Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 01.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1536/2021
Вид
Решение № 139
Подписан
01.11.2021
В сила
19.04.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.55 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С.З., 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20215500501536 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ХР. К. К. от гр.С.З., М. ИВ. П. от гр.К., ИВ. ХР. П. от гр.Г., В. М. С. от гр.П. и З.Т. П. от гр.П., чрез адв.З.К. и адв.В.А. против решение №260032 от 22.01.2021г. постановено по гр.д. №438/2018г. по описа на Районен съд – гр.К., с което са отхвърлени предявените от ищците искове за признаване на установено по отношение на ответниците, че са собственици по наследство и давностно владение на земеделски имоти-възстановена собственост на общия наследодател М.Х.П., находящи се в с.Д., като притежават по давностно владение общо2/6 ид.ч. от земеделските земи, които 2/6 ид.ч. на 28.12.2017г.

М. Д. М. и Е.Д. С. са прехвърлили в собственост на Т. Т. Т. с нотариален акт като са посочени квотите на всеки един от ищците.

Въззивниците намират, че обжалваното решение е постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата по спора и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, както и в нарушение на материалния закон. Считат, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, допуснати 1 при обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, като в тази връзка същото е необосновано. Излагат подробни съображения.

Претендират изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано, като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове, като бъде признато, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на процесните 2/6 идеални части от процесните земеделски имоти – възстановена собственост на общия наследодател М.Х.П., находящи се в землището на с.Д., обл.С.З. подробно описани в жалбата преди 28.12.2017г. при квоти: за ХР. К. К., М. ИВ. П. и ИВ. ХР. П. по 1/12 идеална част от земеделските земи /по1/4 от 2/6 ид.части/, а за В. М. С. и ЗЛ. Т. П. по 1/24 идеална част / по 1/8 от 2/6 ид.части/ от процесните земеделски земи. Претендират присъждане и на направените разноски в исковото производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Г. П. СТ., чрез особения ѝ представител адв.А.Т., в който взема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и съобразено със събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства. Считат за правилни изводите на съда, че липсват доказателства относно твърденията на ищците, че от момента на възстановяване на собствеността и въвода във владение през 1998 г. упражняват фактическа власт върху описаните земеделски имоти, владеят ги като техни собственици, по общо съгласие ги отдават под наем и получават договорени рентни плащания, които разпределят помежду си според удостоверенията за наследници. Липсват доказателства и за началния момент на осъщественото според ищците владение. Липсва и описание на отдадените под аренда земеделски земи, както и доказателства за получаваните по договорите арендни плащания ищците да са разпределяли помежду си.Според въззиваемата остава недоказано твърдението на ищците за необезпокоявано и непрекъснато владение на описаните земеделски земи за период по-дълъг от 10 години и в този смисъл първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от Й. С.

С. и С. Й. С. – ответници в първоинстанционното производство.

Постъпило е писмено становище от Т. Т. Т. и М. Д. М., чрез пълномощника им адв. Ц.М., в което заявяват, че оспорват въззивната жалба 2 и считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила.

Излагат подробни съображения и молят да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са установителни искове за собственост с правно осн. чл.124 ГПК.

Ищците И.И.К., М. ИВ. П., ИВ. ХР. П., В. М. С., З.Т. П. молят съда да признае за установено по отношение на ответниците М. Д. М., Й. С. С., Г. П.

СТ., С. Й. С. и Т. Т. Т., че те - И.И.К., М. ИВ. П., ИВ. ХР. П., В. М. С. и З.Т.

П. са собственици по наследство и давностно владение на земеделските имоти - възстановена собственост на общия наследодател М.Х.П., находящи се в землището на с. Д., като притежават по давностно владение общо 2/6 ид. части от земеделските земи, които на 28.12.2017 г. М. Д. М. и Е.Д. С. са прехвърлили в собственост на Т. Т. Т. с н.а. за дарение на имот вписан в СВ с акт № 181/2017 том 31, № вх. peг. 9079/28.12.2017 г. с н.а. за покупкопродажба вписан в СВ с акт № 182/2017, том 31, № 9080/28.12.2017 год. като И.И.К., М. ИВ. П. и ИВ. ХР. П. притежават по 1/12 идеална част от земите /по 1/4 от 2/6 ид.ч./, а В. М. С. и З.Т. П. притежават по 1/24 ид. част /по 1/8 от 2/6 ид. части/ от подробно описани земеделски имоти.

