Определение № 3656 от 22.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3656 гр. София, 22.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002902178 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД срещу решение № 419 от 14.07.2025г. по в.т.д. № 343/2025г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 242 от 17.02.2025г. по т.д. № 186/2024г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 499, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 127 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 207 000 лева, със законната лихва за забава от 29.01.2024г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 32 550. 82 лева, изтекли лихви за времето от 15.10.2022г. до 28.01.2024г. Присъдената главница е 60% от общо изплатените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от 11.05.2016г., настъпило по причина на застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД водач, но и по причина на водач, гражданската отговорност на когото е била застрахована при „Застрахователна компания Лев инс“ АД.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд относно възприетото съотношение на съпричиняване между водачите.

Процентът е определен произволно, без да са събрани доказателства за механизма на произшествието и без да е допусната експертиза. Иззета е функцията на вещото лице, като съдът сам е преценил технически факти относно движението, скоростта, посоката, момента на удара. Изводите на въззивния съд са били формирани единствено въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд. Според касатора „ДЗИ – Общо застраховане е трябвало да докаже отклонение от презумирания от закона равен принос.

Същевременно е възприет принос, по-голям от твърдения от ищеца.

Неправилно е била присъдена също законна лихва за забава, без да се извърши необходимото разграничение между главница и евентуално вече изплатена като част от нея законна лихва. Това представлява случай на „лихва върху лихва“, която е изрично забранена от закона (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД).

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Допустимо ли е съдът да определи съотношението на съпричиняване между съизвършители на едно непозволено увреждане само въз основа на влязла в сила присъда, без допускане на автотехническа експертиза, при положение, че този въпрос не е разрешен в наказателното производство, а приносът е спорен?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 71 от 26.06.2019г. по т.д. № 1444/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 164 от 30.10.2020г. по т.д. № 2406/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 159 от 30.06.2023г. по т.д. № 2219/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., според които гражданският съд е длъжен да 2 установи съотношението на съпричиняване въз основа на самостоятелни доказателства, включително чрез вещо лице, при законова презумпция на равна отговорност.

2. Допустимо ли е присъждане на законна лихва за забава върху парична сума, за която вече е уговорено и платено възнаграждение, включващо законна лихва, без изрично разграничение между главница и лихва в споразумението?

Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.06.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС. Според посоченото от него това тълкувателно решение съдържа разрешение в смисъл, че при регресните искове по чл. 499, ал. 7 от КЗ застрахователят има право да претендира от трето лице реалния размер на изплатеното обезщетение, но само при условие, че това не води до дублиране на вече компенсирани вреди, в това число и лихви. Сочи се и решение № 188 от 06.11.2020г. по т.д. № 1370/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., в което съдът е приел, че при искове за обезщетения и лихви, съдът е длъжен да изясни съдържанието и компонентите на вече извършеното плащане.

3. Следва ли съдът да допусне събиране на техническа експертиза при спор относно процента на съпричиняване, когато страната оспорва твърдението за по-голям принос, и няма други обективни обстоятелства?

Във връзка с въпроса касаторът отново посочва решение № 71 от 26.06.2019г. по т.д. № 1444/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 164 от 30.10.2020г. по т.д. № 2406/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване 3 съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл.

499, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 127 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са били уважени, съставът на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна, че на 11.05.2016г., около 23.10 часа в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“, е настъпил сблъсък между лек автомобил „Мерцедес“, модел „ГЛ 350, с ДК № 2223 СР, управляван от Р. С. С., и лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № Е 1202 КН, управляван от Д. Д. Д.. Причина за пътния инцидент е било виновното противоправно поведение и на двамата водачи, допуснали нарушение на правилата за движението по пътищата. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ го е управлявал с превишена скорост в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (86 км/ч при разрешени за населеното място 50 км/ч), а водачът на автомобила „Фолксваген“ е предприел внезапна забранена маневра „завой наляво“ при хоризонтална и вертикална планировка, предвижващи движение само напред и надясно (нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП). Д. Д. Д. предприел маневрата „завой наляво“, като навлязъл в пътната лента, по която се движил автомобилът „Мерцедес“.

