Определение № 1074 от 05.08.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. Монтана, 05.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630101597 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 232 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Исковото производство е образувано след сезиране на съда с искова молба подадена от А. З. Г. и З. Х. Г., чрез адвокат Н. Б., срещу А. Л. И., с която е предявен отрицателен установителен иск.

На 05.08.2026 г. до съда е подадена молба с вх. № 12904 за десезиране от ищците А. З. Г. и З. Х. Г., действащи чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Н. Б., в която е обективирано волеизявление, че исковата молба се оттегля, като се иска производството да бъде прекратено.

Оттеглянето на иска представлява процесуално действие на ищеца, с което десезира съда и същото може да бъде извършено по всяко време, докато производството е висящо (в този смисъл *, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 448).

В случая волеизявлението за оттегляне на иска е направено от двамата ищци по делото, чрез процесуалния им пълномощник, който е изрично упълномощен от всеки от тях с правото да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. При съобразяване с това законодателно разрешение и с момента, в който се прави оттеглянето, а именно преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание насрочено за разглеждане на 06.08.2026 г., то съгласие на ответника за прекратяване на производството не е необходимо.

Ето защо след като съдът е надлежно десезиран от спора исковото 1 производство следва да се прекрати.

При това положение, на основание чл. 253 от ГПК определението в частта, с която производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.08.2026 г. следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес и при прекратяване на делото, без да е конкретизирано основанието, на което е прекратено производството и да се обвързва размера на разноските в зависимост от него.

Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството, има право да бъде обезщетен за сторените разноски. Достатъчно условие за възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са направени след получаване на препис от исковата молба. Всички разноски, свързани с упражняване на процесуални права във връзка с този сезиращ съда документ се дължат на ответника при прекратяване на производството (така Определение № 75 от 09.01.2026 г. по к. гр. д. № 1001/2025 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 5529 от 01.12.2025 г. по к. гр. д. № 382/2025 г., г. к., І г. о. на ВКС).

При прекратяване на делото, включително при оттегляне на иска, ответникът на общо основание има право на разноски, стига да е поискано тяхното присъждане. В случая още с отговора на исковата молба ответницата е направила искане за присъждане на разноски. Към нея е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е вписан размерът на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответницата. По разпореждане на съда отговорът и приложенията към него, в това число и този договор, са изпратени на ищците за запознаване и получени от тях на 19.06.2026 г. В молбата за оттегляне не е изразено становище и не е възразено по отношение на претенцията за разноски на ответницата.

Подадена е молба с вх. № 12983/05.08.2026 г. от ответницата, с която отново прави искане за присъждане на разноски, позовавайки се на чл. 78, ал.

4 от ГПК. Същата претендира адвокатско възнаграждение в посочения в договора за правна защита и съдействие размер от 850 евро.

Съдът намира, че претендираните разходи за адвокатско възнаграждение са извършени от ответницата, след получаване на препис от исковата молба и приложенията (препис от исковата молба е връчен на ответницата на 15.05.2026 г., договорът за правна защита и съдействие е от 05.06.2026 г., а отговор е подаден на 12.06.2026 г.). В този случай съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответницата има право на разноски, тъй като е упражнила конституционно установеното си право на защита. Дължимостта на разноските се обуславя от обстоятелството, че те вече са извършени и са във връзка със защитата на 2 процесуалното право на отговор на исковата молба.

Ответницата е доказала извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в претендирания размер от 850 евро, в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.10.2012 г., по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Затова ищците следва да бъдат осъдени да й го заплатят.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 от ГПК, Определение № 792 от 16.06.2026 г. по гр. дело № 1597/2026 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана в частта, в която съдът е насрочил открито съдебно заседание на 06.08.2026 г. от 12:20 часа, за когато УКАЗВА на страните да НЕ се явяват.

ДА СЕ ЗАЛИЧИ делото от графика на открити съдебни заседания в Районен съд - гр. Монтана насрочени за 06.08.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1597/2026 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана, поради оттегляне на исковата молба.

ОСЪЖДА А. З. Г., ЕГН ********** и З. Х. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Л. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 850 евро, представляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Районен съд - гр. Монтана, пред Окръжен съд - гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните чрез адвокатите им.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3