Решение № 37 от 06.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100514960 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Л. И. И., чрез адв. Е. Г., срещу решение № 7870/29.04.2024г., постановено по гр. дело № 19777/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 18960/21.10.2024г., с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Кредит Респект“ ООД иск по чл.

439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Л. И. И. не дължи на „Кредит Респект“ ООД сумата 190.33 лева, представляваща разноски по гр.д. № 8231/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, равняваща се на разликата над действително дължимата сума от 314.67 лева до сумата 505 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 07.06.2019г. по гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, поради липса на валидно изпълняемо право и наличието на нововъзникнали факти след издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно влязло в сила съдебно решение № 20008716/12.01.2021г.гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС, 34-и състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Към материалите по делото било приложено ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, от което се установявало, че на 18.02.2019г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по силата на която Л. И. И. следвало да заплати на „Кредит Респект“ ООД сумата 711.88 лева – главница по запис на заповед, издаден на 10.05.2018г., 1 предявен за плащане на 17.10.2018г., ведно със законната лихва считано от 11.02.2019г. и разноски в размер на 505 лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение. По издадения на същата дата 18.02.2019г. изпълнителен лист заявителят образувал и.д. № 464/2019г. по описа на ЧСИ М.П., рег.

№ 851 КЧСИ. След възражение на длъжника било образувано производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, по което било установено, че И. дължи по записа на заповед главница в размер на 443.30 лева, като за горницата до пълния предявен размер от 711.88 лева искът бил отхвърлен. Във вр. т.

12 ТР № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, присъдените по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, в полза на „Кредит Респект“ ООД разноски били 314.47 лева, а за исковото производство – 239.75 лева. За разноските СРС издал изпълнителен лист от 26.07.2019г., получен от представител на дружеството на 20.09.2021г. Въз основа на същия дружеството образувало ново изпълнително дело, а именно и.д. № 1937/2021г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ. По частна жалба на ищеца И. по реда на чл.

407 ГПК с определение № 3814/24.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 761/2023г. СГС отменил разпореждането на СРС за издаване на изпълнителен лист и обезсилил издадения такъв от 26.07.2021г. в частта за сумата 314.47 лева – разноски по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав. Неправилно СРС приел, че предявеният иск бил неоснователен, тъй като към датите на образуването на изпълнителните дела било налице валидно изпълняемо право и не били налице нови обстоятелства, от които да заключи, че сумата по първоначалния изпълнителен лист не се дължи. В случая изпълняемото право не било безусловно, тъй като било реализирано при висящ исков процес по чл. 422 ГПК относно съществуването му. Позовава се на Решение № 26/18.04.2012г. по т.д. № 150/2011г. ВКС. Неправилно приел, че страната имала възможност, ако плати вземането, да се снабди с обратен изпълнителен лист по чл.

245, ал. 3 ГПК или да предяви иск за неоснователно обогатяване, без да отчете, че длъжникът имал интерес посредством отрицателния установителен иск изобщо да препятства възможността за засягане на правната си сфера. Освен това и решението по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и определението за частично обезсилване на изпълнителния лист били обстоятелства, които налагали извод, че първоначалното вземане не съществувало в посочения в изпълнителния лист размер. С допълнителна молба се позовава още на ТР № 4/11.03.2017г. по тълк.д. № 4/2017г. ОСГТК. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което отрицателния му установителен иск бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Кредит Респект“ ООД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство депозира становище, в което заявява, че намира обжалваното съдебно решение било правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за 2 валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Страните по делото не спорят и от приложеното ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав се установява, че по заявление на „Кредит Респект“ ООД с вх. № 3010710/11.02.2018г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед, издаден на 10.05.2018г., предявен за плащане на 17.10.2018г., прехвърлен на заявителя с джиро, СРС издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.02.2019г., с които длъжникът Л.

И. И. бил осъден да заплати на „Кредит Респект“ ООД сумата от 711.88 лева – главница, ведно със законната лихва от 12.02.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ размер 505 лева, от които 25 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.

Не е спорно и от приложеното копие на и.д. се установява, че за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20198510400464 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ.

Не е спорно и от приобщените ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав и гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, се установява, че длъжникът Л. И. И. своевременно депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като по депозираната в срок от заявителя „Кредит Респект“ ООД искова молба с предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, било образувано гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС, 34-и състав. По същото съдът се произнесъл с решение № 20008716/12.01.2021г., влязло в законна сила на 16.04.2021г., като признал за установено, по предявения от „Кредит Респект“ ООД иск с правно основани чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че Л. И. И. дължи на ищеца сумата 443.30 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 10.05.2018г. в полза на „Кредихелп“ ООД, вземането по който било прехвърлено на „Кредит Респект“ ООД с джиро, ведно със законната лихва от 11.02.2019г. до окончателното плащане. За горницата до пълния предявен размер от 711.88 лева с влязлото в сила съдебно решение искът бил отхвърлен като неоснователен. С решението си СРС се произнесъл относно разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК присъдил на „Кредит Респект“ ООД разноски за исковото производство – 239.75 лева и 314.47 лева – разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав.

