Решение № 153 от 23.12.2020, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Айтос , 23.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Таня Г. Спасова

Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело № 20202110100618 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на И. С. М. с ЕГН ********** против Х. С. М. с ЕГН **********, като с допълнителна молба с вх. № 4431 от 17.09.2020 г. са конституирани съпругата на ответника Л. А. М. с ЕГН ********** и А. Х. С. с ЕГН **********, на когото съпрузите-ответници са прехвърлили имота с нотариален акт за покупко-продажба № 49, том първи, рег. № 675, дело 48 от 27.08.2020 г.

Ищецът твърди, че ответникът Х. С. М. е негов брат. През 1989 г. родителите им дарили 2/5 идеални части от дворно място с 1 330 кв.м. в с. Р., общ. Р., което понастоящем съставлява УПИ № IV-343, 339 в кв.37 по ПУП на с. Р., ведно с построените в имота сгради.

Същите починали, като останалата в наследство част се разпределила между децата им – ищеца, ответника и двете им сестри. Ответникът по време на брака си с ответницата Л. А.

М. се сдобил с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г. за 4/5 идеални части, а в последствие и за целия имот с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 197, том първи, рег. № 2077, дело № 187/2020 г. Имотът след това бил продаден на сина им - ответника А. Х. С.. С оглед на това ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване на правото му на собственост върху имота, ведно с построените в него сгради, до размера на 7/20 идеални части, от които по дарение 4/20 идеални части и по наследство 3/20 идеални части.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците Х. С. М., Л. А. М. и А. Х. С. .

В отговора на съпрузите Х. С. М. и Л. А. М. се излагат доводи за недопустимост на исковата претенция. Противопоставят възражение за давност, като твърдят, че само те са владели и стопанисвали имота повече от 30 години, правили са ремонти, пристроявали са 1 сградите, плащали са данъци, както и са платили 10 000 лева на ищеца за неговия дял преди повече от 20 години.

В отговора на А. Х. С. се излагат доводи за това, че само неговите родители – ответниците Х. С. М. и Л. А. М. са владели имота и че останалите наследници не са имали претенции към него. Поддържа, че е добросъвестен купувач на имота.

От фактическа страна съдът намира следното:

Видно от представените доказателства – удостоверение за наследници и извлечения от актове смърт, С. М. М. /С. М. М./ с ЕГН ***, починал на *** г. – извлечение от акт за смърт на л.83 и А. Х. М. /А. Х. М./, починала на *** г. – извлечение от акт за смърт на л.84, имат общо четири деца – две дъщери и двама сина - ищеца И. С. М. /М. С. М./ и ответника Х. С. М. /Х. С. М./.

Ответницата Л. А. М. е съпруга на ответника Х. С. М., а ответника А. Х. С. е техен син.

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т. I, дело № 346/89 г. на Айтоски районен съдия – л.5 от делото, наследодателите са дарили на синовете си 2/5 идеални части от дворно място от 745/1330 кв.м. ид.ч., представляващо парцел IV-343 и 349 в кв.37 по плана на с. Р., обл. Б., представляващ имот пл. № 343, при граници на целия парцел: улица, V-34, III-341, XI-346, 345 и парцел извън регулация, ведно с 2/5 идеални части от жилищната сграда и прикрепената към нея лятна кухня, находяща се в този парцел в имот пл. № 343. При изповядване на сделката като приложение е описан № 110, том втори, дело № 732/1972 г.

От представената скица – л.30 от делото е видно, че в УПИ IV-343 и 349 в кв.37 по плана на с. Р., обл. Б., попада част от поземлен имот с № 343 – 745 кв.м. и част от поземлен имот № 339 – 585 кв.м. В скицата е отбелязано, че като собственик по разписен лист на поземлен имот № 343 е вписан С. М. М. с горепосочения нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 110, том втори, дело № 732/1972 г.

С оглед осъщественото дарение и наследственото правоприемство от починалите родители всеки от двамата братя е придобил по дарение по 1/5 ид.ч. или 4/20 ид.ч., а след смъртта на родителите останалите 3/5 ид.ч. са се разпределили между четирите деца или всяко по 3/20 ид.ч. Следователно след смъртта на родителите всеки от двамата братя е придобил общо 7/20 ид.ч. от процесния имот.

Ответниците-съпрузи противопоставят възражение за придобиване по давност на имота, считано от 1990 г. насам, като във връзка с това възражение от тяхна страна са представени нотариални актове.

С първия нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г. ответникът Х. С. М. е признат за собственик на 4/5 ид. ч. от дворното място - УПИ IV-343 и 349 в кв.37 по плана на с. Р., обл. Б., съставен от поземлен имот с № 343 – 745 кв.м. и част от поземлен имот № 339 – 585 кв.м., ведно със същата идеална част от построените в него сгради – едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 138, 63 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня със застроена площ от 42, 58 кв.м., едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 36 кв.м. и едноетажна сграда – навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м.

2

С втория нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение и давностно владение № 197, том първи, рег. № 2077, дело № 168/2020 г., ответникът е признат за собственик на целия имот по-горе, ведно с построените в него сгради, като при съставянето му са представени нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т. I, дело № 346/89 г. и № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г.

