Присъда № 67 от 30.04.2024, Софийски градски съд

Мотиви по Н.О.Х.Д.№563/2023 г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №2/2022 г. по описа на СДВР (пр.пр. №124/2022 г. по описа на СГП) срещу Д.-М.К.А.Г. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК.

Срещу подсъдимия Д.-М.К.А.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 09.01.2022 г. около 22,40 часа, в гр.София, ж.к.„********“ на тротоарна площ пред бл. ********, в района на разположени там спортни игрища, умишлено умъртвил И.Г.И., ЕГН: **********, като чрез намушкване с острието на нож му е причинил проникващо в гръдния кош прободнопорезно нараняване на шията с раневи канал, преминаващ през меките тъкани на шията, навлизащ в дясната гръднаполовина, продължаващ с прорезно нараняване на горния дял на десния бял дроб и завършващ с линейно нараняване на дясната обща сънна артерия, довело до десностранен хемоторакс и остра кръвозагуба, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития - от момента на нанасяне на прободно-порезното нараняване до момента на изпадане в безсъзнателно състояние и настъпването на смъртта, И. изпитал значителни по интензитет предсмъртни мъки и страдания и е бил в състояние емоционално да преработи и осъзнае случващото се с него, като също така убийството е извършено по хулигански подбуди - деянието е извършено на обществено място - пред жилищен блок ******** в гр. София, ж.к.“********“, пред множество лица, присъстващи на инкриминираното място, като се заканвал и крещял с думите: „Ей какво правите, ще Ви избия и ще Ви смачкам, боклуци“, „Ей сега ще Ви убия всичките, ще Ви заколя“, „Ще те убия сега ще видиш какво ще стане“ и без основателна причина и без наличие на лични мотиви във взаимоотношенията с И.И., при демонстративно пренебрежение и явно незачитане на установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност и достойнството на убития И.И..

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. От показанията на св.С.С., св.Л.С., св.К.П., св.В.М., св.А.М., св.Р.А., вкл. приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК, според СГП се изяснява по безпорен начин механизма по убийството на И.. С показанията на св.С., прокурорът свързва първоначалния момент, в който подсъдимият А.Г. демонстративно е извадил хладно оръжие, насочвайки го към него. Въз основа на показанията на св.В.М. и св.Н.М. прокурорът потвърждава агресивното поведение на подсъдимия, ведно с отправените заплахи към компанията, посочени в обвинителния акт. Показанията на лицата, слезли, за да окажат помощ на ранения И., ведно с тези на приятелите му, според СГП доказват наличието на квалифициращия деянието признак – особено мъчителен начин.

Според изготвилия обвинителния акт прокурор около 15-20 минути от намушкването до пристигане на линейката и настъпването на смъртта, И. е изпитвал значителни по интензитет предсмъртни мъки и страдания и е бил в състояние емоционално да преработи и осъзнае случващото се с него. В подкрепа на този извод приема да е заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза по делото. Прокурорът поддържа и второто квалифициращо убийството обстоятелство - да е извършено по хулигански подбуди, поради липса на каквато и да е причина, провокация от който и да било от присъстващите, личен мотив или взаимоотношения като единствено и само поведението му ескалира до физическото нараняване на пострадалия. В подкрепа на тезата си, СГП акцентира на извършения в съдебно заседание оглед на видеозаписите, които не показват подсъдимият да 1 е бил нападан, удрян или събарян на земята. Липсата на удари и агресия от убития или други присъстващи спрямо подсъдимия, прокурорът привързва и с показанията на св.С., св.С., св.П., св.М., които опровергават обясненията на подсъдимия в тази им част. За нелогично се приема твърдението на А.Г., че е ходил назад през цялото време, когато внезапно е паднал напред, още повече предвид заключението по съдебно-медицинската експертиза, вкл. като игнорира и показанията на св.Н. И., разпитан по давление на защитата.

Обвинителят предлага при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия А.Г. да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства - предишно осъждане за тежко умишлено престъпление в изпитателния срок по което е извършено настоящето престъпление, наличие на повече от един квалифициращи деянието признака, негативни характеристични данни, изводими от показанията на св.З. и извършения оглед на дискове. За справедливо намира наказание „Доживотен затвор“.

Повереникът на част. обвинителка - адв.Ц. се солидаризира с доводите на представителя на СГП, насочващи към осъждане на подсъдимия А.Г. по повдигнатото му обвинение. От съдържанието на приобщения по делото доказателствен материал /главно показания на свидетели-очевидци и съдебно-медицинска експертиза/ извежда съставомерност на деянието от обективна страна, вкл. и по отношение квалифициращите го признаци по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 11, пр. 1 от НК. Повереникът счита да е налице и субективна съставомерност, доколкото А.Г. е съзнавал и предвиждал настъпването на общественоопасните последствия по визираната законова норма в НК, както и че ги е целял пряко. Като защитна и неподкрепена с доказателства, се обосновава лансираната от подсъдимия версия да е бил нападнат от компанията на пострадалия. Обръща се внимание на поведението на А.Г., който изводимо от показанията на св.З. и назад във времето е проявявал безпричинно агресия. За справедливо адв.Ц. приема предложеното от СГП наказание.

