Определение № 1072 от 17.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. София, 16.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002900216 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пи Ес Пи“ ЕАД и „Холдинг Пътища и инфраструктурни съоръжения„ ЕООД против решение № 604/19.08.2022 г. по т.д.№ 95/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260926/08.08.2021 г. по т.д.№ 1789/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е уважен предявеният от Община Свищов против касаторите иск , за осъждането им да й заплатят при условията на солидарна отговорност, сумата от 91 402 лева с ДДС , съизмеряваща разноските за отстраняване дефекти на настилките на спортните игрища в спортен комплекс, находящ се в УПИ ІІ, X,XІ от кв. 187 и спортната площадка при стадион „Академик „ , гр. Свищов, на основание чл. 163 ЗУТ вр. с чл. 20 ал. 4 от Наредба № 2 / 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти / насетне в текста сочена като Наредбата /, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до изплащането й. Касаторите оспорват приложените от въззивния съд минимални гаранционни срокове, съгласно чл. 20 ал. 4 от Наредбата, излагайки съображения за приложимост на двугодишния срок по т. 8 от същата разпоредба, в частта й предвиждаща този срок за „останалите пътища и улици „ / спрямо посочени в предходните предложения в разпоредбата – автомагистрали и републикански пътища от І,ІІ и ІІІ клас , съответно за ново строителство и при основен ремонт и рехабилитация / . Позовават се на практика на Комисия за защита на конкуренцията, касаеща приложимия гаранционен срок по Наредбата за „тротоарни настилки“. Страната акцентира на изричното му договаряне с тази продължителност в сключения договор, с което въззивният съд е следвало да се съобрази. С оглед приложимия двугодишен гаранционен срок касаторът 1 поддържа тезата си за изтичането му, считано от въвеждането на обектите в експлоатация към 17.08.2015 г., при подадена едва през 2019 г. искова молба. Касаторът счита, че събраните доказателства / обяснения на вещото лице от приетата СТЕ и показания на свидетеля Мехмедов / не подкрепят решаващия извод на съда, че констатираните дефекти в настилките не са в причинност с неправилната им експлоатация и поддръжка от ищеца, а установяват противното, позовавайки се и на чл. 66 ал. 1 и ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра / в сила от 07.09.2009 г. /.

Ответната страна - Община Свищов – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий и неотносимост на цитираната от касатора практика на КЗК към допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното:

Община Свищов е предявила срещу „Пи Ес Пи„ ЕООД и „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения„ ЕООД, при условията на солидарна отговорност на ответниците, обективно съединени искове за осъждането им да й заплатят, в съответствие с гаранционната си отговорност за недостатъци в застроени по възлагане на ищеца обекти , сумата от 92 324,38 лева с ДДС, съизмеряваща разходите за отстраняване на констатирани недостатъци, ведно със законна лихва върху същата от завеждането на иска до изплащането й, както и сумата 84 988,20 лева - неустойка съгласно т.11.1.1, за периода 16.08.2019 г. – 05.09.2019 г.. Претенцията за неустойка не е предмет на въззивното и касационното обжалване. Обектите, за които ищецът е възложил СМР на ответниците , съответно обхвата на възложеното, са : 1 / Спортен комплекс в УПИ –ІІ, ІІІ , Х и ХІ кв. 187, гр.Свищов : разваляне на тротоарна настилка, демонтаж на градински бордюри и възстановяването им , подравняване и уплътняване на пясъчно легло за тротоарни плочи , направа на тротоарна настилка, подмяна на тротоарни плочи 40/40/5, демонтаж на акрилна спортна настилка, вкл. почистване на основата, доставка и полагане на синтетична акрилна спортна настилка по детайл, вкл. маркировка с различни цветове ; 2/ Спортна площадка при стадион „Академик „ : демонтаж на полиуретанова настилка, вкл. почисване на основата, доставка и полагане на полиуретанова настилка – полиуретанов биндер 25 мм., горен пласт 15 мм. в цветове и разграфяване ; 3/ тротоар на ул. “ Цар Освободител“ - разваляне на тротоарна настилка от бетонни павета, демонтаж на бордюри, възстановяване на бордюри , направа на настилка с бетонни павета 6 см. , фугиране на циментово - пясъчен разтвор . В Раздел VІІІ , чл.8.1 страните са договорили, че гаранционните срокове за всички видове СМР са съобразно Наредба № 2/13.07.2003г. за въвеждане в експлоатация строежите в 2

Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. В техническото предложение към офертата на изпълнителите, с което са участвали в обявената обществена поръчка за процесните обекти, са посочени 2-годишни минимални гаранционни срокове.

Съгласно чл.8.4 от договора, при проявени дефекти преди края на гаранционния срок, в резултат на вложени некачествени материали , доставени от изпълнителя или некачествено извършени от него работи, същият дължи отстраняването им за своя сметка в определен от възложителя срок , а ако не стори това възложителят може да ги острани сам, за сметка на изпълнителя. Съгласно констативен протокол от 10.07.2019 г. възложителят е установил следните недостатъци в обектите спортна площадка „ Септември „ и спортна площадка до стадион „Академик„

/ като не се спори, че попадат в обхвата на възложеното / - силно увредена гумирана настилка на баскетболните игрища / отлепена, с нарушена цялост на повърхността и нагъната / , което прави спортните съоръжения опасни и невъзможни да се ползват по предназначение , както и пропадане на настилката в направения подход от уличната мрежа към спортна площадка „Септември„ .Ищецът твърди, че е отправил претенция до ответниците, за отстраняване на недостатъците, в съответно предоставен му срок, което не е сторено.

Основното възражение на същите , поддържано извънсъдебно и в отговор на исковата молба е , че претенцията е заявена след изтичане на гаранционните срокове за изпълнените СМР, които, съгласно чл. 20 ал. 4 т. 8 от Наредбата, са двугодишни и са изтекли към 17.08.2017 г.,считано от въвеждането на обектите в експлоатация на 17.08.2015 г.. / при предявяване на иска на 05.09.2019 г. /. Позовават се и на съдържанието на техническото предложение, въз основа което са класирани в процедурата по възлагане на обществена поръчка и визирани в същото 2-годишни гаранционни срокове, които възложителят е приел и с които е обвързан. Ответниците оспорват и причинност между констатираните недостатъци и собственото си изпълнение, като твърдят, че са в резултат на неправилна поддръжка и експлоатация на площадките. Наличието на недостатъците не е предмет на спор в настоящата инстанция, както и остойностяването им , със заключение на СТЕ. Относно оспорване причинността с изпълнението на ответниците, експертизата е посочила липса на данни кога са се проявили дефектите, нито по какъв начин са поддържани настилките, като ищецът не разполага и с предоставени му инструкции за поддръжка и почистване на спортните площадки. При разпит в открито съдебно заседание на 27.10.2020 г., вещо лице Аврамова е посочила, че предвид единствено пешеходния достъп до площадките, за почистването им не би могло да се ползва механизация / от тежестта на която евентуално да са настъпили уврежданията /, поради което „ най-вероятна причина „ за недостатъците е некачественото изпълнение.

