Решение № 1038 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110103642 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че има вземане към ответника А. К. Н. за сумата 3219,20 лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес: гр. София.к.

„Младост 3“, бл. ... ап. 98, за периода 12.04.2014г.– 15.12.2023г., както и за сумата 7,26 лв. – лихва за забава за периода от 12.10.2023г. до 21.01.2024г., които суми касаят имот: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. ... ап. 98, кл. № 1005500473 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54392/2024г. по описа на СРС, 81 състав. Моли съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски.

Ответникът А. К. Н. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че за процесния имот ищецът е открил три договорни сметки и три клиентски номера. Не оспорва обстоятелството, че кл номер 1005500473 е с титуляр ответника, като излага съображения, че е извършвала плащания, с които са погасени вземанията на ищцовото дружество за периода след м.04.2021г. За остатъка от периода релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира сторените разноски.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 от Закона за водите:

1

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото не е спорно между страните, че в рамките на исковия период 12.04.2014г.– 15.12.2023г. ответникът А. К. Н. ответникът е била собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София.к. „Младост 3“, бл. .... Това обстоятелство намира подкрепа и в приетата по делото неоспорена от страните, данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България, подадена и подписана лично от ответника (л. 133-141 от делото), от съдържанието на която се установява, че А. К. Н. е декларирала, че е единствен собственик на процесния недвижим имот, който е придобил чрез покупка, обективирана в нотариален акт от 12.03.1998г., като по делото не се твърди и не се установява имотът да е прехвърлен или да е учредено ограничено вещно право на трето лице преди или по време на процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Следователно, доколкото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, той е и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. С. е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния 2 период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни трърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода.

От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в него са монтирани черитри броя водомери с номера: 7805446, 7774315, 7740263 и 7753454. Експертите са констатирали, че за период на потребление 12.04.2014г. до 19.09.2022г. за имотът е открита партида с клиентски № 1005117125 с титуляр Виолета И. Н., като е отразена непогасена главница в размер на 3017,79 лв. Впоследствие поради смяна на собствеността, е закрит клиентски № 1005117125 и е създаден нов клиентски № 1005481130, с начална дата на таксуване 12.04.2014г. с титуляри И. К. Н., А. К. Н., В. В. З., Н. В. Н. Вещото лице е посочило, че е извършено префактуриране на задължението за 3017,83 лв., съответно дължимата сума за потребени ВиК услуги за периода от 12.04.2014г. до 24.08.2023г. е в размер на 3307,23 лв. Експертът изяснява също, че за процесния имот е създаден нов 3 клиентски № 1005500473 с титуляр на партидата А. К. Н., с начална дата на таксуване 12.04.2014г. За същият е отразено незаплатено задължение за ВиК услуги в общ размер 3219,20 лв. за периода от 12.04.2014г. до 15.12.2023г., формирано от сумата 3078,81 лв. за периода 12.04.2014г. – 24.08.2023г. и сумата 140,39 лв. за периода 25.08.2023г. – 15.12.2023г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че до датата на създаване на нов клиентски № 1005500473 с титуляр на партидата А. К. Н. (ответник в настоящото производство) през месец септември 2023г., ответникът не е имал качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца, поради което не е задължено лице за заплащане на цената им. В периода 12.04.2014г. до 19.09.2022г. партидата се е водила на друго лице, в периода след 19.09.2022г. до 24.08.2023г. партидата се е водила на няколко различни лица, като задълженията за извършените ВиК услуги са били префафактурирани по новия клиентски номер 1005500473 на ответника, но без да е било налице основание за това. Ето защо съдът намира, че ответникът А. Н. следва да отговаря за задълженията за цена за потребени ВиК услуги само за периода 25.08.2023г. – 15.12.2023г., които съгласно приетата по делото експертиза, в счетоводната част, възлизат на сумата 140,39 лв. Същевременно съгласно ССчЕ, ответникът е извършил плащане на 17.01.2024г. на сумата 185,80 лв. по създадената от ищцовото дружеството съдебна договорна сметка № 2800058447, с оглед на което следва да се приеме, че е погасил в пълен размер дължимите суми, съответно искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед неоснователността на исковите претенции ответникът на основание чл.

78, ал. 3 ГПК има право на направените разноски. Ответникът претендира сумата 620 лв., съгласно Договор за правна защита и консултантско съдействие от 18.03.2025г. за исковото производство, както и сумата 400 лв., съгласно Договор за правна защита и консултантско съдействие от 20.11.2024г., за производството по ч.гр.д. № 54392/2024г. по описа на СРС, 81 състав, които следва да му се присъдят при съобразяване на релевираното от ищеца възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, ч е А. К. Н., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата 3219,20 лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес: гр. София.к. „Младост 3“, бл. ... ап. 98, за периода 12.04.2014г.– 15.12.2023г., както и за сумата 7,26 лв. – лихва за забава за периода от 12.10.2023г. до 21.01.2024г., които суми касаят имот: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. ... ап. 98, кл. № 1005500473 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54392/2024г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Н., ЕГН **********, сумата 620 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и сумата 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 54392/2024г. по описа на СРС, 81 състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5