Решение № 3438 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3438 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110163462 по описа за 2023 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищцата М. В. М. твърди, че заповед № 620/25.10.2023г., издадена от старши директор направление „Човешки ресурси” на А, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ поради съкращение на щата за длъжносттта ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика”, е незаконосъобразна поради следните причини: подписването й от лице с недоказана представителна власт по отношение на дружеството-работодател , доколкото в уволнителната заповед „не е посочено по силата на какъв докумет лицето, положило подпис за работодател, е овластено да прекратява трудови договори , както и да отправя предизвестия”; неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително основание, защото към момента на уволнението не са били извършени промени в щатното разписание по предвидения в законите и във вътрешните актове на дружеството ред , липсват данни в съдържанието на уволнителната заповед за утвърдено ново щатно разписание въз основа на взето решение на управителните органи на дружеството , като осъществяваната от ищцата дейност продължавата да същесвува , както и съответните щатни бройки , и неизвършване на законосъобразен подбор по чл.329 КТ .

Окончателното искане на ищцата към съда е да отмени заповедта за уволнението й, да я възстанови на заеманата преди това длъжност ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика” и да осъди ответното дружество 1 да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението в размер на 20 385,60 лв за периода от 26.10.2023г до 26.04.2024г., както и законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Увеличението на размера на осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено по искане на ищцовата страна в откритото заседание на 27.09.2024г.

В хода на съдебното производство ищцата и пълномощникът й поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 31.01.2025г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са обосновани и в представените на 10.02.2025г. писмени бележки от пълномощника на ищцата.

Ответникът А оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 29.12.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се, че процесната уволнителна заповед съдържа всички законовоизискуеми реквизити, включително и точно посочване на уволнителното основание с думи („съкращение на щата”) и като правна квалификация (чл.328, ал.1, т.2 КТ). Отбелязва се , че „няма законово изискване заповедта да има мотиви или друго допълнително съдържание”. Уточнява се, че уволнителната заповед е подписана от М.И.У.Ц. , която изпълнява длъжността „старши директор” „Човешки ресурси” в ответното дружество и е била оправомощена да осъществява работодателските му права в пълен обем със заповед № 61/05.09.2022г. на представителите му А.Д. и М.М.П. се , че преди датата на прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата (25.10.2023г. ) е било осъществено съкращение на щата чрез намаляване с една бройка на щатните бройки за длъжността „юрисконсулт” в направление „Правна и регулаторна политика”,отдел „Регулации” , което е станало с решение на Управителния съвет на А от 12.10.2023г. и утвърждаването на ново щатно разписание от изпълняващия длъжността „старши директор” „Човешки ресурси” в ответното дружество, считано от 23.10.2023г. Изтъква се, че преди уволнението на ищцата е бил извършен подбор по чл.329 КТ между изпълняващите сходни длъжности , като „оценката от подбора е обективирана в Приложение № 1 към протокола за подбор от 24.10.2023г.” , от който се установява , че „ищцата е класирана на най-ниско място с наймалък общ брой точки и съответно тя е избрана за съкращение”.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 31.01.2025г. юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са обосновани и в представените на 10.02.2025г. писмени бележки от пълномощника на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

2

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 331430/ 20.11.2023г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.

Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда, само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).

Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.

Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :

Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Страните не спорят , а и от представените с исковата молба трудов договор № 628/18.12.2019г. и допълнителни трудови споразумения № 5936/18.12.2019г. и № 4545/23.09.2022г. се установява , че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение , по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика” в ответното дружество. Ищцата е представила по делото екземпляри от трудовия договор и допълнителните споразумения , които са подписани само от представител на ответника , не и от ищцата като служител , но страните не спорят относно съществуването на оригиналите на тези документи, които са подписани от двете страни.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 620/ 25.10.2023г., издадена от старши директор направление „Човешки ресурси” на А, , с която е прекратено трудовото 3 правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ поради съкращение на щата , считано от 26.10.2023г. Видно от удостовереното с подписа на ищцата върху тази заповед, тя й е връчена на 25.10.2023г.

