Решение № 139 от 22.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С., 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20232200500180 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 285/06.04.2023 г. постановено по гр. дело № 53/2023 г. по описа на Районен съд С., с което е отхвърлен предявеният от Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 330/07.11.2022 г.на С.П.Р. - управител на „................” ЕООД с ЕИК .................., с която е прекратено трудовото му правоотношение като неоснователен.

С решението е отхвърлен и предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.

Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на работа в ответното дружество на длъжност „общ работник, строителство“ като неоснователен.

Осъдено е „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител да заплати на Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 сумата 213 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 08.09.2022 г. до 15.09.2022 г, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за 1

16.09.2022 г. като неоснователен.

Отхвърлен епредявеният от Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 213, от КТ за заплащане на обезщетение в размер на три брутни месечни възнаграждения, общо сумата 2130 лева като неоснователен и недоказан.

Осъдено е „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител да заплати на Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 разноски в размер на 256.50 лева.

Осъден е Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 да заплати на „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител разноски в размер на 917 лева..

Осъдено е „................” Еоод С ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител да заплати по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт д.т. в размер на 50 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението в частите, с които е отхвърлен предявеният от Л. З. Д. с ЕГН********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.З против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 330/07.11.2022 г.на С.П.Р. - управител на „................” ЕООД с ЕИК .................., с която е прекратено трудовото му правоотношение като неоснователен, както и в частта с която е отхвърлен предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.З против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 213, от КТ за заплащане на обезщетение в размер на три брутни месечни възнаграждения, общо сумата 2130 лева като неоснователен и недоказан и е осъден Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.З да заплати на „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител разноски в размер на 917 лева е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Първоинстанционият съд е приел некоректна фактическа обстановка, при оценка на фактите и обстоятелствата, както и събраните по делото доказателства е подценил или игнорирал част от тях, като е надценил други, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Съдът очевидно неправилно е приложил правните норми, което е довело до очевидна неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Не ставало ясно в решението от какво е независимо описаното с текст нарушение в заповедта. Не е изяснено от коя същата ставало ясно, че е наложено наказание за друго, неописано в заповедта нарушение. В чл.195 от КТ се изисква да бъде описано ясно 2 и точно нарушението, за да бъде мотивирана заповедта за уволнение. След като в заповедта е посочено като нарушение неподаване на писмени обяснение и неявяване за изслушване на служителя, липсват мотиви и доказателства съдът законосъобразно да е достигнал до извода, че е друго нарушението, а не изписаното в текста на заповедта. Още повече, че сам ответникът не сочел да е допуснал грешка или опущение в изписване на нарушението, тъкмо обратното - той твърди в отговора, че нарушението е ясно и точно посочено. Така изписаното нарушение от работодателя в заповедта ясно и точно, касае неявяване на служителя да даде обяснения и неподаване на писмени обяснения във връзка с неявяването му на работа. Съдът не можел по свой почин да коригира, поправя, преиначава или дописва описаното от работодателя нарушение. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. Противоправно, в нарушение на процесуалните правила и норми, съдът сам е заместил в решението си вместо изписаното основание от работодателя, свое предполагаемо основание. Такъв решаващ за изхода на спора правен извод е очевидно неправилен, немотивиран от доказателствата по делото, незаконосъобразен и е недопустимо съдът да подменя волята на работодателя с цел постигане на благоприятен за ответника изход с обявяване на законосъобразност на уволнението. В заповедта липсва дата и подпис на ищеца и не става ясно кога е връчена заповедта и кога е наложено дисциплинарното наказание. Като не е посочено в решението нито кога, нито с коя обратна разписка е връчена заповедта не може да се направят изводи за спазени срокове. Работодателят не е посочил с коя от приложените обратни разписки е връчена заповедта и на коя дата е връчена заповедта, а свидетелката на ответника споменава, че заповедта била връчена с обратна разписка, но без конкретика, без пълно и главно доказване, каквото е задължението на работодателя. Съдът незаконосъобразно не цени свидетелските показания на свидетелите на ищеца относно обстоятелството за явяването на ищеца на работа за периода от 16.09.2022г. до 26.09.2022г., а тези показания на свид.Н.М. и свид.М.А. са преки и непосредствени. Ето защо, с изключване на непосредствените свидетелски показания на ищцовите свидетели, с посочването на заинтересувания от изхода на делото свидетел на ответника П. с неточни и субективни показания е направен предопределения извод в съдебното решение, че ищецът не се бил явявал на работа за периода от 16.09.2022г. до 26.09.2022г., което прави извода неоснователен и незаконосъобразен, както противоречащ на събраните по делото доказателства. Съдът незаконосъобразно не цени свидетелските показания на свидетелите на ищеца относно обстоятелствата за недопускане до работа на ищеца за периода от 26.09.2022г. до 19.12.2022г., а тези показания на свид.Н.М. и свид.М.А. са преки и непосредствени. Счита, че спецификата на казуса с оглед на всички установени съпътстващи и относими към спорното право факти и обстоятелства, не са били предмет на убедителен, обоснован и преди всичко законосъобразен анализ от страна на 3 първоинстанционния съд. По предявеният иск по чл.213 от КТ в обжалваното решение на първоинстанционния съд са изложени съдебни мотиви, които са изключително формални и противоречиви, като не е съобразен закона и задължителната съдебна практика, относима към иска. Излага аргументи. За периода от 16.09.2022г. до връчване на заповедта на 19.12.2022г. ищецът и неговия колега са се явили на работа с готовност за работа, като за датата 26.09.2022г. тяхното явяване не се отрича и от свидетеля на ответниците П., тъй като тъкмо той е бил информиран за присъствието на ищеца и колегата му на работа и свидетелят е дал разрешение да се качат, за да си вземат оборудването. В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново, с което да се уважат претенциите. Претендират се разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районният съд е приел, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването . Фактическите основания за дисциплинарно уволнение следва да са очертани чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, 4 съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл.

194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен.

Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено.