Решение № 96 от 21.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500095 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №876/23.11.2023г. по гр.д.

№2045/2023г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че Н. Д. Н. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София следните суми: сумата от 8260,23лв., представляваща главница за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2024г. по Договор за потребителски кредит №PLUS-17624262, сключен на 20.01.2020г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н. Д. Н., като вземането е прехвърлено с Договор за цесия на 11.03.2022г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата от 1353,79лв. лихва за забава, считано от 16.09.2020г. до датата на депозиране на заявлението, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението - 08.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението по издадената Заповед за изпълнение №602/07.03.2023г. по ч.гр.д. №979/2023г. на СлРС, като исковете за главницата над размера на сумата 8260,23лв. и иска за договорна лихва в размер на 5073,57 за периода от 15.09.2020г. до 16.02.2023г. са отхвърлени като неоснователни. С Решението са присъдени на страните разноски по съразмерност.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство 1

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и с нея се обжалва посоченото решение в отхвърлителните части.

Дружеството въззивник чрез пълномощника си юриск. Н. А. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните му отхвърлителни части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно районният съд приел, че договора не отговаря на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Посочва, че т.12 от разпоредбата не разширява и не уточнява прилагането на т.11, а се отнася до предоставяне на информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да поиска извлечение по сметка под формата на погасителен план. Счита, че погасителният план към договора отговаря на изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в него са посочените размера на погасителните вноски (499,67 лева), броя (120 бр.). периодичността (месечни) и датите на плащане (20-то число на съответния месец). Погрешно първоинстанционният съд се позовавал на нормата на чл. 11. ал. 1, т. 11 от ЗПК относно необходимостта погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване па главницата и лихвата, дължими при различни лихвени проценти. Тъй като в процесния договор за кредит било уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските било неприложимо и не се отразявало на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. Сочи практика в тази насока, в т.ч. решение на СЕС.

Въззивникът не споделя извода на районния съд и относно шрифта на договора за кредит и че същият е под законоустановения минимален размер. Посочва, че договорът за кредит е с размер на шрифта 12, видно от заключението на СТЕ, според изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът за застраховка и ОУ към него не били част от договора за потребителски кредит и спрямо тях императивното изискване не следвало да се прилага. Посочва, че процесния договор бил изготвен на разбираем и четлив език, потребителят можел да го прочете без особени затруднения. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му отхвърлителни части и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Н. Д. Н. чрез пълномощника адв. Д. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба въззиваемият Н. Д. Н. чрез пълномощника си адв. П. оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли въззивният съд да го потвърди. Посочва, че съгласно задължителната практика на ВКС всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Погасителният план бил задължителен елемент от фактическия състав по сключване на договора, а според съда 2 такъв въобще липсвал. Съдът правилно приложил т.4 от Решение на СЕС от 09.11.2016г. по дело С-42/15, като е приел, че договорът е сключен без лихви и без разноски. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

По делото е подадена и частна жалба по реда на чл.248 от ГПК, която следва да се разгледа в настоящото въззивно производство, ведно с приетата за разглеждане въззивна жалба, съгласно правилата на чл.80, ал.4 от ПАС.

Частната жалба е подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юриск. Н. А. против Определение №121/11.01.2024г. по гр.д.№2045/2023г. на СлРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение №876/23.11.2023г. в частта му за разноските.

В частната жалба, дружеството жалбоподател посочва, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, като се имат предвид двата критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Цитира практика в тази насока. Счита, че в случая не следва да се прилага Наредба №1/2004г., тъй като би се стигнало до накърняване изискването за справедлив процес, утвърдено в чл.6 от ЕКПЧ, което е недопустим резултат.

Законодателят преценявал труда на юрисконсултите и адвокатите, предоставящи безплатна правна помощ, възлагана от Националното бюро за правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер. Сочи, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. намира приложение при определяне на възнаграждение при искове в защита на различни интереси и при различен характер на осъществената защита, а в случая интересът бил един. Моли съда да отмени обжалваното определение и да се произнесе по съществото на въпроса.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - Н. Д. Н., който е подал в законоустановения срок отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че процедирането на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, тъй като претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съгласно Наредба №1 за адвокатските възнаграждения. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

С частната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з., дружеството въззивник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. А., която посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.

Поддържа и подадената частна жалба. Претендира присъждане на направените по 3 делото пред двете съдебни инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В с.з. въззиваемият Н. Д. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваните части. Оспорва частната жалба и поддържа подадения по нея отговор. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

І. По въззивната жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София:

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване - допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира решението за правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са неоснователни.

С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.79, чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника Н. Д. Н. дължи вземания, за които е издадена Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №602 от 07.03.2023г. по ч.гр.д.

№979/2023г. по описа на СлРС, както следва: сумата от 8616,03лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-17624262 от 20.01.2020г., прехвърлен с договор за цесия от 15.02.2022г. по Приложение №1 от 11.03.2022г. от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане; сумата от 5073,57лв., представляваща договорна лихва за периода 15.09.2020г. – 16.02.2023г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ и сумата от 1353,79лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2020г. до 06.03.2023г.

В случая, първоинстанционният съд е уважил частично главния иск относно главницата, като е приел дължимост на сумата от 8260,23лв., както и дължимост на лихва за забава в размер на 1353,79лв. за периода от 16.09.2020г. до 08.03.2023г., като иска за главницата в останалата част до пълния претендиран размер от 8616,03лв. и иска за дължимост на договорна лихва в размер на 5073,57лв. са отхвърлени като неоснователни, като съдът е приел нищожност на договора за потребителски кредит и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за главница над размера от 8260,23лв. и за договорна лихва в размер на 5073,57лв.

Решението в уважаващите исковете части – дължимост на главница от 8260,23лв. и мораторна лихва в размер на 1353,79лв. не е обжалвано и е влязло в сила.