Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 489 от 18.12.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 469/2025
Вид
Решение № 489
Подписан
18.12.2025
В сила
18.03.2026
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.61 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.66 · Кодекс на труда
  • чл.68, ал.1, т.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Благоевград, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Е. П. Н. Административно наказателно дело № 20251210200469 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „УНИ ХОЛД“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, представлявано от управителя Г. К, против НП№01-2400473/06.03.2025г., издадена от Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

С жалбата се оспорва НП като се твърди, че жалбоподателят няма качеството на работодател по КТ и да това не е извършил твърдяното нарушение от обективна страна. Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно.

РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

1

Районният съд, като отчете становищата на страните и анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено в процеса следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано за това лице / лице с право да обжалва НП/, като то е сторило това и в законния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП се установи, че е връчено на жалбоподателя посредством разписка на 19.03.2025г. и чрез законният му представител Г. К и в законния срок срещу него е подадена процесната жалба, а именно на 02.04.2025г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по един безспорен и категоричен начин, че на 28.11.2024г., около 09.25 часа, представителите на ДИТ- Благоевград /свидетелите Й. К. и В. Н./, са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места, като посетили за целта обект кафе-бар“Наоми, находящо се в Б , на бул.“Св.св.К и М“№, стопанисвано /експлоатирано/ от жалбоподателя . При тази проверка на място на обекта присъствали също и свидетелите Г. Т. и Й.

Л., последният в качеството си на полицейски служител, във връзка с провеждана съвместна акция с органите на ДИТ, като проверяващите заварили в обекта св.Г. П., да стои на бара и да прави кафе, както и св.М., която била сервитьорка. Въпреки че свидетелката П. имобяснила, че е бивша сервитьорка в обекта, но вече не работи там, не е на работа в заведението, а е дошла на кафе с приятеля си и само помага на св.М. като сама си пуска кафето за нея и приятелят й, защото има много клиенти и бармана св.С е излязъл за малко до аптека, представителите на ДИТ-Благоевград й предоставили да попълни декларация за лице работещо по трудово правоотношение съгласно КТ. Св.П. попълнила декларацията собственоръчно и в нея изрично отразила отново, че е работила на бара само на дата 28.11.2024г. и за времето от 9.20 до 9.30ч /докато направи кафе за себе си и за приятеля си, с когото седели заедно в заведението/, както и че няма трудов договор и уведомление за регистриране на такъв по КТ, няма уговорено 2 трудово възнаграждение, почивки, нито срок на трудов договор. След като направила кафето на бара, св.П. го занесла на масата на приятеля си, с който била дошла в заведението и където се върнала след проверката също за да пие кафе. Междувременно в заведението се върнал бармана св.С., който изрично уведомил проверяващите лица, че е излязъл само за 10-на минути до аптека, защото искал да си вземе лекарства за болки в зъб, но иначе той е на работа и е бармана в обекта, а не св.П.. Въпреки това, св.К., в присъствието на свидетелите Н. и С., съставила срещу процесното дружество, АУАН№012400473/16.12.2024г., с който приела, че „УНИ ХОЛД“ЕООД, със седалище в Благоевград, е работодател за св.П. и е в това си качество нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, именно заради несключен трудов договор, нерегистриран такъв и невръчено за това обявление на тази свидетелка. Акта бил връчен на същата дата чрез упълномощеното лице- Ю К. Тя написала, че възразява срещу всички наведени обстоятелства в този акт, както и, че св.П. е работела по трудово правоотношение в проверения обект към датата на проверката.

За проверката бил издаден и нарочен Констативен протокол от 28.11.2024г., където са наведени аналогични обстоятелства на тези изложени в АУАН.

Въз основа на АУАН, на 06.03.2025г., Директорът на ДИТ-Благоевград е издал обжалваното НП№01-2400473, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя чрез разписка на 19.03.2025г.

Според извлечение от базата данни на ГИТ, за св.Г. П. а било регистрирано уведомление от 30.09.2024г. по чл.68, ал.1, т.2 от КТ и трудовото отношение между жалбоподателя и нея е било прекратено.

Аналогична и информацията в базата данни за регистрираните трудови договори на НАП, където е отразено, че трудово павоотношение между св.П. и процесното дружество „Уни холд“ЕООД, е било в сила от 19.12.2022г. до 27.08.2024г., когато е прекратено, като тя е работила като барман . След което, считано от 01.11.2025г. в НАП е регистриран трудов договор на св.П. с Община – Благоевград . В хода на процеса и след изискване на допълнителна информация от Община-Благоевград за това обстоятелство, се 3 установи, че за времето от 01.10.2024г. до 01.11.2025г., общината е сключила със св.П. трудов договор за личен асистент, въз основа на който, тя е ангажирана като такъв асистент на малолетното си дете Н О. Именно в тази насока бяха и категоричните изявления и показания на св.П. в хода на процеса, както и показанията на нейните колеги в проверения обект –св.С. и св.М..

