Решение № 474 от 12.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Бургас , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20212120202047 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалбата на И.В.П. ЕГН ********** с адрес гр.Бургас, *** против наказателно постановление № НП-30/18.03.2021г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за извършено нарушение на т.7.4.2 от Наредба №10/04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“ на основание чл.116, ал.1 вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ му е наложена глоба в размер на 1000 лева и за нарушение на чл.86, ал.1, т.8 от Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл.229, ал.1 вр. с чл.235 от ЗЗ му е наложена глоба в размер на 100 лева. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на обжалваното постановление.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирана страна и е допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Във връзка с подадена жалба от П. Н. Ч. вх.№ 96-00-212/18.05.2020г. е извършена проверка в ***“ЕООД в гр.Бургас, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ .

П. Н. Ч. в жалбата изразява неудовлетвореността си от оказаната и медицинска помощ в ***“ЕООД, както и последващото развитие на случая. Тя съобщава, че след нейното изписване започнали оплакванията и, изразяващи се в изтичане на гноен секрет от носа. Към средата на февруари 2020г. към оплакванията и се насложило силно главоболие и усилено и постоянно течащ нос с гноен секрет.

На 27.03.2020г., след посещение при личен лекар П. Н. Ч. била насочена за образна диагностика при д-р В.Я.. При образната диагностика се установило, че има тъмно петно в синуса и личният и лекар и изписал лекарства за възпален синус. На 22.04.2020г. при 1 поредното изсекване на носа, Ч. напипала твърдо тяло в носната си кухина, за което помислила, че е изсъхнал носен секрет и извадила близо 30 см. фитил марля, който явно бил забравен при операцията извършена през месец декември 2019г. На 27.04.2020г. след ендоскпоски преглед при д-р И.И., се установило, че има още парченца от забравената марля, които били извадени от д-р И.

При извършената проверка е установено, че П. Н. Ч. е пациентка на отделението по *** болести на ***“ЕООД в гр.Бургас от месец март 2019г.. Поредната и хоспитализация съгласно ИЗ № 11574/2019г. е с престой от 13 до 19 декември 2019г.. Издадено е „Направление за хоспитализация” № 006666/13.12.2019г. спешен прием по КП № 136 „Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с много голяма сложност”.

Констатирано е от проверяващите, че в „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО” № 000801/13.12.2019г. е отразено: „Анамнеза: От известно време пациентката се оплаква от тежест и слаба болка в дясна лицева половина. Съобщава за секреция от дясна ноздра, както и затруднено дишане в същата. Обективно състояние. Със затруднено носно дишане с дясна ноздра. Риноскопия- необилен секрет в дясна ноздра, оточна носна лигавица, оток на дясна буза и долен десен клепач. Палпаторна болка върху дясна fossa canina“. Пациентката се е подписала, че е запозната с условията за престой в ***“ЕООД и дава съгласието си да бъда хоспиализирана. Операцията е осъществена на 17.12.2019г. от д-р И.П. - „22.62 - ексцизия на лезии на максиларния синус с друг достъп”. Операцията е отразена в протокол № 949: „След ОЕТА, почистване на оперативното поле, аспирация на секрети относните ходове и локална деконгестия, се инфилтрира 10 мл. 1 % лидокаин и адреналин в долна и средна носни конхи в дясно. Парциална резекция на латералната част насредна конха /булоза/. Премина се към сваляне на долна носна конха с микродебритер, с последваща резекция на предните й 2/3.

Проникна се в ДМС през стар отвор в долен носов ход. Експлорация на максиларния синус с 30 градусов ендоскоп - визуализира се кистозна лезия в долна част, която се ексезира.

Предна носна тампонада с антибиотичен мехлем. Пациентката понесе добре оперативната намеса”.

П. Н. Ч. е изписана на 19.12.2019г. в подобрено състояние - „без кървене от оперативното поле с оскъдна секреция от носа”, като и и е препоръчано да се яви за контролни прегледи на 23.12.2019г. и на 20.01.2020г. т.е на седми и тридесети ден след интервенцията.

В епикризата, подписана от д-р И.П., като лекуващ лекар и началник отделение е вписана диагноза: „Средно ухо, носна кухина и синуси D 14.0; придружаващи заболявания: 1.

Есенциална хипертония I 10; 2. Алергия, неуточнена Т 78.4; 3. Девиация на носната преграда J 34.2. 4. Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност I 11.9. На пациентката са предадени 2 броя епикризи, за което тя се е разписала в ИЗ, и в тях не се описва поставена и оставена тампонада, респ. срок за нейното премахване.

В графа „Контролни прегледи“ на епикризата е записано: „Контролен преглед на 7 и 30 ден след изписването /23.12.2019г. и 20.01.2020г./“. Няма документални данни за проведени контролни прегледи на тези дати. Единствен контролен преглед след операцията е осъществен на 13.01.2020г. от д-р С.Д., лекар в ***“ЕООД, отделение по ***. Това е отразено в журнал за контролни прегледи в ***О, където пациентката е записана под № 15.

