Решение № 560 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604574 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Н. П. Ч., депозирана чрез адвокат В. П. от САК, редовно упълномощен защитник, срещу присъда от 27.06.2023 г., постановена по нохд № 16875/2021 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с която подсъдимия Ч. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 23.03.2021 г., в гр. София, бул. „******* III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *******/, в съучастие като помагач с Г. П. Г., ЕГН ********** - извършител, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи - 6 /шест/ броя алуминиеви лири, както следва:

2 /два/ броя алуминиеви лири модел „Овал Делукс“, една от които боядисана в бяло, на стойност 510 /петстотин и десет/ лв., и една небоядисана, на стойност 477, 50 /четиристотин седемдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв., и 4 /четири/ броя алуминиеви лири модел „Кайман“, от които три боядисани и една небоядисана, всяка на стойност, както следва: „Кайман“ р-р 50/120 см. бяло на стойност 332, 29 /триста тридесет и два лв. и двадесет и девет ст./ лв.;

„Кайман“ р-р 40/140 см, черно - на стойност 405, 31 /четиристотин и пет лв. и тридесет и една ст./ лв.; „Кайман“ р-р 50/120 см, черно - на стойност 442 /четиристотин четиридесет и два/ лв., и „Кайман“ р-р 50/120 см, небоядисана на стойност 306, 82 /триста и шест лв. и осемдесет и две ст./ лв., всички вещи на обща стойност 2 473, 92 /две хиляди четиристотин седемдесет и три лв. и 1 деветдесет и две ст./ лв., от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство лек автомобил марка ,Фолксваген“, модел „Кади “ рег. № ******* - Г. изнасял инкриминираните вещи от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил, а в този момент Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия Г.

П. Г., депозирана чрез адвокат В. Б. от САК, редовно упълномощен защитник, срещу присъда от 27.06.2023 г., постановена по нохд № 16875/2021 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с която подсъдимия Г. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 23.03.2021 г., в условията на продължавано престъпление, извършил две Д.ия, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление чрез използване на моторни превозни средства отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 673, 92 /две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ лв., през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следа: На 23.03.2021 г. в гр. София, бул. „******* III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *******/, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи: 10 /десет/ броя алуминиеви колектори, всеки на стойност 20 /двадесет/ лв., всичко на обща стойност 200 /двеста/ лв., от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво“, рег. № *******, и На 23.03.2021 г., в гр. София, бул.

„******* III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *******/, в съучастие като извършител с Н. П. Ч., ЕГН ********** - помагач, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи - 6 /шест/ броя алуминиеви лири, както следва: 2 /два/ броя алуминиеви лири модел „Овал Делукс“, една от които боядисана в бяло, на стойност 510 /петстотин и десет/ лв., и една небоядисана, на стойност 477, 50 /четиристотин седемдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв., и 4 /четири/ броя алуминиеви лири модел „Кайман“, от които три боядисани и една небоядисана, всяка на стойност, както следва: „Кайман“ р-р 50/120 см. бяло - на стойност 332, 29 /триста тридесет и два лв. и двадесет и девет ст./ лв.; „Кайман“ р-р 40/140 см, черно на стойност 405, 31 лв. /четиристотин и пет лв. и тридесет и една ст./ ;

„Кайман“ р-р 50/120 см, черно - на стойност 442 /четиристотин четиридесет и два/ лв., и „Кайман“ р-р 50/120 см, небоядисана - на стойност 306, 82 /триста и шест лв. и осемдесет и две ст./ лв., всички вещи на обща стойност 2 473, 92 /две хиляди четиристотин седемдесет и три лв. и деветдесет и две ст./ лв., от 2 владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, peг. № ******* - Г. изнасял инкриминираните вещи от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил, а в този момент Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години на основание чл.

66, ал. 1 НК.

Първият съд е постановил връщане на веществени доказателства на подсъдимия Н. П. Ч. и на ощетеното юридическо лице „Т.“ ЕООД.

Първият съд е постановил да остане на съхранение по делото оптичен носител, приобщен като веществено доказателство, запечатан с плик картон за ВД серия А № 0365871 и СП на НЕКД СДВР.

Подсъдимият Г. П. Г. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати направените по делото разноски в размер на 231,60 лева по сметка на СДВР и в размер на 388,50 лева по сметка на СРС.

Подсъдимият Н. П. Ч. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати направените по делото разноски в размер на 231,60 лева по сметка на СДВР и в размер на 388,50 лева по сметка на СРС.