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от цитираните писмени доказателства, както и от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите П., С. и М., които са логични, последователни, кореспондиращи по между си относно поведението и изявленията на св.П. по време на проверката и дали същата е била ангажирана на работа по трудово правоотношение към този момент в проверения обект, като тези показания напълно кореспондират и с безспорните писмени доказателства, а именно справка от НАП за регистрирани трудови договори на св.П. към датата на проверката, както и писмо на Община - Благоевград за сключен с нея трудово договор за личен асистент на детето й още на 01.10.2024г., със срок на действие до 01.11.2025г.

Ето защо съдът кредитира тези доказателства като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в процеса.

По същество, съдът счита, че тези доказателства се подкрепят и от показанията на св.Л. и св.Т., които също са възприели, че св.П. за кратко време е била на бара/ докато е правила кафе/, но след това е занесла това кафе на маса с клиент, както и, че в заведението е имало барман, който е дошъл по време на проверката и е споделил, че е излязъл за малко , но именно той е на работа на тази длъжност в момента, а не св.П..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите по акта К. и Н., касателно трудовата ангажираност на св.П. като барман в проверения обект в хода на процесната проверка, тъй като те са вътрешно противоречиви и напрактика се опровергаха за тези обстоятелства с всички други цитирани и кредитирани доказателства по делото. Нещо повече, св.К. дори е направила документална справка и сама е констатирала прекратяването на трудовия договор между жалбоподателя и св.П., възприела е, че на място в проверявания обект друго лице е барман и това е св.С., но е издала АУАН, с който е приела, че св.Г. П. продължава да работи в обекта и то като барман и 4 към процесната дата и , че жалбоподателят е извършил нарушение на КТ като не е изготвил и подписал трудовия договор с нея и не й връчил обявление от него след регистрирането му.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по КТ, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.

В НП ясно и конкретно е посочена орган, място и дата на издаването му, датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, правна квалификация на нарушението, посочени са доказателствата, с които се установява- проверки, документи и свидетели. АУАН и НП са и надлежно връчени на жалбоподателя.

В НП се съдържа и конкретна санкционна норма, която кореспондира с твърдяното нарушение. Ето защо съдът приема обжалваният акт за издаден в съответствие със ЗАНН и процесуално законосъобразен .

Същевременно, с ангажираните по делото доказателства съдът намира, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обектива страна нарушението по чл. 62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Съгласно нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.61 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ е всяко физическо 5 лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

В казуса не се доказа, че жалбоподателят е имал качеството на работодател за св.Г. С. П. към датата на процесната проверка по работни места /кафе-бар“Наоми, находящо се в Благоевград, на бул.“Св.св.К и М, стопанисвано от процесното дружество./ Нещо повече, това обстоятелството категорично се опроверга както с показанията на самата св.П., така и с показанията на очевидците на проверката–свидетелите С., М., Л. и Т.. Именно защото не е била ангажирана в трудово правоотношение по време на процесната проверка, св.П. е посочила в декларацията й по КТ, че е била на бар и работила там само за 10 минути, през които е направила кафе за себе си и приятеля си с когото е дошла в заведението този ден, но в качеството на клиент, а не служител. Липсата на трудово правоотношение с процесното дружество е причината, тя да не посочи, никакви основни реквизити на трудов договор по чл.66 от КТ, като трудово възнаграждение, работно време извън тези 10 минути на процесната дата, както и почивки. Тези показания на св.П., се подкрепят и с представените доказателства от страна на ОбщинаБлагоевград и справката в НАП за регистрирани трудови договори, с които се изясни по несъмнен начин, че трудово правоотношение към процесната дата 28.11.2024г. между жалбоподателя като работодател и св.П. като работник и служител, не е имало и не е възникнало, защото към този момент тя вече е била трудово ангажирана като личен асистент на малолетното си дете въз основа на трудов договор, сключен с Община – Благоевград и в сила от 01.10.2024г. до 01.11.2025г.

След като не е бил работодател за св.Г. П., жалбоподателят не е имал въобще задължението да сключва с нея трудов договор в писмена форма по чл. 62, ал.1 от КТ, нито да регистрира обявление за него, което да връчва на работника и съответно не е могъл въобще да извърши от обективна страна това нарушение, за което е и санкциониран с обжалваното НП.