Уволнителната заповед № 620/ 25.10.2023г. е мотивирана , доколкото от текста й се установяват причините за прекратяването на трудовото правоотношение едностранно от работодателя, защото са посочени ясно: основанието за уволнението на ищцата – съкращаване на щата по чл.328 ,ал.1,т.2 КТ ; длъжността , от която е уволнена, и датата на уволнението. В законите няма императивни правни норми, установяващи задължителни реквизити на съдържанието на уволнителния акт , с който работодателят прекратява трудовото правоотношение. Следователно за да е мотивирана уволнителната заповед, достатъчно е от съдържанието й работникът да може да установи точно причините за уволнението, което в конкретния случай е изпълнено със заповед № 620/ 25.10.2023г.

Заповедта № 620/25.10.2023г. е подписана от старши директор направление „Човешки ресурси” на А – М.У.Ц. чиято представителна власт за осъществяване на работодателските права на дружеството в пълен обем произтича от заповед № 61/05.09.2022г. на законовите представители на дружеството А.Д. и Младен Марковски, приета като писмено доказателство по настоящото дело. Следователно първото посочено от ищцовата страна основание за отмяна на оспорваната уволнителна заповед не е налице.

По делото е доказано извършеното реално съкращение на заеманата от ищцата длъжност ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика”, извършено преди датата на уволнението й- 26.10.2023г. Ответната страна е представила по делото Протокол от заседание на 12.10.2023г. на Управителния съвет на А и щатните разписания, които са били в сила съответно от 01.10.2023г. и от 23.10.2023г., утвърдени от старши директор направление „Човешки ресурси” на А – Миглена Узунова- Цекова.

В Протокола от заседанието на 12.10.2023г. на Управителния съвет на А е удостоверено решение за съкращаване на една щатна бройка за длъжността ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика”, отдел „Регулации” и е утвърдено ново щатно разписание, считано от 23.10.2023г. Този протокол е подписан от членовете на управителния съвет А.Д. , М.М. и С.Д. Според приетото в заседанието на 27.09.2024г. заключение по съдебно–почерковата експертиза , неоспорено от страните , подписът в този протокол е положен от А.В.Д. , т.е. оспорването от ищцовата страна на подписа му е неоснователно.

По щатното разписание на А от 01.10.2023г. е имало две щатни бройки за длъжността ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика”. По щатното разписание на А от 23.10.2023г. за същата длъжност е предвидена една щатна бройка, т.е. с една щатни бройка по-малко. Реалността на извършеното съкращение на заеманата от ищцата длъжност не се променя от обстоятелството, че изпълняваната от нея дейност е продължила да се осъществява. Това е логично, тъй като не са премахнати всички щатни бройки от длъжността ”юрисконсулт” в 4 отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика”, а само част от тях, поради което не е доказателство за фиктивност на извършеното съкращение на щата.

Без правно значение за извършеното реално съкращение на щата към 26.10.2023г. (датата на уволнението на ищцата – б.с.) е и фактът, че през последвалия период е сключен трудов договор № 836/27.10.2023г. с друго лице – М.Р.Й. за длъжността „юрисконсулт” , екип „Събиране на просрочени вземания” , отдел „Приходи и вземания” , направление „Финанси” . Това е така тъй като според категоричното становище на съдебната практика и на трудовоправната доктрина законосъобразността на уволнението , включително и осъществяването на уволнителното основание се преценява към датата на прекратяването на трудовото правоотношение , но не и въз основа на последващи факти. Причините за съкращението на щата не подлежат на съдебен контрол , защото са въпрос , предоставен на преценката на работодателя. На съдебна праверка подлежат реда и процедурата по извършването на съкращаването на щата, които в конкретния случай са спазени , доколкото премахването на щатните бройки за заеманата от ищцата длъжност е извършено от компетентния орган преди уволнението й.