С въззивна жалба на подсъдимия Н. П. Ч., депозирана чрез адвокат В. П. от САК, се твърди, че първоинстанционната присъда е необоснована, явно несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излагат подробни съображения и мотиви на несъгласие с изготвените по делото съдебно оценителни експертизи, които са довели според жалбоподателя до постановяване на неправилна първоинстанционна присъда. Според жалбоподателят обвинението е недоказано относно описанието на отнетите вещи, които са други, различни от посочените в обвинителния акт, поради което се моли подсъдимия да бъде признат за невиновен в отнемането на лири модел „Овал“ и модел „Делукс“, защото такъв модел няма. Жалбоподателят твърди, че неправилно са били кредитирани показанията на свидетеля С., от страна на първия съд, защото данните, изнесени в неговите показания не се установяват в хода съдебното производство. Намира, че собственикът на „Т.“ заблуждава съда затова, че са му отнети модели, каквито всъщност не притежава, което от своя страна е довело и до изменение на обвинението от прокурора, относно стойността на инкриминираните лири. Посочва, че от страна на собственика на „Т.“ не се представят счетоводни документи за инкриминираните лири, които да отразяват тяхната цена, а се посочват от същия на по-висока пазарна цена като завършен продукт от друг модел, което е довело до влошаване на положението на подсъдимите. Твърди се, че вещото лице е изготвило експертизата си по сравними образци, но не е отчело, че дружеството „Т.“ е предлагало инкриминираните лири на по-ниска цена. Жалбоподателят намира, че в хода на изясняване на модела и стойността на инкриминираните лири се е 3 пренебрегнало обстоятелството по изясняване на поведението на подсъдимия Ч., който се е намирал в предприятието. Твърди се, че вещите са иззети от пикап, който подсъдимия Ч. не е управлявал и не е негова собственост. Според жалбоподателят остава неизяснен въпроса, защо се смята, че той е натоварил инкриминираните лири или ги е отнел. Намира в тази връзка, че следва да бъде преценена ролята на подсъдимия Ч. съобразно неговото участие, ако е участвал като съучастник, в качеството на помагач. Счита, че с оглед стойността на инкриминираните вещи следва да бъде намален размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия Ч. от 2 /две/ години на 3 /три/ месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК. А с оглед противоречията в показанията на свидетеля С. намира, че подсъдимия Ч. следва да бъде оправдан.

С въззивна жалба и допълнението към нея на подсъдимия Г. П. Г., депозирана чрез адвокат В. Б. от САК, се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, защото не са събрани доказателства за виновността на подсъдимия. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства за това, че подсъдимия Г. е извършил престъплението, за което е осъден. Според жалбоподателят неправилно първия съд е признал подсъдимия Г. за виновен по първия пункт от обвинението, т.к. не е задържан в момента на кражбата на инкриминираните 10 броя алуминиеви колектори, за които по косвени доказателства е осъден.

Твърди, че същите не са намерени нито в дома, нито в автомобила на подсъдимия Г., както и че от видеозаписа не се установява нито вида предмети, нито точната им бройка. По отношение на второто Д.ие счита, че от страна на първия съд не са изследвани показанията на свидетеля С., който е участвал в товаренето на инкриминираните лири, в автомобила на свидетеля Г., за което е имал и уговорка да му се заплати сума в размер 100-200 лева, за участието му в тяхното товарене. Посочва се, че от страна на ощетеното юридическо лице не са представени счетоводни документи на вещото лице, от които да е видно, че инкриминираните вещи са били осчетоводени, какво е тяхното наименование, както и на каква цена са били осчетоводени те. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия Г. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се моли за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд или за изменение на същата, поради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание „Лишаване от свобода“, като се намали неговия размер при приложение на разпоредбите на чл. 55 НК и чл. 66, ал. 1 НК. Счита, че първият съд е следвало да наложи наказание на подсъдимия Г. при превес на смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, изрядно процесуално поведение и добри характеристични данни.

С въззивните жалби не се иска събиране на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и с изложените във въззивните жалби искания и доводи намира, че за правилното решаване на делото, с цел установяване на действителната фактическа обстановка и за разкрИ.е на обективната истина следва да бъде 4 проведено въззивно съдебно следствие, чрез допускане и назначаване на комплексна видео и аудио техническа и лицево идентификационна експертиза, както и комплексна съдебно оценителна и техническа експертиза.

В хода на въззивното съдебно следствие е прието заключението на допуснатата и изготвена комплексната съдебно видео-техническа и лицево идентификационна експертиза.