В журнала е вписано, че пациентката е „без оплаквания”. Прегледите се осъществяват в кабинетите на „***“ ЕООД.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на администратативно нарушение по т.7.4.2 от Наредба №10/04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“, за това, че като не е определил в предоставената при изписването епикриза срока за 2 премахване на предната носна тампонада, поставена при хирургичната интервенция на 17.12.2019г., с което д-р И.П. е нарушил т.7.4.2 от Наредба № 10 от 04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“, съгласно която: „*** оператор провежда наблюдение, определя срока за сваляне на превръзката и условията за изписване, домашно лечение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен“. В акта се сочи, че нарушението е извършено на 19.12.2019г., - деня на дехоспитализация на пациентката, когато и е била предоставена епикризата, тъй като това е последната дата, на която е могло да бъде включено в нея обстоятелството, че е оставена предна носна тампонада, респ. да бъде определен срок за нейното сваляне.Нарушението е извършено за първи път и е установено на 20.10.2020г.- последния ден от извършваната проверка.

С акта за установяване на административно нарушение е констатирано и нарушение по чл.86, ал.1, т.8 от Закона за здравето /ЗЗ/, за това, че жалбоподателят д-р И.П. не е описал в предоставената при изписването епикриза обстоятелството, че е оставена предната носна тампонада, поставена при хирургичната интервенция на 17.12.2019г., и по този начин е нарушил чл.86, ал.1, т.8 от Закона за здравето, съгласно който: “Като пациент всеки има право на: ……. „ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение“. Нарушението е извършено на 19.12.2019г. - деня на дехоспитализация на пациентката, когато и е била предоставена епикризата, тъй като това е последната дата, на която е могло да бъде включено в нея обстоятелството, че е оставена предна носна тампонада. Нарушението е извършено за първи път и е установено на 20.10.2020 г,- последен ден от извършваната проверка.

В акта за установяване на адменистративно нарушение е посочено, че в разговор по телефона, проведен на 19.10.2020г., жалбоподателят д-р И.П. е потвърдил, че няма да присъства при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и желае същият да му бъде връчен чрез работодателя.

Актът е съставен от оправомощено лице, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на ИА“МН“. Връчен е препис на жалбоподателя, като по преписката е приложена разписка за връчване на съставения акт. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

Административнонаказващият орган е счел фактическата обстановка за безспорно установена и е издал обжалваното постановление, с което за извършено нарушение на т.7.4.2 от Наредба №10/04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“ на основание чл.116, ал.1 вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1000 лева и за нарушение на чл.86, ал.1, т.8 от Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл.229, ал.1 вр. с чл.235 от ЗЗ му е наложил глоба в размер на 100 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева. От събраните по делото доказателства се доказа установената фактическа обстановка, поради което съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на т.7.4.2 от Наредба № 10 от 04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“, тъй като не е определил в предоставената при изписването епикриза срока за премахване на предната носна тампонада, поставена при хирургичната интервенция на 17.12.2019г..

Съгласно т.7.4.2 от Наредба № 10 от 04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“: „*** оператор провежда наблюдение, определя срока за сваляне на превръзката и условията за изписване, домашно лечение и контрол след изписването краткосрочен или дългосрочен“. Наредба № 10 от 04.11.2016г. за утвърждаване на 3 медицинския стандарт „**** е приета въз основа на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, според който дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. От показанията на актосъставителя и приложения към преписката констативен протокол за извършена проверка се установява, че жалбоподателят не е провел наблюдение върху пациентката П. Н.

Ч., така както разпорежда т.7.4.2. от Наредба № 10 от 04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „****“. Д-р И.П. е бил наясно със законовите изисквания към медицинската дейност, която извършва, но въпреки това е бездействал и е пропуснал да извърши дължимите от него действия, предписани от стандарта.

Правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ . Дейността на жалбоподателя е във връзка с извършване на болнична медицинска помощ съгласно чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, поради което именно това е приложимата материоалноправна норма.

Не може да намери приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице обстоятелства, което да сочат, че установеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.

При определяне на наказанието административнонказващият орган е отчел обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път и е определил наказанието в предвидения минимален размер, поради което този размер не може да бъде ревизиран от съда. Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано в тази му част.

Санкционната норма на чл.229, ал.1 от ЗЗ, предвижда, че който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лева, а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лева. Като типична бланкетна норма, разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗ следва да бъде запълнена с конкретни разпоредби от същия нормативен акт или от друг равен по степен нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират конкретните задължения и правила за поведение. В конкретния случай това не е сторено. С оглед правото на защита на субектите, привлечени към административнонаказателна отговорност, съгласно чл.42, т.5 и чл.57, т. 6 ЗАНН, трябва в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление да се посочат законните разпоредби, които са нарушени.