Определение № 568 от 17.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500128 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Г. А. С., служебен адвокат на непълнолетния В.Х. Г. З., срещу протоколно определение от 07.10.2025 г. по гр. дело № 97/2009 г. по описа на Районен съд - Сливница, с което е прекратено производството.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконно и представлява отказ от правосъдие. Сочи се още, че жалбоподателят не бил редовно призован за откритото съдебно заседание. Първоинстанционният съд приел, че оригиналът на изпълнителния лист, издаден по делото, се намирал по изп. дело на ЧСИ Мариян Петков. Не бил изследван обаче въпросът по молба на кого е образувано изпълнителното дело и дали оригиналът на изпълнителният лист не е върнат. По същество се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили два отговора от насрещната страна Г.

О. З. – първият е подаден лично, а вторият – чрез процесуалния представител адв. Д.

А. Г. от САК. Акцентира се, че първоинстанционното производство било с предмет издаване на дубликат на изпълнителен лист. От събраните по делото доказателства се установявало, че изпълнителният лист е наличен в изпълнително дело на ЧСИ Мариян Петков, образувано по молба на Н. Л., майка на детето В.Х. Г. З.. Ответникът по жалбата намира обжалването определение за правилно и законосъобразно. По същество се иска определението да бъде потвърдено.

1

Софийски окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Гр. д. № 97/2009 г. по описа на РС – Сливница е бракоразводно и е водено между страни Г. О. З. и Н. Л. - З.а. Завършило е с Решение № 78/10.04.2009 г., влязло в сила на 28.04.2009 г., с което е утвърдено постигнато между страните споразумение, включително относно издръжката, дължима от Г. О. З. на детето му В.Х. Г. З.. За издръжката е издаден и изпълнителен лист от 19.06.2009г. в полза на Н. Л., в качеството й на майка и законен представител (към онзи момент) на детето В.Х. Г. З..

През 2024 г. по делото е постъпила Молба вх. № 3989/26.07.2024 г. от непълнолетния В.Х. Г. З., чрез назначения му служебен адвокат – адв. Г. А. С. от САК, за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 19.06.2009 г. Сочи се, че оригиналът е изгубен от майката Н. Л.. Същата е поискала правна помощ по Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г, относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължение за издръжка. Молбата е подадена от Н. Л., в качеството й на майка и законен представител на детето В.Х. Г. З., чрез централния орган на Чехия – Службата за международна правна закрила на децата. Молбата е постъпила в Министерство на правосъдието на РБ. Министерство на правосъдието е приело, че молбата е с правно основание чл. 56, §1, б, „б“ от Регламента – за изпълнение на решението, изготвена е по съответния формуляр. Министерство на правосъдието на РБ е приело също, че в случая непълнолетният В.Х. Г. З. има право на безплатна правна помощ на основание чл. 46, §1 вр. чл. 56, §1 от Регламента, включваща освобождаване или поемане на разноските в производството, съобразно чл.

45, б. „б“. С Решение № 24-208-110/28.05.2024 г. на Председателя на НБПП е назначен адв. Г. А. С. от САК като служебен адвокат на детето В.Х. Г. З., като правната помощ обхваща подготовка и подаване на молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 19.06.2009 г., подготовка на молба за образуване на изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител, въз основа на издадения изпълнителен лист и процесуално представителство в производствата.

На основание чл. 80, ал. 4 ПАС, молбата за издаване на дубликат на оригинала на изпълнителния лист, е администрирана по гр. д. № 97/2009 г. по описа на РС – Сливница. Препис от същата е връчен на насрещната страна, като в законоустановения срок е постъпил отговор. В отговора се твърди, че процесният изпълнителен лист е представен с молба от Н. Л. пред ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 по РКЧСИ, с район на действие СГС, като е образувано изп. дело № 775/2009 г. по описа на същия ЧСИ и оригиналът на изпълнителният лист все още е наличен по въпросното дело.

Последвало е насрочване на открито съдебно заседание по делото, в което да се 2 разгледа молбата по чл. 409, ал. 1 ГПК. Междувременно е изискано копие на изп. дело № 775/2009 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 по РКЧСИ, с район на действие СГС.

В откритото съдебно заседание на 07.10.2025 г. съдът, въз основа на наличните документи в копието на изпълнителното дело, е приел, че оригиналът на изпълнителния лист се съхранява по изпълнителното дело, като това от своя страна водело до недопустимост на производството по чл. 409, ал. 1 ГПК. С протоколно определение от откритото заседание съдът е прекратил производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото и като такова подлежи на въззивен контрол по реда на Глава XXI от ГПК. Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.

Доколкото настоящото производство е по реда на Глава XXI от ГПК, съдът действа като пълен въззив, съгл. ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ВКС, ОСГТК, респ. има правомощия да се произнесе и по въпроси, които не са релевирани като възражения в частната жалба.