Твърдят, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност, започнала да тече от възстановяване на земеделските имоти с решенията на ПК 12.10.1998 год. до 28.12.2017 год. Единствено те, ищците са упражнявали фактическа власт върху имотите, докато ответниците не са упражнявали такава, не са се интересували и не са демонстрирали намерение да ги своят, поради което не е имало намерения за владение, които да бъдат отблъсквани.

С изтеклата повече от 10 години давност на необезпокоявано владение са придобили правото на собственост върху частта на М. Д. М. и Е.Д. С. от наследството, а извършените от М.Д. М. и Е.Д. С. разпоредителни сделки представляват разпореждане с чужд имот, поради което за ответникът Т. Т.

Т. не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект, т.е. той не е придобил собствеността върху имотите.

3

Ответникът М. Д. М. твърди, че Д.М.П. е наследник на баща си М.Х.П., тъй като макар да е бил осиновен, осиновяването е било непълно. Поради непълното осиновяване той наследява рождения си баща, и неговите син и дъщеря са собственици по наследство на това, което са прехвърлили на Т.Т..

Оспорва твърдението на ищците са владели имотите непрекъснато и необезпокоявано през годините, твърди, че споровете помежду им започнали още от възстановяването на имотите, както и че той и покойната му сестра Е. са получавали рента за тези имоти.

Ответникът Т. Т. Т. твърди, че Д.М.П. е наследник на баща си М.Х.П., тъй като макар да е бил осиновен, осиновяването е било непълно. Поради непълното осиновяване той е наследник на рождения си баща, и неговите деца М. и Е. са собственици на имотите по наследство. Оспорва твърдението на ищците са владели имотите непрекъснато и необезпокоявано през годините. Твърди, че споровете за наследството започнали още от възстановяването на имотите, както и че праводателите му от самото начало са се смятали за собственици на тези имоти и са оспорвали претенциите на ищците.

Ответниците Й. С. С. и С. Й. С. не взимат становище по предявените искове.

Ответницата Г. П. СТ., чрез назначеният ѝ особен представител адв. А..

Т. взема становище, че предявените искове са неоснователни. Твърдението на ищците, че правото им на собственост върху описаните имоти, удостоверено с Удостоверение с изх. № 235/**** г. е неоснователно. Самото удостоверение за наследници не е първичен документ, който да поражда право на собственост. Такъв документ са представените по делото решения на ПК гр. К., с които е възстановено правото на собственост върху посочените в тях земеделски земи. Невписването на определени наследници в удостоверението за наследници, не ги лишава от собствеността, която са придобили по силата на Закона за наследството. Изключването от кръга на наследници на сина на М. Х.П. - Д.М.П. е неправилно, тъй като от представените документи е видно, че той е бил осиновен от Д.М.П. и съпругата му Д.Д. П. - Определение № 976 / 02.11.1916 г. на С. окръжен съд, обн. в ДВ бр. 257/19.11.1916 г. Към момента на осиновяването е действал Законът за припознаване на незаконородени деца, за узаконението им и за осиновяването. Според чл. 33, ал. 1 от този закон осиновеният запазва 4 всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. В следващия закон, уреждащ този вид отношения - законът за извънбрачните деца и за осиновяването, това положение е буквално възпроизведено /чл. 49/. Посочените два закона познават само непълното осиновяване, при което осиновеният наследява роднините си по произход в съответствие със Закона за наследството. В същия смисъл е била и разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от Закона за лицата и семейството при първоначалната му редакция от 1949 г. Изменение в закона е извършено едва през 1961 г., когато се предвижда възможност правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините му по произход, от друга страна, да се прекратяват. Последиците на пълното осиновяване са отнесени и към опредЕ. категория заварени осиновявания.

„Заварено" осиновяване е това, при което осиновителите и осиновеният са живи към датата на влизане в действие на закона от 1961 г., но не и тогава, когато някой от тях вече не е жив, тъй като по отношение на него осиновяването е прекратено. Осиновяването на сина на М. Х.П. - Д.М.П. през 1916 г., не е „заварено" по смисъла на закона, защото и двамата осиновители са починали преди това. В този смисъл Д.М.П. не е губил правото си да наследява своя рожден баща - М. Х.П. и по силата на закона е негов наследник. Ответниците, наследници на Д.М.П. имат пълното право на съответните идеални части наследството на бащата на Д.П. както и правото да се разпореждат с тях. Представеният от ищците протокол на Районен съд - К. от 12.02.1968 г. по гр. дело № 474 по описа за 1968 г. намира за неотносим, тъй като касае имот, различен от тези, които са предмет на настоящото производство, и които са възстановени на общия наследодател едва през 1998 г. Липсвали доказателства относно твърденията на ищците, че от момента на възстановяване на собствеността и въвода във владение през 1998 г. упражняват фактическата власт върху описаните земеделски имоти, владеят ги като техни собственици, като по общо съгласие ги отдават за ползване под наем и получават договорените рентни плащания, които разпределят помежду си, съобразно правата им по представените удостоверения за наследници. Не са представени с исковата молба въводите във владение на имотите, с оглед определяне на началния момент на владението. Представения договор за аренда от 20.09.1999 г., счита за негодно доказателство, тъй като не отговаря на изискванията на чл.

