Определение № 895 от 05.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. Стара Загора, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500464 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, ***, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт И.Н., против разпореждане с № 3080 от 18.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1357/2023г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. И. Ф..

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и моли да бъде отменено и постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.с.в.“ ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. И. Ф. от с. Б.К., *** за сумата от 8185,24 лв., представляваща - главница по неплатени месечни погасителни вноски, както и договорна лихва, обезщетение за забава и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит, като впоследствие е прехвърлено вземането /цесия/ от 19.08.2019г. в полза на „А.с.в.та“ ЕАД.

С разпореждане №2439/18.04.2023г. съдът е оставил без движение 1 заявлението и е дал подробни указания за отстраняване на нередовности в същото , а именно в 3-дневен срок от получаването му да представи посочения в заявлението му договор за потребителски кредит № PLUS 16792009/13.02.2019 г., заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, както и посочените в заявлението - приложение № 1/09.03.2020 г. към рамковия договор за цесия от 19.08.2019 г. и последния, както и връченото на длъжника на 21.11.2022г. уведомление за тази цесия и предсрочната изискуемост на кредита, защото не са представени със заявлението, с което е представен само друг договор от 04.06.2021 г., сключен с друго лице, различно от длъжника по делото (чл. 410, ал. 3 ГПК). В съобщението на заявителя е указано, че ако в дадения срок не отстрани посочената нередовност на заявлението си, съдът, на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК, ще отхвърли искането му в същото за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника.

На 27.04.2023г. е депозирана молба от „А.с.в.та“ ЕАД до съда, в която прави уточнения във връзка с дадените им указания.

Първоинстанционният съд е прел с обжалваното разпореждане, че с молбата не е отстранена изцяло посочената в разпореждането от 18.04.2023 г. нередовност на заявлението му. С молбата е представен само посочения в заявлението договор за потребителски кредит № PLUS 16792009/13.02.2019 г., но не и неговите изменения, респективно останалите посочени в заявлението му - приложение № 1/09.03.2020 г. към рамковия договор за цесия от 19.08.2019 г. и последния, както и връченото на длъжника на 21.11.2022 г. уведомление за тази цесия и предсрочната изискуемост на кредита, за които в молбата се излагат по същество доводи, че не било необходимо да се представяли в заповедното производство, а само в исковото такова по чл. 422 ГПК.

С оглед на това е отхвърлил заявлението на „А.с.в.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. И. Ф., защото не отговаря на изискванията на изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК, и заявителят не е отстранил изцяло тази му нередовност в дадения му 3-дневен срок от съобщението- не е удостоверено цесията да е била съобщена на длъжника, не е представен и договора за цесия.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Чл.410, ал.3 от ГПК предвижда когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

2

Ако искането не отговаря на чл.410 от ГПК съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението.

Ако това не бъде сторено заявлението се отхвърля – чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.

В случая претендираното от заявителя вземане произтича от сложен фактически състав – договор за потребителски кредит и последващ договор за цесия между кредитодателя и заявителя.

Предвид наличието на правопораждащ юридически факт /договорът за потребителски кредит/, касаещ договор, сключен с потребител, то разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва да намери приложение в случая.

Заповедният съд е указал на заявителя да представи освен представения със заявлението договор за паричен заем, още и договорът за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника.

Тези указания са правилни, т.к. по силата на чл.410, ал.3 от ГПК се предвижда прилагането на договора и всички негови изменения.

В случая посредством сключения между „Б.П.П.Ф. С.А. клон Б.“ и ,,А.с.в.“ ЕАД договор за цесия е било извършено изменение на договора за паричен заем по отношение на кредитора.

По дефиниция договорът за цесия е договор между стария и новия кредитор, в който длъжника не е страна.

Именно затова чл.99, ал.4 от ЗЗД изисква, за да има действие цесията за длъжника, тя да му бъде съобщена.

В аспекта на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва, че когато заявителят претендира вземането си от сложен фактически състав, включващ договор за потребителски кредит между кредитодател и длъжника и последващ договор за цесия между кредитодателя и заявителя, към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит, с общите му условия и всички първоначални или изменящи го анекси към него, сключени между първоначалния кредитор и длъжника, така и договора за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

Ако заявителят, въпреки дадените му от съда указания в тази насока, не представи тези приложения към заявлението, то следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за заявителя да представя доказателства за уведомяването на длъжника за цесията.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в Б. бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субект, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското 3 съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълно съблюдаване на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.

Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3080 от 18.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1357/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4