Вещото лице само допуска, като възможна причина за обема на недостатъците, късната реакция на възложителя, не и към момента, когато вероятно са се появили първите признаци на увреди по акрилните настилки / отлепени краища / . Експертът сочи като възможни причини непочистването от сняг, допускане на продължително обледяване, експлоатация с 3 неподходящи обувки и замърсяване, но с оглед размера на засегнатите площи намира за по-вероятна причина некачественото изпълнение. Относно настилката на спортната площадка до стадион „Академик„, с оглед изцяло разрушен горен слой, вещото лице твърди причинност с некачествено изпълнение или некачествен материал на настилката. За пропадането на тротоара на подхода към стадиона вещото лице , изхождайки от налични към момента на огледа паркирани автомобили върху настилката, заявява като „вероятна причина“ допускането на подобни натоварвания, но и възможно пропадане поради недобро уплътняване. Разпитаният свидетел Мехмедов , директор на Общинско предприятие „Чистота„, отговарящо за почистване на стопанисваните от Общината обекти, потвърждава че спортните площадки са почиствани от боклуци, но предприятието не е имало ангажимент за поддържане на настилките им, вкл. почистване от лед и сняг. Твърди наличие на дефектите от около година – 2019 г. / в унисон с момента на констатирането им от ищеца /, както и че , като външни, площадките не се почистват и използват зимно време.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд , че приложимите минимални гаранционни срокове за възложените СМР са съгласно чл. 20 ал. 4 т. 1 и т. 2 от Наредбата, в редакцията й към момента на сключване на договора , съответно : 8 - годишен, за „реконструкцията“ в подобект – Спортен комплекс в УПИ ІІ,ІІІ, Х и ХІ кв.1897 гр.Свищов и 10годишен за „изграждане на нови обекти“ в подобект – Спортна площадка при Стадион „Академик„. Приел е, че е без значение сключването на договора за обществена поръчка съобразно оферираните от изпълнителите 2-годишни минимални гаранционни срокове, позовавайки се на чл. 20 ал. 2 от Наредбата, според който, определените в договора между възложител и изпълнител гаранционни срокове не могат да бъдат по – малки от минималните срокове в Наредбата. Изначално е отрекъл наличието на постигнато между страните съгласие за приложимост на 2-годишни гаранционни срокове, само въз основа на съдържанието на техническото предложение към офертата на ответниците. Съдът е приел, че в тежест на ответниците е било главно и пълно доказване на причинната връзка между проявилите се недостатъци и неправилната поддръжка и експлоатация на обектите от страна на възложителя, за да биха се освободили от отговорност за недостатъци, проявили се в рамките на гаранционните срокове. Събраните в тази насока доказателства – изявления на вещото лице и свидетелски показания – съдът е приел за недостатъчни да обосноват такъв извод.

Представените от ответниците и коментирани в производството инструкции за поддръжка на настилките съдът е приел, че не е доказано да са предоставени на възложителя и въобще да се отнасят до процесните настилки. Първоинстанционното решение, с което искът е уважен за разноските по отстраняване недостатъци в подобектите - спортни площадки и само досежно изпълнението на настилките в същите, е потвърдено. В частта, в която първоинстанционният съд е отказал да присъди обезщетение и за недостатъци в изпълнението на тротоарна настилка на подхода към Стадион „Академик„, първоинстанционното 4 решение , като необжалвано, е влязло в сила .

В изложението по чл. 284 ал . 3 ГПК, в което са възпроизведени доводите от касационната жалба , за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон / Наредбата / досежно приложимите към конкретно изпълнените СМР минимални гаранционни срокове съобразно същата, не е формулиран конкретен правен въпрос – по приложението на правна норма или правен принцип, в относимост към решаващия извод на въззивния съд за приложимост на сроковете по чл. 20 ал. 4 т. 1 и т. 2 от Наредбата, вместо поддържания от ответниците минимален гаранционен срок по чл. 20 ал. 4 т. 8 , според която разпоредба двугодишен е минималният гаранционен срок за СМР на пътища и улици, изключая автомагистрали и републикански пътища от І, ІІ и ІІІ клас . Дори да се приеме, че от изложението може да се конкретизира въпрос , относно приложимия минимален гаранционен срок по Наредбата за изпълнени СМР по полагане на настилки на спортни площадки, то необоснован се явява допълнителния селективен критерий с цитирана единствено практика на Комисия за защита на конкуренцията, която не попада в обхвата на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, съгласно т.2 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, нито е обоснована хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с формално цитиране на разпоредбата, с оглед задължителните указания в т.4 от същото ТР.