Съществено в случая е да се обсъди активната процесуална легитимация по делото, редовността и допустимостта на исковата молба. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 409, ал. 1 ГПК – за издаване дубликат на изпълнителен лист за издръжка на непълнолетен. Иницииращата молба следва да изхожда и да бъде подписана от непълнолетния взискател В.Х. Г. З., както и да носи подписа на неговата майка Н. Л., с което последната да изрази своето съгласие. Това следва от разпоредбата на чл. 4 от Закона за лицата и семейството, според която непълнолетните извършват правни действия лично и съгласието на техните родители.

В случая молбата, която е постъпила в Министерство на правосъдието на РБ чрез чешката Служба за международна правна закрила на децата, не е налична по делото. В Писмо изх. № 16-07-22/23 на МП на РБ (л. 50 от първоинстанционното производство) се посочва, че въпросната молба е постъпила в МП на РБ под вх. № 1607-22/20.11.2023 г. и е подадена Н. Л., в качеството й на майка и законен представител на В.Х. Г. З.. Към датата на подаване на молбата обаче В.Х. Г. З. вече е бил непълнолетен (роден е на 10.12.2008 г.). Следователно, към датата на подаване на молбата, неговата майка се счита изгубила качеството на негов законен представител.

Компетентен да издаде дубликат на изпълнителния лист е българският съд, като 3 това следва и от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., следователно приложимото процесуално право е българското процесуално право. Затова при съблюдаване императивната норма на чл. 4 от Закона за лицата и семейството, иницииращата молба следва да бъде подписана и от непълнолетния, и от неговата майка. Изрично възражение в тази насока е наведено в отговора на исковата молба, като е останало необсъдено от първата инстанция.

На непълнолетния В.Х. Г. З. действително е предоставена безплатна правна помощ по реда на Регламента, със съдействието на МП на РП, като му е назначен служебно процесуален представител, но данните по делото сочат, че непълнолетният дори не е поискал такава правна помощ или поне това не е сторено надлежно.

Въпросът относно активната процесуална легитимация и надлежното учредяване на представителна власт е следвало служебно да се изследва от първоинстанционния съд, т. к. това са абсолютни процесуални предпоставки за правото на иск. В конкретния случай първоинстанционният съд следва да провери надлежно ли е бил сезиран, като се изиска от Министерство на правосъдието заверено копие от Молба вх. № 16-0722/20.11.2023 г. и се провери дали същата действително е подписана само от майката Н. Л.. В случай, че молбата носи подписа единствено на Н. Л., първоинстанционният съд, чрез съдействието на Министерство на правосъдието, следва да даде срок на непълнолетния В.Х. Г. З. да заяви с полагане на подписа си, дали поддържа молбата и дали потвърждава всички процесуални действия, извършени до момента от служебно назначения му процесуален представител адв. Г. С.. Съобразно резултата, първоинстанционният съд следва наново да прецени дали образуваното пред него производство по реда на чл. 409, ал. 1 ГПК е допустимо.

В контекста на гореизложеното следва да се отбележи, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като правото на въззивно обжалване не е идентично с правото на иск („Българско гражданско процесуално право“ – Ж. Сталев, девето преработено и допълнено издание, стр. 529). Дори хипотетично първоинстанционното производство да се е развило с участието на ненадлежна страна или при ненадлежно процесуално представителство, самото формално участие като страна и получаване на неблагоприятен акт в първоинстанционното производство, обосновава право на въззивно обжалване за формално участвалата и неблагоприятно засегната страна.

Въззивната частна жалба е подадена чрез служебния адвокат на страната В.Х. Г. З., без да има доказателства, че правна помощ е поискана изобщо от представлявания и че представителната власт е надлежно учредена. Въпреки това, предвид, че първоинстанционният съд е развил производството с участието на формална страна, която впоследствие е подала жалба, то жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

4

Съгласно чл. 409, ал. 1 и ал. 3 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Според установената съдебна практика по чл.290 ГПК (решение № 134 от 17.03.11г. по гр. д.

№1713/2010г. на ВКС, ІV г.о., и 263/12.06.2012г. по гр. д. №1138/2011г. на ВКС, І г.о.) когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не са предприемани изпълнителни действия по принудителното удовлетворяване, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.

Изгубването или унищожаването на оригинала на изпълнителния лист не са предпоставки за допустимост на производството по чл. 409, ал. 1 ГПК. За да бъде допустимо производството за издаване на дубликат, е необходимо в подадената молба да се съдържа твърдение, че ИЛ е изгубен (т. е., че същият не е в държане на взискателя и не може да се установи неговото местонахождение) или унищожен (т. е.

ИЛ като документ физически не съществува или е увреден до степен, че не се чете и не може да служи като процесуална ценна книга, въз основа на която да се реализира принудително изпълнение). Дали действително първообразът на изпълнителния лист е изгубен или унищожен, е въпрос на доказване в процеса, респ. въпрос по същество.

Първоинстанционният съд преждевременно е направил анализ на доказателства, преди да развие в цялост процес на доказване. Подобна оценка на доказателствата следва да се извърши при постановяване на решение по делото, като същата касае основателността на молбата по чл. 409, ал. 1 ГПК, а не нейната допустимост.