В резултат на сблъсъка и получените тежки травматични увреждания на 13.06.2016г. е починала В. Т. И., на 66 години, пътник на задната седалка на автомобила „Фолксваген“. Тя е оставила наследници по закон – нейните деца Л. Д. В., на 33 години, И. В. Г., на 46 години, и М. В. Г.а, на 39 години. При сблъсъка травматични увреждания е получила и пътуващата до водача на лекия автомобил „Фолксваген“ - Д. М. М.. При нея е имало разместено счупване на яблъчната/скулна лицева кост вляво, травма с излив на кръв в левия горночелюстен синус, контузия с травматичен оток в лява лицева половина и рана около зъб 27, контузия и охлузване в лява челна област на главата и мозъчно сътресение. Счупването на скулната кост е наложило хирургично лечение. Направена е била кръвна репозиция с налагане на 4 метална остеосинтеза под обща анестезия. Възстановяването след подобна травма е следвало да настъпи за около 45 дни след инцидента. След счупването на скулната кост освен болка е било налице и функционално нарушение със затруднение на дъвченето на твърда храна. Останал е малък белег на кожата.

Виновното противоправно поведение на водачите е било прието за установено въз основа на влязла в сила присъда от 15.02.2019г. по н.о.х.д. № 2319/2018г. на Софийски градски съд, с която те са били признати за виновни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.“б“, вр. ал. 1, б.“в“ и б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, при условията на независимо съпричиняване (чл. 300 от ГПК). Присъдата е била потвърдена с решение № 284 от 02.07.2019г. по в.н.о.х.д. № 576/2019г. на Апелативен съд – София, последното оставено в сила съгласно решение № 156 от 20.01.2021г. по к.н.д.

№ 614/2020г. на ВКС, НК, ІІ н.о. Въззивният съд е съобразил и допуснатата от състава на Софийски градски съд съдебна медицинска експертиза относно травматичните увреди на Д. М. М.. Като свидетели пред този съд са били разпитани децата на починалата при ПТП В. Т. И., установили, че отношенията им с нея са били на привързаност и подкрепа.

Гражданската отговорност на Р. С. С. като водач на лекия автомобил „Мерцедес“ е била застрахована при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, а тази на Д. Д. Д., като водач на лек автомобил „Фолксваген“ – при „Застрахователна компания Лев инс“ АД.

Също съгласно възприетото от въззивния съд във връзка с претенции за заплащане на обезщетение единствено срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, между това дружество, от една страна, и Л. Д. В., И. В. Г. и М. В. Г.а, от друга, са били сключени споразумения за заплащане на обезщетения за неимуществените вреди, понесени вследствие смъртта на тяхната майка В. Т.

И.. Уговорените обезщетения за всеки от тях са били по 105 000 лева (за претърпените неимуществени вреди с включена законна лихва), като е било отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата – липса на поставен предпазен колан. Идентично споразумение е било сключено и с Д. М. М. – за заплащане на обезщетение от 30 000 лева за причинените й травми, също при отчитане на съпричиняване. Според приетото в споразуменията с оглед обстоятелството, че отговорността на 5 застрахователите е функционално обусловена от отговорността на делинквентите, то и застрахователите на съденквентите отговарят спрямо увреденото лице при условията на солидарност, поради което „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е било длъжно да изплати пълно обезщетение за всички претърпени от увредените лица вреди без значение на конкретния принос на застрахования в това дружество водач. Увредените лица са декларирали, че няма да имат претенции, включително за лихви, разноски, пропуснати ползи или други финансови претенции към „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, „Застрахователна компания Лев инс“ АД, както и към виновните водачи.

Уговорените в споразуменията обезщетения са били платени по банков път през месец март 2020г.

С покана изх. № 0-92-12241/14.09.2022г. ищецът е поканил ответника да заплати в 15-дневен срок частта от общо изплатената по щетите сума (60%), съответно на приноса на застрахования при „Застрахователна компания Лев инс“ АД водач. Обстоятелството също е било прието за установено от въззивния съд.

При тези приети за установени фактически обстоятелства въззивният съд е счел предявените искове за основателни. Налице, според съда, са били предпоставките на чл. 499, ал. 7 от КЗ, в действащата към датата на ПТП редакция на разпоредбата, за възстановяване от „Застрахователна компания Лев инс“ АД на част от платените от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД застрахователни обезщетения, съответно на приноса на застрахования при ответното дружество водач Д. Д. Д. за пътния инцидент от 11.05.2016г. При множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите, но когато те отговарят солидарно, застрахователите също отговарят солидарно. Тъй като всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата (чл. 127, ал. 2 от ЗЗД), то с такъв иск разполага и платилият при условията на солидарност застраховател.