Решение № 199 от 06.06.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Смолян, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500137 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С решение №377/05.11.2021г. по гр.д. №194/2021 районен съд –Смолян е осъдил ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър, ж.к. к.к.Слънчев бряг,хотел Карлово ет. партер, ап. химическо чистене,представлявано от С.К., да заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с. Вишнево, община Баните, обл. Смолян, сумата в размер на 1 800,00 лева, представляваща получена без основание сума, усвоена от ответното дружество от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. да се уважи, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба в съда 15.02.2020г. до окончателното възстановяване на сумата.Смолянският районен съд е отхвърлил иска на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с. Вишнево, община Баните, обл. Смолян, за осъждане на ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър, ж.к. к.к.Слънчев бряг ,хотел Карлово партер, ап. химическо чистене, представлявано от С.Н.К. , да му заплати сумата от 1 200,00 лева, удържана от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. и е осъдил ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър,ж.к.

,к.к.Слънчев бряг ,хотел Карлово , ет. партер, ап. химическо чистене, представлявано от С.К., да заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с.

Вишнево, община Баните, обл. Смолян, съдебни разноски по делото в размер на 720,00 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№965/15.02.2022г. от „ИзиРентБългария" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.

1

Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев бряг, Хотел Карлово, представлявано от управителя С.К., чрез пълномощник - адв. Е.Т. срещу решение № 377/ 05.11.2021 г. на Районен съд - Смолян по гр.д. № 194 / 2021 г.като излага съображения за недопустимост на решението на районен съд –Смолян и в условията на евентуалност - за неговата неправилност в частта, с която „ИзиРентБългария" ЕООД е осъдено да заплати сумата от 1 800.00 лева, ведно със законна лихва от 15.02.2021 г.Счита ,че въпреки възраженията на пълномощника на търговското дружество пред първата инстанция, съдът не е изпълнил задълженията си да укаже на ищеца да посочи банкова сметка съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Сочи решение № 157от 17.05.2018 г. по гр. д. № 2489 / 2017 г., ГК, IV ГО на ВКС, в което законът задължава само ищците да посочат банкова сметка в исковата молба, като това изискване е въведено с изменения в ГПК след предявяване на исковете по настоящето производство и то важи само ищците и за предявените осъдителните искове - чл.127 ал.4 ГПК. Счита ,че редовността на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, 3 и 4 ГПК и чл. 128 ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на делото в съответната инстанция - Определение № 22 от 21.01.2019 г. по ч. гр. д. N° 3986/2018 г., ГК, II ГО на ВКС.Твърди ,че преди последното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е подал молба, с която е посочил своя банкова сметка. Видно от представеното по делото пълномощно, обаче, той няма задължение да приема пари, за което правомощие чл. 34

ГПК изисква изрично пълномощно. Твърди ,че пълномощника на ответника е обърнал внимание на този факт на съда, но както е видно - и това възражение, както всички останали доводи и възражения е било неглижирано.Счита ,че в резултат на това се е стигнало до постановяване на решение по нередовна искова молба, което рефлектира и върху самия съдебен акт. Намира ,че процесуалното нарушение на страната, подкрепено от бездействието на съда са довели и до липсата на реквизит на съдебното решение. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да бъде посочена банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг, посочен от ищеца начин за плащане.Счита ,че исковата молба е нередовна, защото не е платена дължимата за това държавна такса в пълен размер.Районният съд е приел, че е предявен един иск, а всъщност става въпрос за два иска, за всеки от които се плаща отделна държавна такса.Твърди ,че цената на единия иск е 1 800.00 лева, за който държавната такса е 72.00 лева, а другият е с цена 1 200.00 лева, за който се дължи такса в размер на 50.00 лева или общо 122.00 лева. По делото е представено платежно нареждане за платена такса в размер на 120.00 лева.Счита ,че решението се явява недопустимо и защото съдът се е произнесъл по непредявен иск. Във втория абзац от диспозитива на съдебното решение се посочва, че се отхвърля иска на Боян Илиев М. за заплащане на сума в размер на 1 200.00 лева, удържана от кредитната му карта на 04.11.2020 г. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от изложеното по-горе, а и от исковата молба, такъв иск не е предявяван и неговото изменение, въпреки че 2 районният съд го е приел , счита ,че не е допустимо.В случай ,че въззивния съд приеме решението за допустимо, то същото намира,че неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.Допустимостта и правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум. Ищецът е предявил един иск, който съдът посочва в доклада си по чл. 140 от ГПК като „искове", но в същото време приема, че е за сумата от 3 000.00 лева. При положение че сумата е една, то няма как исковете да са няколко.

В исковата молба се твърди, че „сумата е с размер на 3 000.00 лева (формирана от 1200 лв. депозит, удържан на 05.10.2020 г. и 1800.00 лв. изтеглени при връщане на автомобила на 04.11.2020 г.) обаче не е възстановена на доверителят му от страна на ИзиРентБългария ЕООД." Намира ,че въпреки че ищеца говори за сума, изложеното дава основание да се твърди по безспорен начин, че се касае за две суми - депозит и изтеглена сума. Счита ,че съда не е обвързан от правната квалификация, която страната може да даде на предявения от нея иск(-ове), а е длъжен сам да определи правната квалификация с оглед на изложеното в исковата молба.На стр. 6 от съдебното решение съдът посочва, че „предявени са искове с правна квалификация на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и акцесорния иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД". Моли съда да обърне внимание ,че иск по чл. 86 ЗЗД не е предявен. Такъв ще бъде искът за претендиране на обезщетение за забава до датата на подаване на исковата молба, каквото в настоящия случай счита ,че не се претендира. Претенцията за заплащане на законната лихва след депозиране на исковата молба е искане, а не иск.Твърди ,че сумата от 1 200.00 лева е платена на основание чл. 3, ал. 1 от Общите условия (т.е. няма как да е без основание), съгласно който при получаване на автомобила наемателят е длъжен да заплати депозит, чийто размер зависи от поръчания клас автомобил, като тази сума се възстановява в рамките на 20 работни дни след връщане на автомобила без забележки. Намира ,че е очевидно е, че в настоящия случай са налице забележки, доколкото са констатирани щети по наетото превозно средство.Счита ,че сумата не е получена без основание, поради което намира ,че която и да е от хипотезите по чл. 55 ЗЗД ,не е приложима по отношение на сумата от

