Решение № 153 от 25.04.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Петрич, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230102088 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. Н.

А., ЕГН ********** от село К., община П., действаща чрез пълномощник адвокат М. В. М., вписан в АК Пл. срещу "ПР.КР. Б." ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.С., кв."М. бул."Б." № **, бл.**, обективираща обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове за сумите : 3 156,60 /три хиляди сто петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 40010992429 от 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба /23.12.2024 г./ до окончателното й заплащане; 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума по недействителни клаузи за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекс" от Договор за потребителски кредит № 40010992429 от 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба /23.12.2024 г./ до окончателното й заплащане. Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски 1 кредит № 40010992429 от 25.07.2022 г., по силата на който дружеството е предоставило на молителя кредит в размер на 5 000 лева. Кредитополучателят се задължил по силата на постигнатите договорености да върне на кредитодателя общо сумата от 13 3111,17 лева чрез заплащане на 41 погасителни вноски, от която сума 4 376 лева представляваща възнаграждение за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекс". Твърди се в молбата, че на основание процесния договор за кредит ищцата е заплатила общо сумата от 8 156,60 лева. Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е нищожен тъй като противоречи на чл.11, т.9, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК. Релевира подробни съображения. Твърди, че нищожни са и клаузите от процесния договор, касаещи допълнителните услуги "Флекс" и "Фаст" поради нарушаване нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.21, ал.1 вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП. Релевира възражения и за нищожност поради накърняване на добрите нрави. С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор вх. № 228/10.01.2025 г., с който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит между страните. Счита за несъстоятелни доводите на молителя за нищожност на договора, респ. на клаузите за допълнителни услуги. Релевира подробни аргументи, с които обосновава теза, че процесното облигационно правоотношение между страните отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК. С посоченото ответникът прави искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира съдебни разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмено становище, депозирано чрез пълномощник, поддържа предявените искове и сторените с исковата молба доказателствени искания, прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Оспорва отговора на ответника.

По същество пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за процесуален представител.

2

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира чрез процесуален представител писмено становище, с което заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа отговора на исковата молба, не прави доказателствени искания, изразява становище по същество на делото – за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни, претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерни.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото Договор за потребителски кредит Пр. кр. Стандарт № 40010992429 от 25.07.2022 г., сключен между Ц. Н. А. в качеството на кредитополучател и „Пр. кр. Б.“ ЕООД в качеството на кредитор, ведно с декларации от кредитополучателя и Общи условия на „Пр. кр. Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит, Погасителен план към договора, представляващи неразделна част, Анекси и Погасителни планове към анексите, неоспорени от страните се установи по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 5 000 лева, който последният се е задължил да върне чрез заплащане на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно Погасителен план, при ГПР 48.80 %, ГЛП 41.00 %, или общо сумата от 8 765,02 лева.

Страните по сделката договорили допълнителна услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за която кредитополучателят А. се задължила да заплати на кредитодателя възнаграждение в размер на 2 000 лева и допълнителна услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което А. се задължила да заплати възнаграждение в размер на 2 500 лева, или общо дължима на основание договора сума в размер на 13 265,02 лева.

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства по делото установиха по несъмнен начин, че по силата на процесната облигационно обвързаност ответникът е предоставил на ищцата, а последната е усвоила 3 паричния заем в размер на 5 000 лева. Установи се, че кредитополучателят е извършил плащания, на основание процесния договор за кредит, в общ размер 8 156,60 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит, като между страните е възникнало валидно заемно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума, предоставена му от ответника - небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството : ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни изисквания има за последица недействителност на договора. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с 4 кредитното правоотношение. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 48.80 % без ясно да е разписана методиката на формирането му – кои компоненти участват, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от записването не става ясно какво представлява разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца твърдение за изначална недействителност на процесната облигационна обвързаност между страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, по аргумент на чл.22 от ЗПК.

Налице е и друго самостоятелно основание за нищожност на договора между страните.

Страните по сделката са уговорили закупуването от кредитополучателя на допълнителна услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за която кредитополучателят А. се задължила да заплати на кредитодателя възнаграждение в размер на 2 000 лева и допълнителна услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което А. се задължила да заплати възнаграждение в размер на 2 500 лева. В тази връзка на първо място съдът съобрази, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентиран в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита /чл.10а, ал.2 ЗПК/. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит по естеството си представляват част от възнаграждението за 5 предоставения заем, поради което съдът намира, че същите са обособени самостоятелно с цел заобикаляне на закона – ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, установяващ лимит на годишни процент на разходите. Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. С оглед на това съдът приема, че договореностите между страните за предоставяне на допълнителен пакет услуги на кредитополучателя А. противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна, поради което съдът приема, че клаузите от процесния договор, уреждащи закупуването на допълнителни услуги от кредитополучателя са нищожни на посоченото основание.

Във връзка с изложеното, доколкото съдът приема, че в случая възнагражденията, уговорени от страните като дължими от кредитополучателя за допълнителния пакет услуги, са по естественото си възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да бъдат включени в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК относно законово установено ограничение на размера на ГПР. Следва, че посоченият в договора ГПР 48.80 % не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения.