Решение № 116 от 22.12.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Търговище, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500112 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 260011/25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 918/2019 г. по описа на РС-Търговище е ДОПУСНАТА делба между Н. ХР. Д. ЕГН ********** и Д. Н. Ч. ЕГН ********** и двамата от гр. *********, на НЕДВИЖИМ ИМОТ: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с две ателиета, с административен адрес - гр. ******** м. „********”, с разгъната застроена площ от 317 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № ***, при граници за поземления имот : № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, състояща се от две нива: първо ниво - дневна с изход към зимна градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет, баня, тоалетна, две ателиета със складови помещения, свързани с тераса за рисуване, входно антре, както и парно и складово помещение, второ ниво - предверие с емпоре, гледащо към дневната, санитарен възел (баня/тоалетна), две спални с тераси; както и на ДВИЖИМИ ВЕЩИ: телевизор Samsung 32 инча, два броя телевизор Philips- 32 инча, телевизор Toshiba 46 инча, хладилник Zanussi, пералня немска „Ханса“, модел WHE10418- 6 кг., спални легла 3 бр., матраци за спални легла 3 бр., холна маса, 5 бр. холни столове, нощни шкафчета, гардероби в спалнята – намиращи се в държане на ответника Д.Ч., при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите, като е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н. ХР. Д. против Д. Н. Ч. иск за делба на ПОСТРОЙКА със застроена площ от около 40 кв. метра, изградена в поземлен 1 имот с идентификатор № *** (гореописан), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двамата съделители.

Съделителката Н. ХР. Д. обжалва решението в отхвърлителната му част, считайки го за неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Основните доводи се свеждат до следното:

Първоинстанционният съд е приел, че постройката с площ от около 40 кв.м. не е трайно прикрепена към земята само защото няма основи, но едновременно с това е стигнал до извода, че тя представлява допълващо застрояване и по тази причина на основание чл. 92 от ЗС е собственост на собственика на поземления имот. Ако малката постройка има действително характер на допълващо застрояване, то тя ще следва собствеността не на поземления имот, а на главната вещ - т.е. на главната жилищна сграда, по отношение на която постройката има допълващи функции. Жалбоподателката сочи, че въпросната сграда е годен обект на правото на собственост, за която от свидетелските показания се установява, че е завършена в груб строеж едва след сключването на брака между страните, при наличието на съвместен принос и също е СИО, поради което моли решението в тази му част да бъде отменено и допусната до делба и тази постройка, при равни дялове.

В постъпилия в срок писмен отговор по жалбата ответната страна изразява становище за нейната неоснователност по изложени съображения.

Съделителят Д. Н. Ч. обжалва решението в частта, в която е допусната делба на описания недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда и на движимите вещи, с доводи за постановяване на решението при нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения, че в хода на процеса са доказани възраженията му, че въпросната еднофамилна жилищна сграда е изградена в груб строеж през м. юли 2009 г., т.е. преди сключването на гражданския брак между страните, поради което и като построена върху земя, негова индивидуална собственост, е негово притежание, а не придобита в СИО. Позовава се на практика на ВКС, съобразно която установяването на изграждането в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършено при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сградата в груб строеж може да се установява с всички доказателствени средства. Счита, че неправилно съдът е дал вяра на свидетелите на ищцата, респ. е игнорирал показанията на водените от него свидетели, за да приеме, че сградата е завършена в груб строеж през 2014 г., а не, както е според ответника – през м.юли 2009 г.

Счита за неоснователно и приетото от първоинстанционния съд, че е налице съвместен принос при придобиване на сградата, оспорвайки наличието на такъв от страна на ищцата.

По отношение на допуснатата делба на движими вещи – възразява, че макар в открито съдебно заседание за част от движимите вещи да е признал, че са закупувани по време на брака, то тези вещи не са във негово владение, а ищцата не е доказала обратното, като по тази причина, съгласно закона и практиката на съдилищата, липсвал годен предмет на делба.

