Решение № 888 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

М. Анг. Ненова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „************* чрез адв.В.Г. против решение № 66/06.01.25г.,постановено по гр.д.№ 14456/22г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,в частта му,с която са отхвърлени предявените от „***********“ЕАД против Р. О. С.,ЕГН-**********,искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр. чл.345,ал.1 от ТЗ, вр. чл.232,ал 2 от ЗЗД за признаване за установено между страните,че Р. О.

С.,ЕГН-********** дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 130,80лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 27.06.2018год.,сключен за мобилен номер +********,за която сума са издадени фактури

7293607141/05.09.2019г.;

7294876873/05.10.2019г.;

7296257993/05.11.2019г. за периода от 05.08.2019г. до 04.11.2019г. и сумата от 22,74лв. по Договор за лизинг от 27.06.2018г.,сключен във връзка с договорен абонамент за номер ********.

Жалбоподателят атакува решението като неправилно в обжалваните му части по съображения,изложени във въззивната жалба.Иска отмяната му от въззивния съд и постановяване на друго,с което да се уважат установителните 1 искове в общ размер на 153,54лв.Претендират се разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата по жалбата страна- Р. О. С.,ЕГН-********** чрез назначения му особен представител адв.М.П. намира същата за неоснователна,а решението-за правилно и обосновано по съображения,изложени в писмен отговор.

ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Пред ПдРС са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД,вр.с чл.345,ал.1 от ТЗ, вр. чл.232,ал 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди,че е сключило с ответника два договора на 27.06.18г.-договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ********** за избрана от ответника абонаментна програма Тотал при абонамент от 24.99 лв.,с уговорен срок на действие- 27.06.2020г. и договор за лизинг,по силата на който му е предоставено мобилно устройство NOKIA 3 Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.79 лв. всяка,съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 3.79 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1. ал.2 от договора за лизинг/.Абонатът потребил,но не заплатил мобилни услуги на обща стойност 185,34лв.,фактурирани за три последователни месеци-м.09,м.10 и м.11.2019г.,като след сторниране с КИ от 05.12.19г.дължимата сума възлизала в размер на 180,80лв.Поради неизпълнението на задължението за заплащане на стойността на потребените услуги,ищецът прекратил едностранно договорите с ответника,след което издал крайна ф-ра от 05.01.20г.Процесният абонамент бил деактивиран на 14.08.19г.,след което на ответника била изпратена ПДИ.Поддържа се,че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание Общите условия,приложени към лизинговите договори,дължимите месечните вноски за предоставените на 2 абоната устройства са обявени за предсрочно изискуеми.

Предмет на настоящото обжалване са претендираните от ищеца суми:

-130,80лв.,представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,за които са издадени фри №№

7293607141/05.09.2019г.;

7294876873/05.10.2019г.;

7296257993/05.11.2019г. за периода от 05.08.2019г. до 04.11.2019г.и -24,74лв.по Договор за лизинг от 27.06.2018г.,сключен във връзка с договорен абонамент за номер*******.

За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,като такава заповед била издадена по образуваното пред ПдРС ч.гр.д № 10760/2022г.Заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,което обуславя правния интерес от предявяването на иска.

С писмения отговор по чл.131 от ГПК,подаден от особения представител на ответника,назначен на основание чл.47,ал.5 от ГПК е оспорен иска,като се отрича наличието на облигационна връзка между страните.Твърди се,че Р.

О. С. не е подписал двата договора от

27.06.18г.Оспорва се и реалното предоставяне на процесните услуги на ответника.

По делото са представени писмени доказателства,включително процесните договори и ОУ към тях,описаните в исковата молба фактури.

По делото са изготвени и приети СТЕ,СГр.Е във връзка с оспорване автентичността на подписа на ответника под договорите и две ССЕ-основна и допълнителна.

Фактическата обстановка се установява такава,каквато е изложена в атакуваното решение.Във въззивното производство не са приети други относими доказателства,които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до извод,че между страните са възникнали облигационни правоотношения,по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски.Приел е,че задължението за заплащане на абонаментни такси,доколкото произтича от сключения между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* е дължимо,но ищцовото дружество не доказало по несъмнен и убедителен начин обстоятелството,че за процесния период от време ответникът е ползвал и далекосъобщителните услуги,предоставяни от ищеца и включени в цената на иска за заплащане на месечните такси.Липсвали доказателства по делото дали по силата на сключените договори ответникът е ползвал такива услуги,дали същите са вярно отчетени от измервателните 3 средства на доставчика и дали правилно са тарифирина и и съответнофактурирани.

Съдът е приел представените по делото фактури като частни писмени документи,неподписани от получателя,установяващи изгодни за ищеца факти,като тяхната стойност не се ползвала с обвързваща съда доказателствена сила,а се преценявали наред с всички останали доказателства по делото.По делото обаче такива доказателства не били ангажирани.Съдът не е кредитирал изготвената СТЕ,като е приел,че вещото лице се позовавало на представените от ищеца фактури и справки за потребени услуги.В резултат на недоказването на факта,от който произтичало вземането на ищцовото дружество-предоставените на ответника мобилни услуги,както и цената им,извън наличието на облигационна връзка между страните,съдът е приел,че претенцията в тази част досежно цената на далекосъобщителните услуги,определена в общ размер на 219,72лв. с ДДС,следва да бъде отхвърлена.

