Определение № 642 от 30.11.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Сливен, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20232200500443 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Кей Енд Ви“ ООД, е ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, **********, представлявано от Г.П.Г. – управител срещу Разпореждане № 9539/06 10.2023г на Районен съд - Сливен, постановено по ч.г.д № 3930/2023г., по описа на същия съд, съгласно което е уважено заявлението на „Топлоконтакт - Сливен“ ЕООД, с ЕИК: ******* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди,че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Заявителят „Топлоконтакт - Сливен“ ЕООД, с ЕИК:

*******, представил заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнени, като претендира възникване на качеството си на кредитор, в полза на който съгласно чл. 418, ад.

1от ГПК се допуска незабавно изпълнение, въз основа на административен акт, а именно:

Решение № 267 от 16.03.2023г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Заедно с представяне на препис от индивидуализираното по-горе решение на КЗК, „Топлоконтакт Сливен“ ЕООД е представило на съда и информация за наличие на съдебно решение, а именно Решение № 5647/2023г. на Върховен административен съд на Република Бългатия (ВАС), постановено по дело № 3442/2023г. по описа на съшия съд с което е отхвърлено оспорването на административният акт издаден от КЗК. Съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗОП, съдебен контрол на решенията на КЗК се осъществява от ВАС, като предвид разпоредбата на чл. 216, ал 6 от ЗОП е предвидена едноинстанционност на съдебния процес, поради което ВАС е едновременно както първоинстанционен съд, който разглежда дело по обжалване на административен акт, така и съд, чието произнасяне представлява окончателният акт на 1 процеса по обжалване. Компетентен за издаване на изпълнителен лист е първоннстанционният съд, който е ВАС, а не Районен съд - Сливен. Налице е нарушение на процесуалноправни норми, тъй като решаването на въпроса за издаване на изпълнителен лист не е от компетентността на Районен съд - Сливен, който се е произнесъл въпреки известният му факт за наличие на съдебно решение и не е взел в предвид , че този въпрос е подведомствен на ВАС. Иска се разпореждането да бъде обезсилено, да се издаде обратен изпълнителен лист и се претендират разноски.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна.

Следвайки съдържанието на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, „Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК“.

Не би следвало да има спор, че КЗК не е съдебен, а административен орган. Поради тази причина в диспозитивите на решенията си КЗК не „присъжда“, а „възлага“ разноски.

Съгласно Решение N: 52 от29.04.2011 г. по търг. дело N: 512/2010 г., ТК, 1-во т.о. на ВКС, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес кредиторът не е задължен да използва по-леката на пръв поглед процедура, с която разполага по реда на заповедното производство. С други думи кредиторът е този, който решава да избере начинът на защита на правата си - по реда на заповедното производство или чрез предявяване на осъдителен иск против длъжника. В настоящия случай не би следвало да има спор, че постановеното Решение N: 267/16.03.2023 г. на КЗК по преписка N: K3K-99/2023 г. съставлява административен акт по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, който подлежи на изпълнение по реда на ГПК по аргумент от чл. 269, ал. 2 от ГПК, респ. има качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 от ГПК. По въпроса дали индивидуален административен акт по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК, който удостоверява частно парично вземане е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е налице положително произнасяне в Решение N: 52 от 29.04.2011 г. по търг. дело N: 512/2010 г., ТК, 1 -во т.о. на ВКС. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС досежно факта, че административен акт по чл. 268, т. 1 от АПК, удостоверяващ частно парично вземане не е пряко изпълнително основание. Поради това и с оглед на обстоятелството, че влезлият в сила административен акт в частта, с която са присъдени разноски подлежи на изпълнение по реда на ГПК, то заповедното производство е несъмнено и правно обосновано приложимо. Сочи допълнителна съдебна практита и в обобощение иска частната жалба да се остави без уважение като претендира и разноски.

Сливенски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на Решение № 267/16.03.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-99/2023 г. против длъжника „Кей Енд Ви“ ООД ЕИК: *******, за сумата от 5000 лева, представляваща разноски възложени с посоченото решение на КЗК.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По сходни случай настоящият състав е формирал становище, според което при издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Представения от заявителя към заявлението по чл.417 от ГПК документ – Решение на Комисията за защита на конкуренцията представлява документ по чл. 417, т.1 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към длъжника за направени в производството пред Комисията разноски.

Решението на КЗК представлява влязъл в сила акт на административен орган, /доколкото е прието с Решение по к.д.№6/2008г. на Конституционния съд на РБ, че макар комисията да осъществява правораздавателна дейност, не е съдебен орган/, който представлява извънсъдебно изпълнително основание. Реализирането му несъмнено следва да се осъществи по реда на заповедното производство с издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 т.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 268, т.1 от АПК самостоятелно изпълнително основание може да бъде влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто несъмнено е решението на КЗК, а нормата на чл. 269, ал. 2 от АПК предвижда, че частните парични вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, се изпълняват по реда на ГПК.

Така е видно, че процесуалният ред за принудително събиране на настоящото парично притезание е по ГПК, а способът – по чл. 417 т. 1 от ГПК – чрез издаване на заповед за изпълнение на вземането за разноски, породено от влезлия в сила акт на административния орган.

Поради това заповедният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да се потвърди.

Въззиваемата по жалбата страна е претендирала присъждане на направените в производството по частната жалба разноски и с оглед изхода на спора, такива следва да се присъдят в доказания размер от общо 500 лв.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Кей Енд Ви“ ООД, е ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, **********, представлявано от Г.П.Г. – управител срещу Разпореждане № 9539/06 10.2023г на Районен съд - Сливен, постановено по ч.г.д № 3930/2023г., по описа на същия съд, съгласно което е уважено заявлението на „Топлоконтакт - Сливен“ ЕООД, с ЕИК: ******* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение.

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9539/06 10.2023г постановено по ч.г.д № 3930/2023г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Кей Енд Ви“ ООД, е ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

Сливен, ********** да заплати на „ТОПЛОКОНТАКТ СЛИВЕН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Сливен, **********, ЕИК ******* направените в производството по частната жалба разноски в доказания размер от общо 500 / петстотин/ лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4