Съдът не е мотивирал защо приема, че следва да се допусне делба на процесните вещи, 2 които дори не са и индивидуализирани от ответната страна в исковата молба, съгласно изискванията на закона, а оттам не са индивидуализирани и в диспозитива на решението, поради което счита, че в тази част решението противоречи на закона, постановено е при съществени процесуални нарушения и като такова следва да бъде отменено ведно със законните последици. На трето място сочи като нарушение от страна на съда допускането на делба и на двете ателиета и работния кабинет на ответника, тъй като същите представляват работно място за него като художник и професор и не следвало да се допускат до делба. Направил е доказателствени искания.

В отговора на тази жалба насрещната страна Н.Д. излага становище за неоснователността й, счита доказателствените искания за преклудирани и моли същите да бъдат оставени без уважение. По отношение на исканата СТЕ се позовава на това, че в отговора на ИМ ответникът не е направил възражение за трансформация на лични средства, а за влагане на лични средства в придобиване на имота и за придобиването му преди брака с ищцата.

След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

По допустимостта на двете въззивни жалби съдът се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Предявеният иск за делба е обоснован с обстоятелствата, че по време на брака между страните, сключен на 28.08.1998 г., върху собствен на съпруга-ответник по делото недвижим имот с идентификатор *** с площ от 2153 кв.м., находящ се в м.

„*******“, в землището на гр. ********, двамата съпрузи са построили еднофамилна жилищна сграда , със застроена площ от 317 кв.м., на две нива, завършена в груб строеж през 2014 г., за което е съставен акт образец № 14 от 21.09.2014г., завършена изцяло през 2015 г., съгласно съставен акт № 15/28.04.2015 г. В имота е построена и друга постройка, с предназначение жилище, със застроена площ 40 кв.м. Ищцата е твърдяла, че приносът й в строителството на сградите се изразявал в предоставяне на средства за изграждането им, личен труд във връзка със строителството, грижи за ответника и домакинството. По време на брака, прекратен със съдебно решение от 27.12.18 г. по гр.д. №1656/2018 г. по описа на РС-Търговище, страните са придобили и движими вещи, посочени в ИМ и тъй като с ответника не са могли да поделят придобитото в СИО имущество, ищцата предявява иска за съдебна делба, при квоти по ½ ид.ч. за всяка страна.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникъкт е оспорил иска по подробно изложени съображения, че сградите, предмет на делба, са построени в груб строеж преди брака на страните, поради което са негова еднолична собственост. В условията на евентуалност – е въвел възражение, че е налице пълна трансформация на средствата за изграждане на имотите и приносът е изцяло негов. Това възражение е било твърде лаконично и бланкетно, ненамерило място в проекто-доклада на съда, което е сторено в 3 производството пред въззивната инстанция и са събрани допълно доказателства, както и приети съдебно-технически експертизи. Ответникът е оспорил иска за делба на движимите вещи с доводи, че между страните вече е извършена делба на дв.вещи в началото на 2019 г., за което представя писмени доказателства. В хода на производството е признал иска за част от дв.вещи (л.202 и 204).

По фактите:

Няма спор по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 28.08.2009 г. е прекратен с решение от 27.12.18 г. по гр.д. №1656/2018 г. по описа на РСТърговище. Не е спорен и фактът, че процесният недвижим имот е придобит от съделителя Ч. преди сключването на брака – с нот.акт № 112, т. І, дело 47/2006 г. на нотариус рег. № 317 на Нот.камара, вписан в СВп.-Търговище на 24.02.2006 г. с вх.рег. № 647, акт № 74, т.ІІ, д.324/06 г. Не е спорен и фактът, че строежът на имота е започнат от ответника през 2007 г.

Основното спорно обстоятелство е кога са били изградени в груб строеж двете сгради в имота.

В тази връзка по делото са приети и приложени писмени доказателства относно закупен строителен материал, строителни книжа, свидетелски показания, изслушани и приети са четири съдебно-технически експертизи.

При съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства въззивният съд намира, че постройката от 40 кв.м. и основната сграда са завършени в груб строеж към края на м. юли до средата на м. амвгуст 2009 г., по следните доводи и съображения:

Според първоначалната експертиза и допълнителната такава, изготвени от в-л. инж.

Д. Д. и приети от първоинстанционния съд, предвид и приложените строителни книжа, се установява, че строежът е започнат въз основа на дадено разрешение за строеж на гл. архитект на Община-Търговище № РС-01-272 от 13.08.2007г., сключен договор за строителство от 23.08.2007 г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа /образец №2/ от 20.12.2007 г. В допълнителната експертиза са подробно описани представените от страните строителни книжа и документи, както и тези, посочени в акт обр.15 (л. 30 от делото) относно приемането на различните етапи на строителството (СМР и др.) през 2007, 2008 и 2014г. – подробно описани. В.л. е уточнило, че в приложения акт обр.15 няма описани документи за периода 2009-2013 г.;

Според в.лице всички материали, за които са представени доказателствата, са за изграждане на сграда в груб строеж, но не са достатъчни за изграждането на двете сгради. Липсват документи за закупуване на строителни материали за довършителни работи.

В допълнителната СТЕ инж. Д.Д. е изготвила подробна справка по представените от ответника по делото документи за закупени строителни и др. материали във връзка с изграждане на строителния обект, доколкото писмени доказателства за закупуване и доставка на материали от страна на ищцата не са представени. Въззивният съд (за разлика от първоинстанционния съд) обсъжда въпросната експертиза, тъй като пред възивната инстанция са приобщени към доказателствения материал по делото представените от 4 ответника на 18.05.2020 г. писмени доказателства. В обобщение на изготвената експертиза, в заключение в.лице инж. Д. Д. е посочило, че с оглед последователността и хронологията на строителните дейност, представените доказателства за закупени и строителни материали, предвид и свидетелските показанията на проектанта арх. С. и Е. А. – непосредствен участник в строителството, еднофамилната жилищна сграда е завършена през лятото на 2009 г. (в.л. е обсъждало свидетелските показания, съгласно указанията на първоинстанционния съд в поставената от него задача).

От приетата във въззивното производство СТЕ, изготвена от в.л. инж. Хр. Й., във връзка с приетото възражение на ответника, квалифицирано по чл. 23 от СК, се установява, че придобивната стойност на допуснатата до делба еднофамилна жил.сграда е 14 426 лв. с ДДС – към дата 30.04.2009 г., съобразно представените по делото писмени доказателства, която стойност обаче е по-висока, предвид влагането на строителни материали, за чиято стойност по делото не са представени доказателства, но са вложени в грубия строеж – в.лице визира описаните на последна стр. от заключението, в т. 4 (л. 126 от делото), строителни материали. Въз основа на описаните в СТЕ документи, вещото лице изгражда заключение, уточнено и при поставените в с.з. въпроси по т.ІІІ.1.3 от експертизата, че част от актовете, изготвени съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на октове и протоколи по време на строителството (6 бр. актове) не отразяват действителните дати за извършване на СМР, с пояснението, че покривната конструкция е директно върху поясите на тухлените стени и когато е изпълнена дървената покривна конструкция задължително са поставени тези дъски, доставени през м. март 2009г. Покриването е извършено през 2009 г., като освен дъските има поставен и друг дървен строителен материал за покривната конструкция. Според вещото лице е сигурно поставянето на покривната конструкция през 2009 г., в която година са и закупени дъските, и другия дървен строителен материал, не е логично да се остави отворена сградата с покривната конструкция и да останат ритловиците свободно в проистранството и да не се покрие Площта на покрива е по-малко от 300 кв.м., защото се покрива отдолу и се прави наполовината. Покривът е с дъсчена обшивка, поставена отгоре върху ритловиците.Фактът, че е сложена дъсчената обшивка, която понататък е импрегнирана, това е покриването на сградата и така се отчита грубия строеж.