Определение № 243 от 27.02.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Плевен, 27.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Частно наказателно дело № 20254430200361 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243, АЛ. V ОТ НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от П. М. И. от гр. Плевен против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 03.02.2025г. по пр. пр. 4686/2023 година по описа на РП-Плевен, с което е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление.

В жалбата, депозирана по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразността и необосноваността на посоченото по горе постановление на наблюдаващият прокурор. Моли съда да постанови определение, с което да отмени като незаконосъобразно Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 03.02.2025г. по пр. пр. 4686/2023 година по описа на РП-Плевен.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима като подадена от лице, което не притежава необходимата процесуално - правна легитимация да обжалва Постановлението на РП-Плевен. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, тези постановления на прокуратурата подлежат на обжалване от страна на обвиняемия и пострадалия. Настоящият съдебен състав намира, че от престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК не е 1 налице "пострадал" по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НК, респективно, свидетелката П. М. И. не е легитимирана да инициира съдебно производство по реда на чл. 243 от НПК. Документните престъпления, в който раздел е престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществените отношения, свързани с документооборота, поради което от тях не може да има пострадало физическо лице. В този смисъл е и константната съдебната практика (напр.

Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н.д. № 1033/2003 г., II н.о. на ВКС). Дори и да са налице някакви неблагоприятни последици, същите не са съставомерни и не могат да бъдат пряка и непосредствена последица именно на престъплението по чл. 309 от НК. Престъпното посегателство, което е инкриминирано като документно престъпление, е такова на формално извършване, тъй като не предвижда настъпване на съставомерен престъпен резултат и в частност имуществени или неимуществени вреди. При този вид престъпни посегателства липсва засягане интересите на конкретен обект като се засягат единствено обществените отношения, свързани със стабилността и нормалното функциониране на документооборота.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателката не притежава качеството "пострадал" по смисъла на чл. 74 НПК, тъй като самият характер на престъплението не определя кръг от лица, които да имат качеството пострадал или да бъдат конституирани в качеството на граждански ищец или частен обвинител в евентуално съдебно производство. Възможността на жалбоподателката да атакува постановения прокурорски акт е единствено по реда на инстанционния контрол в рамките на прокуратурата, изрично визиран в разпоредбата на чл. 200 НПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката П. М. И. не се явява процесуално-правно активно легитимирана да подава жалба срещу Постановлението на прокурора по чл.

243, ал. 3 от НПК. Такова право съгласно изричната разпоредба на чл. 243, ал.

3 от НПК имат само обвиняемия и пострадалия от инкриминираното деяние.

Доколкото обаче от престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК няма пострадало лице по смисъла на чл. 74 от НПК, то жалбоподателката също не се явява пострадала от инкриминираното деяние, независимо че производството е било образувано по неин сигнал.

2

Предвид изложеното по-горе, жалбата по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от П. М. И. от гр. Плевен против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 03.02.2025г. по пр. пр. 4686/2023 година по описа на РП-Плевен, с което е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата по реда на чл.

243 ал.ІV от НПК от П. М. И. от гр. Плевен против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 03.02.2025г. по пр. пр. 4686/2023 година по описа на РП-Плевен, с което е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3