1 200.00 лева. Счита ,че ищеца се е съгласил с Общите условия и с плащането на тази сума, която подлежи на връщане при определени условия.Ако ищецът твърди, че е в забава в този случай, то налице е неизпълнение на договорно задължение, т.е. връщане на сума, получена на договорно основание.Именно поради тази грешна квалификация, счита ,че районния съд не е приел доводите му , че сумата от 1 200.00 лева е възстановена преди завеждане на делото, т.е. този иск следва да бъде отхвърлен. В обжалваното съдебно решение се съдържа отхвърлителен диспозитив, но видно от мотивите и от диспозитива, съдът неправилно е приел, че тази сума представлява част от един иск, а не отделен и именно поради това не е присъдил и съответната част от разноските в полза на ответника по делото.Въпреки че районния съд е отхвърлил претенцията за 3 сумата от 1 200.00 лева, жалбоподателя въвежда и това възражение, защото намира, че районния съд неправилно е допуснал изменение на иска, ако се приеме, че такова е направено от страна на ищеца. Въпросът за това и правилността на действията на първоинстанционния съд счита ,че имат значение във връзка с реализиране на отговорността за разноските.

Видно от диспозитива на обжалваното решение съдът е приел, че това е сумата, удържана впоследствие - на 04.11.2020 г., а не депозита. В този смисъл намира, че районния съд е допуснал съществено процесуално нарушение ,тъй като е допуснал изменение на иска, без такова да е направено и ако въззивния съд приеме, че е направено,счита ,че то е в нарушение на чл.

214 ГПК.Поради това и с оглед на въведените с исковата молба факти предявен е иск за връщане на сумата от 1 200.00 лева, платена като депозит по договора за наем и предвид на факта, че са представени доказателства, че сумата е върната преди подаване на исковата молба в съда, то счита ,че иска следва да се отхвърли.Намира ,че съществено процесуално нарушение е, че районният съд не е обсъдил нито едно от възраженията на ответника , нито събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост (който подкрепя доводите на ответника ), поради което е достигнал и до погрешни правни изводи. Съдът не е взел предвид нито едно от оспрованията на ответника , нито заключението на вещото лице, нито протокола за връщане на автомобила (който не е оспорен от ищеца).Счита ,че районния съд е неглижирал и показанията на самото вещо лице в заседанието на 06.10.2021 г. Счита ,че районния съд е мотивирал решението си на база непълно, едностранно и избирателно обсъждане на доказателствата. Районния съд е приел за основателни възраженията на ищеца за нищожност на клаузите на т. 3, ал. 3 и т. 7, ал. 3, изр. 1 от Общите условия , доколкото „така формулирани, на наемателя е вменена отговорност въпреки липсата на вина и противоречат на посочените правни норми. Ето защо и като нищожни наемодателят не може, позовавайки се изцяло на тях, да възлага отговорност на ищеца-наемател".Намира ,че разпоредбите на Общите условия не противоречат на закона. Счита ,че същите са в съответствие с цитираните норми на ЗЗД - обстоятелството, че в двете клаузи не е изрично посочено, че отговорността на наемателя се изключва, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, не означава, че той следва да понесе такава отговорност. Напротив, точно обратното и това е така, защото принципът в правото е, че всеки носи отговорност за действията си и само в предвидените за това случаи - за действията на трети лица.Счита ,че ако районният съд приема , че тези разпоредби са нищожни, то това не влече след себе си нищожност на целия договор за наем. Резултатът ще бъде, че посочените две клаузи няма да са приложими, а ще се заместят от действието на съответните норми в закона. Поради това, да се отрече отговорността на наемателя на базата на нищожност на посочените клаузи счита ,че е неоснователно. В тази си част намира ,че решението противоречи на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.Счита ,че е доказано наличието на вреди (причиняване на щети на наетия обект), в резултат на което съответното лице следва да понесе отговорност.Намира ,че районният съд неправилно е оценил част от 4 доказателствения материал, а друга част изобщо не е обсъдена ,като счита че това е съществено процесуално нарушение.В обжалваното решение съдът приема, че ищеца няма вина за настъпването на ПТП и че не носи отговорност за настъпилите вреди по автомобила. Съдът се обосновава с писма от ОДМВР-Кърджали с per. № 130000-5522/16.06.2021 г. и с per. N2 130000-6467/12.07.2021г., както и Двустранен констативен протокол за ПТП от 08.10.2020 г. Намира ,че така направените изводи на първоинстанционния с ъ д са неправилни.Съдът сам посочва, че при посещението на екип от сектор "Пътна полиция"- Кърджали, за което свидетелства първото писмо, „не е съставен протокол от служителите на сектор „Пътна полиция", т.е., че реално е имало ПТП". Съдът посочва, че е получено „писмото рег. 1300006467/12.07.2021 г., с което допълнително са посочени и участниците в ПТП МПС К1279АХ, управлявано от Х. М., и МПС **, управлявано от Б.М.".