Решение № 18 от 13.01.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Смолян, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100731 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените отрицателни установителни искове от ищеца А. Б. Н. срещу ответника М. Н. А. с правното основание на чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че А. Б.

Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ** не дължи на М. Н. А. с ЕГН**********, с постоянен адрес ** вземанията предмет на изпълнителен лист от 30.08.2003г., издаден по гр.д. № 2115/2002г. по описа на Окръжен съд Пловдив, а именно следните суми: от 6783,28лв. - обезщетение за ползване без правно основание на имот, ведно със законната лихва от 28.06.2000г. до изплащане на обезщетението; 1551,90лв. - обезщетение за забава върху главницата; както и 376,97лв. разноски по гражданското дело, поради изтекла погасителна давност, тъй като от 21.02.2018г. (запор на дружествен дял в АВ) до предявяването на настоящия иск не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист, и предвидения в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл на 01.05.2023г. с оглед извънредното положение, обявено от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

В условията на алтернативност, ако не се приеме, че това е последното изпълнително действие, а такова е изпращането на запорното съобщение до КАТ за налагане на запор на л.а. ** от 10.01.2019г., то да бъде признато за установено, че А. Б. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ** не дължи на М. Н. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ** вземанията предмет на изпълнителен лист от 30.08.2003г., издаден по гр.д. № 2115/2002г. по описа на 1

Окръжен съд - Пловдив, а именно следните суми: от 6783,28лв. - обезщетение за ползване без правно основание на имот, ведно със законната лихва от 28.06.2000г. до изплащане на обезщетението; 1551,90лв. - обезщетение за забава върху главницата; както и 376,97лв. разноски по гражданското дело, поради изтекла погасителна давност, тъй като от 10.01.2019г. (запор лек автомобил) до предявяването на настоящия иск не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист и предвидения в закона 5годишен давностен срок е изтекъл на 20.03.2024г. с оглед извънредното положение, обявено от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.**.

За ответника адв.Н. оспорва исковете.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника М. Н. А. се правят възражения за недопустимост на иска, като предявен при очевидна злоупотреба с право.

Налице е безспорно установен с влязло в сила съдебно Решение дълг по гр.дело №2115/2002г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, за който е издаден изпълнителен лист от 30.09.2003г. на ОС- Пловдив.. Образуван е изпълнителен процес, предприети са редица изпълнителни действия по молба на взискателя М. А.. Ответникът е на преклонна възраст - 84 години, със силно влошено здравословно състояние и пълна слепота, инвалид първа група със 100% инвалидност. Прави се също възражение, че с предявената искова молба ищецът цели установяване на факти с правно значение, които не са изрично посочени,, иска е недопустим. По същество иска е неоснователен по същите, изложени в отговора възражения.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е възложено да проведе доказване, че оспорваното от ищеца вземане съществува, че са предприети действия по изпълнението, имащи характер на такива същински действия, спиращи или прекъсващи давността.

Изпълнителното дело е образувано от взискателя М. Н. А. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 30.09.2003г. от ОС - Пловдив, на основание Решение от 13.08.2003г. по ГД № 2115 от 2002г. по описа на Окръжен Пловдив, с който А. Б. Н. да заплати следните суми: - 6783,28лв. обезщетение за ползване без правно основание на имот, ведно със законната лихва от 28.06.2000г. до изплащане на обезщетението; - 1551,90лв. обезщетение за забава върху главницата; - 376,97лв. - разноски по делото.

Видно от изпълнителното дело е образувано по подадена молба от 15.01.2018г. с вх.№02004 по молба на взискателя М. Н. А., като в молбата взискателят е упълномощил ЧСИ-то с правата по чл.18 ЗЧСИ.

Изпълнителното дело е образувано на 15.01.2018г. с Разпореждане на ЧСИ.

2

На 21.02.2018г. е изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк ЕАД, до Банка ДСК ЕАД, като от банките са постъпили писма от 23.02.2018г. и 28.02.2018г., както и запорно съобщение до Агенция по Вписванията за налагане на запор на дружествен дял в „**“, като няма информация по делото кога е наложен запорът.