Конституираната в процеса като частна обвинителка майка на починалия - Н.И. се явява в заключителното по делото с.з. Поддържа доводите на повереника си.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.Х. в пространната си защитна реч прави анализ на събраната доказателствена маса - в частност подробно на показанията на свидетелите. Настоява от показанията на св.М. и св.А.М. да се извежда, че подсъдимият е бил изблъскан от компанията на пострадалия и от самия него, в резултат на което се е стигнало до физическо съприкосновение между И. и А.Г., изразило се във взаимно нанасяне на удари. Намира обвинителната теза, която главно се базира на показанията на св.П., св.С., св.К. и св.С. да е силно разколебана, поради сериозните противоречия между показанията на свидетелите в досъдебното производство и при разпита им пред съда, които „удобно“ не си „спомнят“ свои действия спрямо А.Г.. Най-сериозна дисхармония адв.Х. констатира в показанията на св.С. и св.С., особено предвид съдържанието на прегледаните в с.з. видеозаписи. Защитникът приема, че от анализа на приобщената доказателствена съвкупност не може да се извлече еднозначно, че подзащитният му е целял да лиши И. от живот, поради обстоятелството че пострадалият пръв го е изблъскал с ръце, бил е нападнат от компания от множество лице в тъмната част на денонощието.

Адв.Х. настоява да липсват и доказателства за субсумиране на деянието на А.Г. си под квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК /“особено мъчителен начин за убития“/, поради нанасянето само на един удар с нож, бързото настъпване на мозъчна смърт на пострадалия и т.н. Като несъответна на действителната фактология се приема и предложената от СГП квалификация – убийството да е извършено по „хулигански подбуди“.

Предвид вижданията си, обективирани в защитната си реч, процесуалният представител на 2 подсъдимия моли за оправдаването му по тази по-тежка квалификация и евентуално приложение на чл 12 от НК – А.Г. да се е намирал в условията на неизбежна отбрана или евентуално да е действал при превишаването .

Подсъдимият Д. А.Г. се възползва от правото си по чл. 115, ал. 3, вр. чл. 55 от НПК и дава подробни обяснения по повдигнатото срещу него обвинение в едно от заключителните съдебни заседания. Излага версия, според която на инкриминираната дата е бил в дома си, като провокиран от силния шум от зарята, събудил възрастната му баба, слязъл да види какво се случва на игрищата. Обяснява да е попитал с нормален тон какво става, на което му е било отговорено грубо от присъстващите в игрището мъже, в частност от св.С.С..

Настоява пръв да е бил бутнат от пострадалия, на което действие е отговорил по аналогичен начин, а по-късно да е бил нападнат и бит и от останалите, като единствено се е защитавал, ходейки назад през цялото време.

По-надолу в обясненията, на въпроси на защитника си, посочва да се сдърпал със св.С., който го е ударил пръв, а не с пострадалия, когото не е удрял изобщо, въпреки че е получил удар в лицето и в гърдите от него. Уточнява, че притеснен от преследващите го мъже, които са го заобиколили, главно св.С. /от ляво/ и пострадалия /отдясно/, е извадил от якето си и разгънал джобен нож за самозащита, на острието на който се е „набучил“ И.. След виковете, че е „заклал“ приятеля им, А.Г. посочва, че избягал от страх, подкрепен и от случилото се с приятелката му, която по думите била нападната от присъстващите на местопрестъплението. Настоява да няма спомен какво се е случило с ножа. Последователно описва срещите с приятелите си в различни части на ж.к.“********“, както и че именно тогава е разбрал какво се е случило с И.. Посочва, че е пренощувал със св.К. Д. в селото на приятеля на майка си - св.Т.П., като на следващия ден с адвоката си се е явил в СДВР, за да се предаде. Отрича да е споделял за случилото се с когото и да е било същата нощ.

В правото си на лична защита, подсъдимият А.Г. изразява съгласие с тезата на адвоката си. Отрича да е целял причиняване на смъртта на пострадалия, като единствено се е защитавал, тъй като се е почувствал заплашен. В последната си дума по чл. 297, ал. 1 от НПК, моли за постановяване на оправдателна присъда.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.-М.К.А.Г. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр. София, ж.к.”******** 2“, бл. ********, *******, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********.

Подсъдимият А.Г. бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца по Н.О.Х.Д.№2784/2018 г. по описа на СГС, НО, 13-ти с-в за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чието изпълнение било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години. При извършването на това престъпление подсъдимият бил задържан на автомагистрала „********“ от св.М . Т., работил към този момент като служител в отдел „Пътна полиция“ към СДВР.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият А . Г. не страда от психично заболяване /психоза/, въпреки констатираната дисхармоничност в посока емоционално нестабилна личност, с известни затруднения в социалната адаптация, без формирана същинска личностова патология или разстройство на личността, със съответно по-нисък праг на търпимост и задръжки. Вещите 3 лица са счели, че при подсъдимият са налице данни за вредна употреба на психоактивни вещества - марихуана и психостимуланти /злоупотреба без прояви на зависимост/, което не го лишава от базисните му психични годности и е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си, дори и да са употребени такъв вид вещества преди деянието.

На 09.01.2022 г. около 21,00-21,30 часа А.Г., св.К. Д. и св.М. Ал-М. разходили кучето на момичето, изпушили заедно цигара марихуана, след което подсъдимият си тръгнал. Св.Д. останала за кратко със св.М. като по-късно и двамата се прибрали.

На 09.01.2022 г. около 22,00 часа пострадалият И.И. се намирал заедно със свои приятели - св.В.К. и св.К.П. в заведение в гр. София, ж.к. „********“, в близост до бл.229, където празнували рожден ден на св.К.. Около 22,00 часа на телефона на пострадалия И. позвънил св.С.С., като съобщил, че му се е родил син и по този повод ще отиде да ги вземе, за да пуснат заря, с която да отбележат събитието. До това време И., К. и П. били употребили алкохол - съответно първият бира, а другите двама - уиски.