По отношение на месечните абонаментни такси за процесния период05.08.19г.-04.11.19г.съдът е възприел изчисленията на вещото лице по ССЕ,според които С. дължи сумата от 93,39лв.,но е отчел и извършеното от ответника на два пъти плащане в общ размер на 197лв.,поради което искът за заплащане на сумата от 130,80лв. е отхвърлен.

Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция.

Досежно абонаментните такси следва да се посочи,че самият характер на същите предполага заплащане срещу предоставен достъп до мрежата.След като ответникът е сключил договор за мобилни услуги,от него зависи дали да ползва предоставения му достъп до услугите на мобилния оператор или не,но във всеки случай той дължи уговорената абонаментна такса-за получения достъп до мобилната мрежа.

Въззивният съд кредитира изготвената СТЕ.Вещото лице по тази експертиза-А.К. е изготвило заключението си въз основа на документите и справките.В.лице К. не би могло да изготви заключението си без да ползва данните от информационната система на ищеца,доколкото само там се съдържа информацията,необходима за отговора на формулираните към експертизата въпроси.Няма логика първостепенният съд да кредитира изводите на вещото лице

Й.П.,изготвила ССЕ и работила също по представени от ищеца документи (вкл.в счетоводството на дружеството),а да не възприема тези на СТЕ поради причина,че вещото лице К.е работило именно с представени от ищцовото дружество документи и справки.

Вещото лице е установило,че за процесния период на потребление от 05.08.19г.до 04.01.20г.мобилният оператор е предоставил достъп до мобилната си мрежа,съответно ответникът е разполагал с възможността да използва услугите,предоставени от ищеца.Фактът,че за част от този период С. не е ползвал тези услуги,е ирелевантен в случая,достатъчно е,че му е бил предоставен достъп до мобилната мрежа на оператора,съответно и 4 възможността да ползва услугите по договора.

Съгласно установеното от ССЕ,дължимите суми за предоставени мобилни услуги за мобилен номер ******** за периода 05.08.19г.-04.11.19г. са: 93,39лв.за месечни абонаментни такси и 219,72лв.за потребени услуги извън абонамента.След като е констатирано извършване на плащания от страна на ответника веднъж в размер на 147лв.на 15.08.19г.и веднъж в размер на 50лв.на 01.06.20г.,то останалата неплатена дължима сума е в размер на 130,79лв.Поради гореизложеното претенцията за заплащане на тази сума се явява основателна,което налага отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго,с което претенцията да се уважи.

По отношение на иска за лизингови вноски районният съд е изложил мотиви,че не се установява дължимост на претендираната сума от 22,74лв.,доколкото задължението е обективирано във ф-ра № **********/05.01.2020г.,която,видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, не е осчетоводена от ищцовото дружество.Действително в първата изготвена по делото ССЕ е посочено,че тази ф-ра не е включена в дневника по ДДС,а в счетоводството на ищеца тази ф-ра не е осчетоводена редовно.В обясненията си,дадени в съд.заседание на 31.05.24г.вещото лице Й. посочва,че ф-ра № **********/05.01.2020г. не е вписана в дневника по ДДС,защото няма начислено ДДС,(каквито са и твърденията на ищеца),но според вещото лице няма значение дали фактурата е с или без ДДС,тя трябва да присъства в дневника.Отделно на в.лице не е представена и счетоводна справка,от която да е видно дали ответника С. има задължения по тази фактура.Ето защо настоящата инстанция не споделя доводите,изложени във въззивната жалба,че макар фактурата да не е включена в дневника по ДДС,тя е дължима.В тази му част решението на ПдРС е правилно и следва да се потвърди.

Разноски:

С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на жалбоподателя съобразно уважената част от исковете.Разноски са претендирани за заповедното,първоинстанционното и въззивното производство.В заповедното производство ищецът е направил разноски за ДТ и адв.възнаграждение в общ размер на 205лв. (25лв.ДТ + 180лв.адв.възнагр.),от които по съразмерност на жалбоподателя се дължат 100,47лв.В исковото производство пред ПдРС направените разноски от жалбоподателя са за ДТ-25лв.,адв.възнагр.-180лв.,съдебни експертизи-950лв.и платен депозит за особен представител на ответника-400лв.,или в общ размер на 1530лв.,от които съобразно уважената част от исковете се дължат 749,85лв.За въззивната инстанция претендираните разноски са за ДТ-25лв.и адв.възнаграждение-480лв.,платен депозит за особен представител на въззиваемия-200лв.,или общо-705лв.По съразмерност на жалбоподателя се дължат 345,52лв.Така за трите инстанции общата сума,която Р. О. С. следва да заплати на „*********“ЕАД за разноски по съразмерност е в размер на 5