Решение № 56 от 01.03.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 850/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 01.03.2022
- В сила
- 17.03.2022
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл.48 · Закон за наследството
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 49, ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
- чл. 49, ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 50 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл.60 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 и ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Карлово, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320100850 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединените искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество – „Ц.К.Б.“ АД твърди, че на 14.02.2019г. в гр. К. бил сключен Договор за потребителски кредит № *********/14.02.2019г., по силата на който, ЦКБ АД чрез ЦКБ АД клон К. предоставил на Н.А. Д.а, ЕГН ********** от с. Р., ул. „Х.Б.” № ***, потребителски кредит в общ размер на 3 750.00 лева, който кредитополучателят се задължил да ползва по уговорения в договора начин и да го върне в уговорените срокове, ведно с дължимите разноски и лихви (чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора). Кредитът бил предоставен еднократно и в пълен размер по картова разплащателна сметка на кредитополучателя в „ЦКБ“ АД на датата на сключване на договора.
Срокът на издължаване на получения кредит и начислените лихви бил не покъсно от 07.02.2022г. Поради неточното изпълнение на сключения договор за потребителски кредит, на 02.04.2021г. ЦКБ АД чрез ЦКБ АД клон К. била изпратена на длъжника Н.А. Д.а нотариална покана, с която същата се уведомявала, че към 31.03.2021г. задължението по договора за кредит възлизало на 1 755.81 лева и се поканила същата да погаси задължението си в 1
14-дневен срок, в противен случай банката ще пристъпи към съдебно търсене на дълга.
Твърди, че поради настъпила смърт на длъжника, нотариалното производство по връчване на поканата било прекратено. Наследници на починалия длъжник били ответниците - АЛ. Р. Д. и Б. Р. Д. - низходящи на длъжника и наследници с равни права. С писма-покани с изх. №№ **************27.04.2021г., връчени на АЛ. Р. Д. на 29.04.2021г., чрез М. Д.а и на Б. Р. Д. на 12.05.2021г., чрез Е.Г., наследниците на починалия длъжник Н.А. Д.а били уведомени, че към 27.04.2021г. предоставения и кредит бил в просрочие от 141 дни със сумата от 547.41 лева, в т.ч. 501.02 лева просрочена главница и 46.39 лева - просрочена лихва, поради което и поради неизпълнение на клаузите на договора за кредит, на основание чл. 10, във вр. с чл. 12 от Договор за потребителски кредит№ *********/14.02.2019г. и Раздел VI, т. 2.2. и раздел VIII.1.3 и VIII.1.8 от Общите условия към него, договорът за кредит се прекратявал и остатъкът от дълга се обявявал за изискуем в пълния му размер. Пълният размер на задължението по кредита към 27.04.2021г. възлизало на 1 668.44 лева, в. т.ч. главница – 1 616.69 лева, договорна лихва - 4.01 лева, лихва за забава - 47.74 лева. Поканени били наследниците в7-дневен срок да платят задължението, съгласно наследствените си права. До настоящия момент това не било сторено.
Към днешна дата (02.06.2021 г.) по извлечение от счетоводната книга на ЦКБ АД клон К., задължението на Н.А. Д.а по Договор за потребителски кредит№ *********/14.02.2019г. било в размер на 1689.14 лева, в т.ч. редовна главница – 1 022.00 лева, просрочена главница - 659.59 лева, договорна лихва - 7.55 лева.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди АЛ. Р. Д. и Б. Р. Д., всеки от тях да заплати на ЦКБ АД сума в размер на 844.57 лева, представляваща 1/2 от дълга на наследодателят им Н.А. Д.а, с произход Договор за потребителски кредит № *********/14.02.2019г. целият в общ размер от 1689.14 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - АЛ. Р. Д. в срока по чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба, не взима становище и в хода на делото.
2
Ответникът - Б. Р. Д., представляван от назначения му по реда на чл. 47 от ГПК особен представител – адв. А.Ц., намира предявените с исковата молба искове за допустими, но оспорва същите като неоснователни по основание и размер, и счита, че исковете са преждевременно предявени.
