Решение № 100 от 13.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за възобновяване № 20221000601410 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения Й. С. Т. за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД№1313/2022г по описа на СГС, приключило с влязло в сила решение №651/21.10.22г., с което е изменено протоколно определение от 28.02.2022г. постановено по ЧНД№149/22г. по описа на СГС и отменено същото определение в частта, с която е извършено групиране на наказания наложени на осъденото лице с отделни присъди.

Твърди се, че решението на софийски градски съд противоречи на материалния закон в частта с която е отменено групирането на наказанията..

Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК, отмяна по реда на възобновяването на решението и връщане на делото за ново разглеждане, с указания по приложението на закона.

В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното 1 производство се поддържа, като защитникът счита, че е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото въззивният съд бил приложил неправилно материалния закон при групиране на наказанията, изключвайки от кумулацията наказанието по присъдата на ОС – Враца. Моли да се отмени влязлото в сила решение на СГС и се върне делото на друг състав на същия съд, с указания за групиране на наказанията по дело № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО 112 състав, дело № 562/2021 г. на ОС – София и дело № 707/2017 г. по описа на ОС – Враца, като се приложат нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Прокурорът счита искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно и законосъобразно е приложен и институтът по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като на осъдения е определено едно общо и най[1]тежко наказание измежду наложените му за престъпленията, за които е осъден по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, в размер на четири години „лишаване от свобода“.

Въззивната съдебна инстанция правилно била приела, че не са налице предпоставки за групиране на наказанието, наложено на осъдения по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца с тези по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС.

Осъденият Т. поддържа казаното от защитника.

Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на осъдения Т., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на делото, намира следното:

Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на влезли в сила съдебни актове, които н е са проверени по касационен е процесуално допустимо.

Разгледано по същество то е

НЕОСНОВАТЕЛНО.

С протоколно определение от 28.02.2022 г., постановено по НЧД № 149/2022 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 6ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Т. е определено едно общо, най-тежко наказание четири години „Лишаване от свобода“ по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, по 2

НОХД № 562/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд и по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определен първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Със същото определение, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени в съвкупността, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С решение № 651 от 21.10.2022 г., постановено по ВНЧД № 1313/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, определението на първия съд е изменено, като е отменено групирането на наказанието, наложено на осъдения по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца с тези, наложени му по НОХД № 562/2017 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС.

САС приема, че съдебните инстанции са спазили процесуалните правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение и са предприели всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Въз основа на данните за съдемното минало на осъдения, те са констатирали, че с влязла в сила на 21.11.2019 г. присъда по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС - Враца, Т. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.

3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 21.08.2016 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 59 от НК от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по същото производство, считано от 27.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила;

С влязло в сила на 05.11.2021 г. определение по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС, е одобрено споразумение, по силата на което Т. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 02.06.2008 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато 3 времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 05.06.2008 г. до 23.07.2008г.;

С влязла в сила на 19.11.2021г. присъда по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.

2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, извършено на 19.12.2020 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗВМР.

Изложеното в искането за възобновяване на наказателното производство оплакване за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. При правилно установени фактически обстоятелства относно отделните осъждания на Т. , инстанциите по същество са достигнали до законосъобразен материално-правен извод, че са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени на същия по присъди, постановени по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, тъй като деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС е извършено на 02.06.2008 г., а това по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС е извършено на 19.12.2020 г.

Съдебните актове, с които Т. е осъден по тези наказателни производства са влезли в сила съответно на 05.11.2021 г. (по НОХД № 562/2017 г.) и на 19.11.2021 г. (по НОХД № 4000/2021 г.). При наличието на реална разнородна съвкупност законосъобразно е приложен институтът по чл. 25, ал. 1, вр. с чл.

23, ал. 1 от НК, като на осъдения е определено едно общо и най-тежко наказание измежду тези по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, в размер на „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Въззивната съдебна инстанция законосъобразно е приела, че не са налице предпоставки за групиране на наказанието наложено на осъдения по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца с тези по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС , тъй като деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – 4

Враца, не се намира в условията на съвкупност с това предмет на разглеждане по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС: първото е извършено на 21.08.2016 г., а второто – на 19.12.2020 г., като междувременно, на 21.11.2019 г. е влязла в сила присъда, с която Т. е осъден за престъплението – предмет на разглеждане по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца.

В съответствие със закона се явяват и изводите , че наказанието, наложено на Т. по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца, е групирано с това, наложено му по НОХД № 1332/2017 г. по описа на СРС с протоколно определение от 23.06.2020 г., постановено по НЧД № 5252/2020 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, влязло в сила на 09.07.2020 г., поради което и в съответствие с т. 2 от ППВС № 2/27–29.04.1970 г., изм. с ППВС № 7/1987 г., следва да се приеме, че е загубило самостоятелното си значение и не подлежи на ново групиране.

С оглед на това САС приема, че наложеното на осъдения общо наказание за извършените от него престъпления не е определено в нарушение на материалния закон. Законосъобразно въззивната инстанция е преценила, че е недопустимо да се извърши групиране между наказанието, наложено по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца и тези, наложени по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС.

Доводите на молителя в противния смисъл се явяват неоснователни.

Неоснователно е твърдението на защитника, че произнасянето на въззивния съд е по-неблагоприятно за него в сравнение с това на районния съд, доколкото, градският съд е възприел най -благоприятното съотношение между осъжданията на Т. едновременно за съвкупност и за рецидив, съобразявайки наличието на всички материално-правни представки за това.

САС приема, че няма основание за извършване на по-благоприятно за осъденото лице групиране и в това отношение искането на също се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Извън предмета на настоящето производство е от какви съображения е бил воден осъдения при сключване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС.

Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският апелативен съд, пети състав

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. Т. за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД№1313/2022г по описа на СГС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6