Решение № 238 от 06.12.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Свиленград, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100680 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Л. П. П. иска от съда да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да й заплати сумата 5100,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване без правно основание, за периода 18.08.2021 г. - 19.08.2024 г., на реална част с площ 0.761 дка от собствения й недвижим имот, находящ се в землището на с. Генералово, общ.

Свиленград, обл. Хасково, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, обл.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ: 29,597 дка, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, с номер по предходен план: 013001, находящ се в местност „Ченгене дере“ в землището на село Генералово, ЕКАТТЕ 14708, общ. Свиленград, при граници: имоти с № № ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 19.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е собственик на описания поземления имот, който придобила въз основа на реституция, извършена по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02006 от 14.04.1999г. на Поземлена комисия - Свиленград. Твърди, че през 2002 година било извършено отчуждаване на част от реституирания й имот - площ от 0,300 дка - за изграждане на автомагистрала /АМ/ „Марица”. Съгласно чл.21, ал.3, т.4 от Закона за пътищата, проектът АМ „Марица” се изпълнявал от ответника, който бил възложителят на строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от изпълнител по силата на сключен договор с ответника - възложител. Фактическото изграждане на АМ „Марица” било осъществено и върху 0,761 дка, извън отчуждените 0,300 дка от имота на ищцата. До сега ищцата била лишена от възможността да ползват тази част от имота с площ 0,761 дка, която не била отчуждена за изграждането на магистралата. Ответникът продължавал да държи фактически частта от имота, не предприел действия за придобиването й на законово основание и не заплатил обезщетение за неправомерното ползване.

Поради изложеното, ищцата иска от съда да уважи предявения иск и да й присъди направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез упълномощен процесуален представител, поддържа предявения иск.

Ответникът изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва иска като неоснователен. Излага съображения за съпричиняване на вредата на ищцата от страна на трето лице - изпълнителя на проекта за изграждането на автомагистралата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване поради прекомерност на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е се легитимира като собственик на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, на нива от 29.957 дка, представляваща имот № 013001 по плана за земеразделяне в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, възстановена с Решение № 02006/ 14.04.1999г. на Поземлена комисия – общ. Свиленград.

Видно от представената скица на поземлен имот № 15-751518/11.07.2021г., издадена от СГКК – гр. Хасково, описаната в решението на ПК нива от 29.957 дка (бивш имот № 013001) е идентична с описания в исковата молба Поземлен имот с идентификатор ***.

От представените писмени доказателства е видно, че на 29.05.2002 година, във връзка със строежа на АМ „Марица“, ищцата е продала на Държавата част от 0,300 дка от собствения й реституиран имот.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, действителната площ, която е завзета от земното платно на АМ „Марица” до оградата й, е 1061 кв.м., като в тях попада отчуждената част от 300 кв.в. от гореописания имот /продадената на 29.05.2002г./, а неотчуждената част е в размер на 761 кв.м.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическата експертиза, при определяне на средната наемна цена за исковия период вещото лице е съобразило средната наемна цена на земеделска земя и на земеделска земя с лице към автомагистрала и на земя, върху която може да се постави минимум един билборд, за което собственикът ще получава наем от заявителя на реклама. Според заключението, при използване на тези три способа средната наемна цена за процесния период възлиза на 3292,98 лв./като средноаритметична стойност от средната наемна цена на земеделска земя – 110,00 лв., средната наемна цена на земеделска земя с лице към автомагистрала – 3768,33 лв. и средната наемна цена на земя, върху която може да се постави минимум един билборд на автомагистралата – 6000,60 лв./.

От показанията на свидетеля П.Б.Д., син на ищеца, се установява, изложената в молбата фактическа обстановка, относно отчуждаването на част от имота и завземане на поголяма част от отчуждената – за строителството на автомагистралата, вследствие на което собственикът е лишена от възможността да ползва имота си в цялост.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Претенцията на ищцата спрямо ответника намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защити. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за уважаване на претенция по чл.59, ал.1 о т ЗЗД, следва да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, 2 липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия. В случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените предпоставки за уважаване на претенцията.

Установи се по делото, че ищцата е съсобственик на процесния имот. Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания свидетел се установи също, че ответникът ползва част от този собствен на ищцата имот след изграждането на АМ „Марица” и до сега, респективно - че ищцата не е ползвала частта от имота и не може да я ползва понастоящем според предназначението й на земеделска земя.

Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.

Като съобрази изложеното, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било осъществено не от ответника, а от трето лице - изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото именно ответникът е този, който е възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя.

От изложеното следва, че част от процесния имот от 0.761 дка, е ползвана от ответника през исковия период, доколкото тази част е включена в магистралата при изграждането й и е загубила характера си на земеделска земя именно вследствие изграждането на магистралата. Следователно, ответникът е препятствал собственика да си служи с имота, съгласно обичайното му предназначение. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал през периода 18.08.2021 г. - 19.08.2024 г. част от собствения на ищеца имот, като по този начин го е лишил от възможността той да си служи с него.

Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на наем, а обедняването на ищеца – в пропуснатите от него доходи, които той би получил от имота. Поради това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползвания без основание негов имот в процесния период.

При определяне на размера на обезщетението следва да се държи сметка за вида и спецификата на вещта, които имат значение за наемната цена. Поради това и предвид гореизложеното, за най-точна следва да се приеме определената от вещото лице наемна цена за земеделска земя с лице към автомагистрала, която за исковия период е определена на 3768,33 лв. Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния период, той се е обогатил. Със същата сума собственикът на имота е обеднял, тъй като не е могъл да реализира приход в размер на наемната цена за него. Следователно, по предявеният иск ищецът има право на обезщетение в размер на 3768,33 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5100,00 лв., искът следва да се отхвърли. Сумата ще се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска, на ищцата ще се присъдят направените разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване поради прекомерност на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение, тъй като не са налице 3 предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК. Ищцата е направила разноски за един адвокат в размер на 810,00 лв. Това адвокатско възнаграждение, от една страна е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна не надвишава значително и необосновано минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, ***, да заплати на Л. П. П. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.

Свиленград, *** – чрез адв. Т. Коларова, АК - Хасково, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 3768,33 лв. /три хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 33 стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване за периода 18.08.2021 г. - 19.08.2024 г., без правно основание, на 0,761 дка от собствения й недвижим имот, находящ се в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-181293/28.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ: 29,597 дка, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, с номер по предходен план: 013001, находящ се в местност „Ченгене дере“ в землището на село Генералово, ЕКАТТЕ 14708, общ. Свиленград, при граници: имоти с № № ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 3768,33 лв. до пълния предявен размер от 5100,00 лв.