Сочи, че съгласно представените с исковата молба доказателства, а и от самото изложение в исковата молба, ответникът Б. Р. Д. е наследник на кредитополучателя Н.А. Д.а, но от същите не можело да се установи по безспорен начин дали договорът за кредит е прекратен и остатъка от дълга е обявен за изискуем в пълния му размер, или не е, тъй-като се търси целият остатък от дълга. Не можело да се направи и извод за точният размер на дълга. На стр.1 от исковата молба, абзац трети било посочено, че към 31.03.2021г., дългът възлизал на 1 755.81 лева, без да е посочено тази сума какви задължения включва. На стр.2 от исковата молба, абзац шести от същата, предпоследно изречение било посочено, че пълният размер на задължението по кредита към 27.04.2021г. възлизал на 1668.44 лева, в това число главница от 1616.69 лева - без да е посочено редовна или просрочена; договорна лихва в размер на 4.01 лева, лихва за забава от 47.74 лева. Понадолу в исковата молба било посочено, че към 02.06.2021г., по извлечение от счетоводните книги на банката задължението по процесния договор за кредит бил в размер на 1689.14 лева, в това число редовна главница в размер на 1022.00 лева; просрочена главница в размер на 659.59лева и договорна лихва в размер на 7.55 лева. Предвид изложеното в исковата молба и извлечението от счетоводните книги на банката, ако процесният договор за кредит е прекратен и остатъкът от дълга е обявен за изискуем в пълния му размер, то не би следвало банката да претендира редовна главница, тъй като при обявяване на дълга за изискуем в пълен размер нямало редовна главница, предвид факта на обявяване на целият дълг за изискуем. В писмо изх.
№**************27.04.2021г., отправено до ответника Б. Р. Д. било посочено, че считано от датата на получаването му, договорът за кредит се прекратявал и остатъкът от дълга се обявявал за изискуем в пълния му размер. Но, от извлечението от счетоводната книга на банката този извод не можел да се направи. От друга страна, ако процесният договорът за кредит не е прекратен и остатъкът от дълга не е обявен за изискуем в пълния му размер, банката нямала основание да претендира размер на редовна главница, тъй като падежът на вноските по редовната главница не е настъпил. Банката 3 можела да претендира по съдебен ред единствено и само просрочената главница, а не и вноски по главница, на които не е настъпил падежа. Крайният срок на договора за кредит бил 07.02.2022г.
Твърди, че не била спазена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД. Според цитираното писмо на банката ищецът считано от датата на получаването му, договорът за кредит се прекратявал и остатъкът от дълга се обявявал за изискуем в пълния му размер. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1. предл. второ, наследниците изпадат в забава след изтичане на седем дни от поканата и едва след изтичане на този срок, остатъкът от дълга да се обявявал за изискуем в пълен размер. Поради изложеното, намира исковете са неоснователни както по основание, така и по размер. Сочи, че от представените с исковата молба писмени доказателства било видно, че писмо изх.№**************27.04.2021г., отправено до ответника Б. Р. Д. е връчено на 12.05.2021г. на Е.Г. - по данни от известието за доставяне. Не било посочено коя е Е.Г. - дали е упълномощено лице и дали има някаква връзка с ответника Б. Р. Д.. В известието за доставяне, отправено до другия наследник АЛ. Р. Д., като получател била посочена съпругата на същия като чл. на домакинството. Докато по отношение на ответника Б. Р. Д. не можело да се направи обоснован извод, че на последния му предадено писмо изх.
№**************27.04.2021г. на „ЦКБ”АД.
Не било безспорно обстоятелството дали ответникът Б. Р. Д. е получил описаното писмо, с което остатъка от дълга е обявен за изискуем в пълен размер. От представените доказателства не можело да се направи извод, че поканата е своевременно връчена на ответника. Исковата молба не можела да се счита за отправена покана, тъй като била връчена на особен представител, а не на упълномощен адвокат. Безспорен бил факта, че ответникът Б. Р. Д. е наследник на кредитополучателя Н.А. Д.а, която е ползвала потребителски кредит от банката-ищеца, съгласно Договор за потребителски кредит №*********/14.02.2019г. Обстоятелство, че ответникът е наследник на починалия кредитополучател, не го прави автоматично страна по договора за кредит. Постоянна и непротиворечива била съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от ЗН те да са приели наследството. Разпоредбата на чл.48 от ЗН изрично постановявало, че 4 наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона - чл. 49 и чл. 51 от ЗН. Според чл. 49, ал.1 и ал.2 от ЗН, наследството се приемало изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписвало в особена за това книга, както и мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/1964г., т. 14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следвало да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. В случая не били представени доказателства за обстоятелството дали ответникът Б. Р. Д. е приел наследството, оставено от покойната му майка, за да отговаря за нейните задължения. Ето защо счита, че исковете за заплащане на 1/2 част от описаните суми са неоснователни, като преждевременно предявени. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, или прекрати настоящото производство, поради преждевременно предявени искове.
Във връзка с постъпилия отговор на исковата молба, ищцовото дружество с допълнително депозирано по делото становище заявява следното - съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По преценка на кредитора задължението може да се търси и по исков ред с предявяване на осъдителен иск, какъвто е настоящия. Интересът от предявяване на осъдителен иск, а не заявление за издаване на заповед за изпълнение произтича от обстоятелството, че единия от длъжниците не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са 5 настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. В т.см. Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в искова молба. Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа. В случай че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ, обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде препис от искова молба, но възможността не се изчерпва с него.
Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различен в рамките на всеки отделен спор. В т. см. Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д.