До длъжника А. Б. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнени4е, като същата е връчена чрез работодателя му на 11.04.2018г.

С молба от 09.01,2019г. от взискателя, с която е поискано налагане на запор на МПС на длъжника А. Б. Н..

На 10.01.2019г. е изпратено запорно съобщение до КАТ с изх. № 1970 за налагане на запор на МПС – лек автомобил **, като видно от приложената в изпълнителното дело разписка писмото с изх.№1970/10.01.2019г. е получено от СДВР КАТ- Сжофия на 17.01.2019г, като е постъпило и уведомително писмо до ЧСИ, че не е наложен запор върху посочения лек автомобил, тъй като към 17.01.2019г. не е регистриран на посоченото лице.

Предвид изложеното по- горе, след като се запозна с изпратеното изпълнително дело, основателно се сочи в исковата молба, че последното реално извършено изпълнителното действие е изпратеното запорно съобщение на 21.02.2018г. с изх. №20118 до Агенция по вписваният за налагане на запор на дружествен дял в „**“.

Следва да се посочи, че не всяко изпълнително действие представлява годно да прекъсне давността същинеско изпълнително дейстиве. Такива не са действията на съдебния изпълнител, свързани с проучване на имущественото състояние на длъжника, връчването на поканата за доблроволно изпълнение.

Според разясненията, дадени по т.10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26 юни 2015 год. на ОСТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно разпоредбата на чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. В чл. 117, ал. 1 ЗЗД е установено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Изхождайки от горното Тълкувателното Решение така, както е прието, не 3 всяко изпълнително действие има характер на прекъсващо давността, а само това действие, с което реално се засяга правната сфера на длъжника. Ето защо, от значение по делото е изясняването какви точно действия по изпълнението реално са извършени така че да се приемат като същински такива, прекъсващи давността.

При така приложените доказателства по изпълнителното дело относно извършените действия по изпълнението, преценени съобразно разяснението по т.10 от цитираното по- горе Тълкувателно Решение, съдът намира, че безспорно вземанията са погасени по давност. Последното реално извършено изпълнителното действие е изпратеното запорно съобщение на 21.02.2018г., когато с изх. №20118 до Агенция по вписваният за налагане на запор на дружествен дял в „**“. С изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява и всички последващи изпълнителни действия са негодни да прекъснат давността, отчитайки този двугодишен срок от риетото за последното изпълнително действие. При това, изтекъл е период повече от пет години, в който не са осъществени действия по изпълнението по смисъла на цитираното по- горе ТР, които да са от характер да прекъснат давността. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ.

Така, въпреки изпращаните запорни съобщения, те трябва да бъдат реално наложени Както се посочи по- горе, извършваните от ЧСИ справки за имуществото на длъжника, включително искания за такива, самото постъпване на тези справки също не са действия по изпълнението и не прекъсват давността, тъй като не са елемент от определен изпълнителен способ.

Предвид изложените съображения иска подлежи на уважаване.

С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни разноски, които са в размер на 2359,44 лева, включващи заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО за установено в отношенията между А. Б.

Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ** и М. Н. А. с ЕГН**********, с постоянен адрес **, че А. Б. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ** не дължи на М. Н. А. с ЕГН**********, сумите по изпълнителен лист от 30.08.2003г., издаден по гр.д. № 2115/2002г. по описа на Окръжен съд Пловдив, а именно следните суми: от 6783,28лв. - обезщетение за ползване без правно основание на имот, ведно със законната лихва от 28.06.2000г. до изплащане на обезщетението; 1551,90лв. - обезщетение за забава върху главницата; както и 376,97лв. разноски по гражданското дело, поради изтекла 4 погасителна давност.

ОСЪЖДА М. Н. А. с ЕГН**********, да заплати на А. Б. Н. с ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 2359,44 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5