5

3 от Закона за арендата в земеделието - не е видно да е налице нотариална заверка на подписите на договорилите се. Още повече, че този договор е сключен само от един от наследниците - липсват пълномощни, от които да е видна общата воля. Договорът е със срок - една стопанска година, липсват допълнителни споразумения към него за продължаването му. Липсва и описание на отдадените под аренда земеделски земи - посочено е само „земеделска земя, състояща се от 70,937 дка, находяща се в землището на с.

Д.". Намира за недоказано твърдението на ищците за необезпокоявано и непрекъснато владение на описаните земеделски земи за период по-дълъг от 10 години.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Видно от представените Решение №33/12.10.1998г. и №32/12.10.1998г. и двете на ОПК гр. М. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М.Х.П. и скици № К 06168, № К 06169, № К 06170, № К 06171, № К 06172, № К 06173, № К 06174, № К 06175, всички издадени на 12.01.2018 г., № К 06192, № К 06193, № К 06194, № К 06195, № К 06196, № К 06197, № К 06198, № к 061199, № К 06200, № К 06201, № К 061186, № К 06202 от 15.01.2018г., издадени от Общинска Служба по Земеделие - гр. М. на наследниците на М.Х.П., бивш жител на с. Д. е видно, че е възстановено правото на собственост в реални граници на следните земеделски имоти: нива от 1,245 /един декар двеста четиридесет и пет кв.м./ дка в местността "П.", находяща се в землището на село Д., осма категория, имот № 015050/петнадесет хиляди и петдесет/ при граници: имот № 000115, 015090, 015051, 015091,015082; нива от 2,208 /два декара двеста и осем кв.м./ дка в местността '"П.", находяща се в землището на село Д., осма категория, имот № 015051 /петнадесет хиляди и петдесет и едно/ при граници: имот № 015091, 015052, 015048, 015090, 015050; лозе от 1,162 /един декар сто шестдесет и два кв.м./ дка в местността "Б.", находящо се в землището на село Д., осма категория, имот № 022035/двадесет и две хиляди тридесет и пет/ при граници: имот № 022034, 022039, 022037,022036,022033; лозе от 0,844 /нула декара осемстотин четиридесет и четири кв.м./ дка в местността "Б.П.“, находящо се в землището на село Д., осма категория, имот № 024001/двадесет и четири хиляди и едно/ при граници: имот № 024002, 024006, 024008,000055; лозе от 1,315 /един декар триста и петнадесет кв.м./ дка в местността "Б.П.“, находящо се в землището на село Д., осма 6 категория, имот № 024002 /двадесет и четири хиляди и две/ при граници: имот № 024001,024003,000055,024006; нива от 0, 261 /нула декара двеста шестдесет и един кв.м./ дка в местността "Б.", находяща се в землището на село Д., осма категория, имот № 028072 /двадесет и осем хиляди и седемдесет и две/ при граници: имот № 028100, 028074, 028075,028076,028073; нива от 0, 205 /нула декара двеста и пет кв.м./ дка в местността "Б.", находяща се в землището на село Д., осма категория, имот №028073/двадесет и осем хиляди и седемдесет и три/ при граници: имот № 028072, 028076, 028078,028100; нива от 0, 860 /нула декара осемстотин и шестдесет кв.м./ дка в местността "Б.“, находяща се в землището на село Д., осма категория, имот № 028076 /двадесет и осем хиляди и седемдесет и шест/ при граници: имот№ 028078, 028077, 000081, 028075,028072,028073; нива от 1,523 /един декар петстотин двадесет и три кв.м./ дка в местността "Д.С.", находяща се в землището на село Д., четвърта категория, имот № 037393/тридесет и седем хиляди и триста деветдесет и три/ при граници: имот № 000001, 000266, 037391,037392; нива от 1,373 /един декар триста седемдесет и три кв.м./ дка в местността "П.С.", находяща се в землището на село Д., четвърта категория, имот № 038396/тридесет и осем хиляди и триста деветдесет и шест/ при граници: имот