсъждат останалите наведени от ищеца доводи за незаконност на уволнението, доколкото същото само по изложените по-горе мотиви се явява незаконосъобразно, поради което искът е основателен и следва да се уважи.

Само за пълнота и във връзка с твърденията на ищцата, че се ползва със закрила при уволнение и на основание чл. 333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като страда от болест определена в Наредба на министъра на здравеопазването-инсулинозависим захарен диабет тип 1, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 333, ал.2 от КТ предвижда, че в случаите по т.2 и т.3 от чл.333, ал.1 от КТ, преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Тази допълнителна закрила на работника се изразява в събиране на предварителна информация от работника или служителя, когото работодателят възнамерява да уволни. Съобразно константната съдебна практика, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна информация от служителите, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно, ако така информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посоченото задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на същата норма и е изискуемо преди уволнението с оглед изпълнение по-нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ. Доколкото закрилата има обективен характер, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания.

Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. В последния случай работодателят следва да предостави на работника или служителя достатъчно време - разумен срок, в 4 който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне на медицинската документация. Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната информация по чл. 1 от Наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване п о чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало отправеното искане /писмено или устно/ на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които разполага. Съгласно константната съдебна практика, във всички останали случаи такъв умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер, не отпада /в този смисъл Р 174/30.07.2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г. III г. о. на ВКС, Р191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. IV г. о. на ВКС, Р 61/02.04.2015 г. по гр. д. № 4165/2014 г. III г. о. на ВКС и др. /.