Представено е по нотариалната преписка вкл. удостоверение за търпимост № 028 от 03.02.2020 г. – л.37 от делото, издадено на наследници на С. М. М. с ЕГН *** по повод заявление на Х. С. М., за масивна жилищна сграда със застроена площ от 138, 63 кв.м. – построена 1975 г. и масивна сграда със застроена площ от 42, 58 кв.м. – построена 1999 г. – очевидно посочените в нотариалните актове едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 138, 63 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня със застроена площ от 42, 58 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба № 49, том първи, рег. № 675, дело 48 от 27.08.2020 г. ответниците-съпрузи Л. А. М. и Х. С. М. са продали на сина си А. Х. С. имотът, описан в горепосочените нотариални актове

От молба-декларация от ответника, представена пред нотариус Б. Д. – л.32 от делото, е видно на гърба на декларацията, че в Дирекция „Местни приходи, данъци и такси” – община Р., имотът е бил деклариран и записан на наследниците на С. и А. М.и с партиден номер 5209Н21810.

От ответната страна са представени приходни квитанции, от които е видно, че за периода от 1999 г. до 2014 г. ответникът е заплащал данъци и такса битови отпадъци, като съобразно партидният номер по молбата-декларация от тези приходни квитанция само квитанцията серия ББ19, номер 5209206614 от 05.03.2020 г., депозирана на л.76 от делото, е относима към посочената в молбата-декларация партида 5209Н21810, като удостоверява заплащане на данъци и такси битове отпадъци за период от 30.06.2015 г. до 30.06.2020 г.

Приходна квитанция серия ББ19, номер 5209193675 от 21.01.2020 г. – л.75 от делото - касае земя и сграда в с. Р., ул. ***, като не се спори, че това е административния адрес на имота /същото е видно от представеното удостоверение за данъчна оценка/ и доколкото не е оспорена също може да се приеме за относима към имота като удостоверяваща плащане на данъци за периода от 2014 г. насам. Останалите приходни квитанции обаче не могат да се свържат с имота, предмет на делото, доколкото са оспорени от ищцовата страна и са с различни данъчни обекти и партиди. В представеното удостоверение за данъчна оценка партидният номер е посочен като 5209Н23028, но този номер също не кореспондира с номера, посочен в останалите приходни квитанции.

Разпитани по делото са свидетелите И. С., М. К., А. Ю., П. Д., З. Е.. Няма спор, че имотът има наследствен произход от родителите на ищеца и ответника, поради което свидетелските показания следва да се разгледат във връзка и в контекста на този факт. От показанията на всички свидетели безпротиворечиво се установява, че в наследствения имот останал ответника, а останалата част от семейството се изнесли от него. Родителите заминали за Турция и там починали. Част от децата им също се изнесли в Турция, а в имота останал да живее ответника заедно със семейството си – съпругата си и двамата си сина. В имота първоначално живеел и другия брат – ищеца, като двамата братя ползвали по една стая от къщата, обособени една от друга със самостоятелен вход. След това и ищецът заминал да живее в Турция, като дълги години бил международен шофьор и до преди 7-8 години често идвал в селото с камиона. Първоначално отсядал в къщата в своята част, а след като синовете на брат му пораснали и единият от тях се преместил да живее в частта, ползвана от него преди да замине в Турция, започнал да отсяда в частта на брат си. По3 късно – преди две-три години - синът на ответника също заминал извън страната и така частта, ползвана от ищеца преди да замине в Турция, останала празна. Свидетелката К. споделя за случай, при който едната от сестрите им се прибрала от Турция на гости, отсядайки при ответника, като тогава ищецът пренощувал у тях. Никой на никого не е правил забележки и не е имало спорове между страните до преди две години. Тогава ищецът се върнал в България, за да изкара българско гражданство на сина си, разбирайки при изготвянето на адресната регистрация, че имотът се води на брат му. Установява се още, че след като останалите членове на семейството се изнесли през 1989 г., в имота от братята останал да живее ищецът със своето семейство. Заедно със съпругата си отгледали децата си в имота и през годините продължавали да поддържат имота, правейки ремонти на поостаряващата къща, вкл. построявайки допълнителна пристройка – лятна кухня. Близките и съседите са виждали ищеца и една от сестрите да идват като гости на семейството на ответника, но никога повече не са се връщали да живея в къщата.

От правна страна съдът намира следното:

Предявеният установителен иск за собственост е допустим – налице е правен интерес за ищеца от защита на твърдяното си право на собственост. В тази връзка безспорно се установява, че между страните е налице материален спор относно собствеността върху имота, като ответниците-съпрузи противопоставят на ищеца документи за собственост, които ги легитимират като собственици на повече права от първоначално притежаваните по дарение и наследствено правоприемство въз основа на последващо осъществило се оригинерно придобивно основание - изтекла в тяхна полза давност за периода от 1990 г. насам, за което са се снабдили с нотариални актове по време на брака си - нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 196, том първи, рег. № 2076, дело № 167/2020 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение и давностно владение № 197, том първи, рег. № 2077, дело № 168/2020 г.

Предвид последвалата горепосочените констативни нотариални актове покупкопродажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 49, том първи, рег. № 675, дело 48 от 27.08.2020 г., не е налице недопустимост на исковата претенция и поради това, че е предявена както срещу праводателите – ответниците-съпрузи Х. С. М. и Л. А. М., така и приобретателя на имота – техния син А. Х. С.. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост, в която връзка е налице задължителна съдебна практика – напр. Решение №134/03.02.2020 по дело №296/2019 на ВКС, ГК, II г.о.

В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.