Решение № 2 от 05.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Сливница, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20221890100721 по описа за 2022 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД от Х. Г. А., ЕГН **********, чрез адв. З. от САК, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ........ с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 50 лв. (част от 2945 лв.), представляваща недължимо платено допълнително възнаграждение за допълнителни услуги по договор за паричен заем № ......../12.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за паричен заем № ......../12.11.2021 г. ответното дружество предоставило на ищцата сума в размер на 3100 /три хиляди и сто/ лева. В договора било вписано, че тя ползва две допълнителни услуги „фаст“ на цена от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева и „флекси“ на цена от 2170 /две хиляди сто и седемдесет/ лева, като заплащането на възнаграждението за тях било разсрочено с месечните вноски по кредита.

Ищцата счита, че договорът за заем и този за допълнителните услуги са нищожни на основание чл. 10, чл.10а, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП, поради неспазване на предвидената в закона форма за сключването им, написани са по неразбираем и неясен начин, елементите не са представени в еднакъв формат и размер шрифт, не по-малък от 12, и няма 2 екземпляра за всяка от страните. Твърди, че не й е предоставено копие от Общите условия, както и че договорът за кредит не е подписан на всяка страница от кредитополучателя. Изтъква, че в договора не се съдържа ГПР по кредита, а е отразен единствено годишният лихвен процент по заема, без да става ясно как 1 тази стойност се съотнася към ГПР, чийто размер е различен, поради включването на допълнителните услуги в него. Освен това посочва, че ГПР е многократно над максимално допустимия, като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, част от който следва да е и цената на допълнителните услуги, които се заплащат периодично.

Ищцата поддържа, че клаузите за заплащане на допълнителните услуги, свързани с отпускането, усвояването и управлението на заема заобикалят императивни норми от закона, защото представляват печалба на кредитора и надбавка към главницата. Дори и да не бъде възприето наличието на нищожност на целия договор, ищцата претендира нищожност на тези клаузи.

При тези съображения за ищцата е налице правен интерес от предявяване на осъдителния иск против ответното дружество за заплащането на сумата 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща размерът на претърпените имуществени вреди от заплащането на допълнителното възнаграждение на заемателя, от който се претендира частично за сумата от 50 /петдесет/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който оспорва иска по основание и по размер.

Счита, че процесният договор отговаря на общите условия за действителност и на специалните изисквания на ЗПК и е сключен в предписаната от закона форма. Посочва, че в раздел „VI. Параметри“ е посочена чистата стойност на кредита – размерът на вноската по кредита, ГПР, ГЛП, размерът на лихвения процент на ден, включително и размерът на общата дължима сума по кредита. Към момента на подписване на договора на ищеца били предоставени погасителен план и Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, в които ясно било посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР. Ответникът изтъква, че изискването за посочване на методика за изчисляване на ГПР се отнася за референтния лихвен процент, а в процесния случай е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, както и ГПР е фиксиран като абсолютна процентна стойност, поради което изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР не е приложимо. В ОУ е посочено, че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Ответното дружество поддържа, че, за да изпълни задължението си за информиране на потребителя, е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума.

Приема за неоснователни твърденията на ищцата, че уговореното възнаграждение по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР, тъй като в ОУ към договора за кредит изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит.

Позовава се на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който позволява кредиторът да предоставя допълнителни 2 услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, при условие, че съобразно чл.10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора, което счита за изпълнено със сключените споразумения за допълнителни услуги.

Ответното дружество заявява, че длъжникът предсрочно е погасил задълженията си по кредита и на 21.04.2022 г. той е приключен. Общо платената сума по кредита е в размер на 4068.28 лева, от която платената сума за предсрочно погасяване е в размер на 2676.28 лева, като с тях са погасени следните задължения - главница - 3100 лева; възнаградителна лихва - 507.55 лв., дължима до 19.04.2022 г.; възнаграждение за допълнителни услуги 458.14 лева, дължимо до 19.04.2022 г.; 2.59 лева - лихва за просрочие. По този начин общо платената сума за възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 458.14 лева, а не в отразения в исковата молба размер. Счита, че не е налице обедняване на ищеца в претендирания размер. При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В първото по делото заседание е допуснато изменение на осъдителния иск чрез увеличение на размера до сумата от 458.14 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.11.2021 г. между Х. Г. А., с ЕГН **********, и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем /договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт/ № ........, съгласно който кредиторът предоставя на потребителя в собственост парични средства в размер на 3100 /три хиляди и сто/ лева.

В договора е вписано, че потребителят ще ползва и две допълнителни услуги, за които следва да заплати допълнителна такса, както следва: за допълнителна услуга „Фаст“ /приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит/ дължи сумата от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева и за допълнителна услуга „Флекси“ /право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания/ дължи сумата от 2170 /две хиляди сто и седемдесет/ лева, които са разсрочени с месечните вноски по кредита.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно–счетоводна експертиза, което, при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, се установява, че: 1/ по процесния договор за паричен заем общата сума, изплатена от ищцата на ответното дружество (включително и чрез рефинансиране на заема) е в размер на 4068,28 лв.; 2/ вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 3100 лв. и общо изплатената от ищцата сума по кредита – 4068,28 лв., годишният процент на разходите /но включвайки в него и заплатените суми по договора за допълнителни услуги – 458,14 лева/ в този случай е в размер на 117,90 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни 3 изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищцовата страна е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, на които основава твърденията си, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищцата и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като, според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Ищцата поддържа, че договорът за заем и този за допълнителните услуги са нищожни на основание чл. 10, чл. 10а, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр.1, пр.2 от ЗЗД, чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП.

В частност, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася, както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9, чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки 4 или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР – 49,16 %, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК . Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер, обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – заплатената сума за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.