Решение № 37 от 24.04.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Царево, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20262180200017 по описа за 2026 година

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Съдът намира жалбата против НП, за неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и извършено ли е виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен 1 от служители на РУ- Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, оспорва фактическите констатации по акта, не оспорва, че е управлявал МПС, но твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

На база показанията на полицейските служители, съда намира за категорично доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. С действията си той извършвал т.нар. „дрифт”. Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“ довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Водача с форсиране на двигателя в завоя, а след това с продължавано подаване на газ и последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно, в населено място, на една от най- оживените улици в града, преднамерено е променял праволинейното движението на автомобила. За това поведение на водача не е имало каквато и да било обективна причина. Начина на шофиране от страна на жалбоподателя, в никакъв случай не може да бъде приет, като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Техниката на шофиране „дрифт“ е изключително рискована и се практикува от обучени пилоти, със специално пригодени автомобили и на специални трасета. Използването на този стил на шофиране, в градска среда е изключително опасно, тъй като при малка неточност, автомобила може да се преобърне, да напусне пътното платно и да нарани не само пътуващите в него, но и пешеходците. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба на водача на моторно превозно 2 средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.

Направените възражения от страна на жалбоподателя се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Мястото на нарушението освен, че е било правилно установено е било и правилно посочено в АУАН и НП. Същото безспорно представлява път за обществено ползване. В действителност законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от републиканската пътна мрежа. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за “път”, е посочено, че по смисъла на § 6, т. 1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая контролните органи са приели, че деянието е реализирано на ул.

„Черно море“ където жалбоподателят е управлявал превозното средство.

Безспорно това място също е предназначено и обикновено ползвано за движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на “път” по смисъла на ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че не е шофирал по вменения му начин, не намира опора в доказателствения материал по делото и съставлява защитна версия с цел да избегне административно-наказателната отговорност за извършеното деяние. Субективната страна в случая, следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин и неоправдано с други препятствия, с последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно е променял праволинейното движение на автомобила по процесната улица в населеното място, с което е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението. В конкретния случай умишленото подаване на газ при движението на автомобила, при което 3 се завърта на задната част на автомобила, и последващото продължавано подаване на газ с последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно в населеното място, при което се променя праволинейното движение на автомобила спрямо оста на пътя, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата за превоз на хора и товари.

Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, и е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговата тежест - нарушението е извършено през активния летен сезон в курортен град, през светлата част на деня, на място по което се движат множество пешеходци и автомобили.

Разпоредбата на чл.175А, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, предвижда да се наложат наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. на водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административно наказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесно описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата на чл. 1046 от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като настоящия, при които водачи на автомобили извършват подобни “маневри” в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от 4 тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвидените в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказания. Извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно- напротив. Съда намира деянието за изключително тежко- извършено е на една от найоживените улици в гр. Приморско.

Предвид изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4635-000319/ 03.09.2025 г. издадено от Началника на РУП-Приморско, с което за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на Н. Н. Н., ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000,00 лева /1533,88 евро/ и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС” на основание чл. 175А, ал.

1, пр. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5