По делото не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение от 11.10.2022г., издадено по изпълнително дело № 20198510400464 по описа на ЧСИ М.П., че към същата дата ЧСИ приел наличен дълг 443.30 лева – главница и 164.76 лева – законна лихва върху главницата за периода от 11.02.2019г. до 11.10.2022г. По предприетите в изпълнителното производство изпълнителни действия, до последно посочената дата, реално не постъпили суми от длъжника поради липса на авоари и 3 предходно наложени запори.

В кориците на изпълнително дело № 20198510400464 по описа на ЧСИ М.П. се съдържа и удостоверение за размера на дълга с изх. № 37928/28.06.2021г., от което се установява, че непосредствено след влизане в сила на решение № 20008716/12.01.2021г. по гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, ЧСИ съобразявал установените с решението размери на задълженията, а именно главница в размер на 443.30 лева и разноски по гражданското дело – 314.47 лева. Същите фигурират и в последващо изпратените от ЧСИ запорни съобщения от 15.02.2022г.

В изпълнение на задълженията по чл. 508 ГПК постъпил отговор от „Банка ДСК“ ЕАД с вх. № 16247/28.02.2022г., видно от който банката посочила разкритата на името на И. банкова сметка, по която запорът бил наложен и уведомила съдебния изпълнител, че нямало претенции на други кредитори.

С молба от 30.04.2022г. взискателят уведомил ЧСИ, че претендира единствено главница и лихви по изпълнителния титул, както и разноските в изпълнителното производство. Изложил съображения, че се снабдил с отделен изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС за присъдените с решение № 20008716/12.01.2021г. разноски, както следва: 239.75 лева – разноски, сторени пред СРС в исковото производство и 314.47 лева – разноски, сторени по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, въз основа на който образувал друго изпълнително дело. Поради това и не претендирал по образуваното пред ЧСИ М.П. изпълнително дело събиране на разноски, свързани с издаването на заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 27.02.2023г. производството по изпълнително дело № 20198510400464 по описа на ЧСИ М.П. било приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело, а наложените запори били вдигнати.

На 26.07.2021г. по гр.д. № 52688/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, в полза на „Кредит Респект“ ООД бил издаден изпълнителен лист за присъдените с решение № 20008716/12.01.2021г. разноски, както следва: 239.75 лева – разноски, сторени пред СРС в исковото производство и 314.47 лева – разноски, сторени по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав. В частта относно разноските по ч.гр.д. № 8230/2019г., с определение № 3814/24.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 761/2023г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, въззивният съд отменил разпореждането на СРС от 26.07.2021г. за издаване на изпълнителен лист за сумата 314.47 лева – разноски, сторени по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав и обезсилил издадения изпълнителен лист в същата част.

Не е спорно и от приложеното и.д. № 20218560401937 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ се установява, че по издадения от СРС по гр.д. № 52688/2019г.

4 изпълнителен лист от 26.07.2021г., на 26.10.2021г. било образувано изпълнително производство за събиране на сумите, за които първоначално изпълнителният титул бил издаден, а именно 239.75 лева – разноски, сторени пред СРС в исковото производство и 314.47 лева – разноски, сторени по ч.гр.д. № 8230/2019г. по описа на СРС, 34-и състав (обезсилен в последната част с определение № 3814/24.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 761/2023г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав). Установява се от писмените доказателства, налични в кориците на преписа на и.д. № 20218560401937 по описа на ЧСИ Б.Б., в т.ч. удостоверение изх.№ 19763/26.06.2023г., че в производството по същото били събрани суми в общ размер 899.56 лева, от които 699.56 лева постъпили на 19.06.2023г. и 200 лева на 23.06.2023г., като на взискателя били преведени общо 799.12 лева, а останалите 100.44 лева били такси и разноски към ЧСИ. След плащането, остатъчният размер на дълга на ищеца бил определен на 587.96 лева, от които 415.70 лева – разноски по гражданското дело и 172.26 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. В кориците на и.д. № 20218560401937 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ се съдържа и разпореждане за приключване на изпълнителното производство, поради пълно изплащане на дълга на 27.07.2023г. Вдигнати били наложените запори.

Видно от удостоверение изх.№ 22717/27.07.2023г. последната внесена от длъжника сума била в размер на 590 лева, след което общо преведената на взискателя сума възлизала на 1 214.82 лева.