Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1553 от 19.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 628/2024
Вид
Определение № 1553
Подписан
19.04.2024
В сила
19.04.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Кодекс на труда
  • чл.224 · Кодекс на труда
  • чл.224, ал.1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1553 гр. Варна, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500628 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10672/07.02.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от Ж. Д. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 129/11.01.2024г. постановено по гр.д.№ 4273/2023г. по описа на ВРС , с което са

ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.128 от КТ за осъждане на „Е*****" ЕООД, ЕИК ******** да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на по 945 лева за всеки от месеците от февруари 2020г. до декември 2020г. включително, дължимо трудово възнаграждение в размер на 236,25 лева за периода от 01.01.2021г. до 10.01.2021г., ведно със законната лихва начислена върху всяка от главниците за периода от завеждане на исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението; ОТХВЪРЛЕН е иска на жалбоподателят за осъждане на „Е*****" ЕООД, ЕИК ******** да заплати на ищеца сумата от 945 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата за периода от завеждане на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЕН е предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на „Е*****" 1

ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 216,88 лева, представляваща законна лихва върху горепосочената главница за периода от 11.01.2021г. 03.04.2023г., ведно с лихва за забава, начислена за периода от завеждане на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

ОСЪДЕН е жалбоподателя да заплати на „Е*****" ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1700 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

При преценка допустимостта на въззивното производство с оглед обема на въззивната проверка съобразно диспозитива на подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на РС-Варна за преценка наличието на основания за провеждане на процедура по чл.247 от ГПК.

В диспозитива на съдебното решение в частта касателно произнасянето по предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът в самостоятелен диспозитив е постановил, че отхвърля претенцията на ищеца срещу ответника за сума в размер на 216,88 лева, представляваща законна лихва „върху горепосочената главница“ за периода от 11.01.2021г. до 03.04.2023г., „ведно с лихва за забава, начислена за периода от завеждане на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането“.

Посочването в диспозитива на иска по чл.86 от ЗЗД на „горепосочената главница“ създава неяснота за нейния размер и основание, предвид на това, че горепосочени спрямо произнасянето за мораторна лихва са още 13 главници, в това число 12 за трудови възнаграждения по чл.128 от КТ и 1 обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ. Не става ясна волята на съда за коя точно главница /с какъв размер и на какво основание/ е приел, че не се дължи претендирания размер на лихвата за забава. Конкретната воля на съда не може да се извлече и от мотивите на съдебния акт, доколкото при формирането им съдът е посочил, че поради „неоснователността на предявените искове по чл.128 КТ и чл.224 КТ неоснователен се явява и иска по чл.86 ЗЗД“. Доколкото обаче дължимото съдържание на диспозитива при произнасяне по предявен иск за присъждане на мораторна лихва е - размер на лихвата, период за който се претендира и главница, върху която е начислена, то в случая един от елементите /главницата, върху която е начислена лихвата/ липсва, което в случай че се 2 дължи на допусната фактическа грешка, предполага поправката й по реда на чл.247 от ГПК.

Отделно от това в същия диспозитив /по чл.86 от ЗЗД/ след произнасянето за недължимост на мораторната лихва в размер на 216,88 лева е допълнено „ведно с лихва за забава, начислена за периода от завеждане на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането“, като и тук не става ясно дали съдът е формирал воля за недължимост на законна лихва върху претендирата мораторна лихва или посочването на тази част от диспозитива също е резултат от допусната очевидна фактическа грешка.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че е налице основание за прекратяване на настоящото производство и връщане на делото на РС-Варна за преценка предпоставките за провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 129/11.01.2024г. постановено по гр.д.№ 4273/2023г. по описа на ВРС съобразно изложените по-горе мотиви.

В случай, че се намерят предпоставки по чл.247 от ГПК и бъде проведено производството по поправка на очевидна фактическа грешка, след него делото следва да бъде изпратено отново на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на въззивната жалба.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 628/2024г. по описа на ВОС, II-ри състав.

ИЗПРАЩА делото, заедно с гр.д. № 4273/2023г. по описа на РС-Варна на същия съд за преценка предпоставките за провеждане на производство по чл.247 от ГПК по отношение на решение № 129/11.01.2024г. постановено по гр.д.№ 4273/2023г. по описа на ВРС по описа на ВРС съобразно дадените указания в мотивите на настоящия акт.

СЛЕД провеждане на производство по чл.247 от ГПК и следващите се от това процесуални действия, делото ДА СЕ ВЪРНЕ на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4