Определение № 17515 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17515 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Стела Кацарова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. срещу определение № 40253/04.10.2024 г., гр.д. № 2134/2024 г., СРС, 169 с-в, с което се връща неговата искова молба.

Релевират се оплаквания, че неправилно не е уважено искането за продължаване на срок за плащане на таксата до вдигане на неоснователно наложения запор върху пенсията.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Д.

Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане за сумата 2 808,61 лв. за стойност на предоставена топлинна енергия, като погасено по давност, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. 35680/2024 г., СРС, 76 с-в, като по образуваното изп. дело № 20178580400990 при ЧСИ У.Д. за събиране на вземането, е наложен запор върху пенсията на длъжника.

Първоинстанционният съд с разпореждане от 12.01.2024 г., връчено на длъжника лично на 06.02.2024 г., указва в 1-седмичен срок от уведомяването 1 да представи документ за платена държавна такса по сметка на СРС от 112,34 лв., с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение. Въз основа на молба от 12.02.2024 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса, с определение от 14.03.2024 г., ищецът е освободен от заплащането й до размер на 50 лв., като молбата е оставена без уважение за разликата до пълния дължим размер от 112,34 лв. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 83, ал.

1 ГПК е потвърден с окончателно определение № 10274 от 01.07.2024 г., ч.гр.д. № 6931/2024 г., СГС, IV-В с-в.

След връщане на делото от инстанционен контрол, първоинстанционният съд с разпореждане от 10.07.2024 г. повторно указва на ищеца да представи доказателства за платена 50 лв. – държавна такса по сметка на СРС. Ищецът лично получава съобщението на 03.09.2024 г.

В рамките на срока за изпълнение подава молба от 10.09.2024 г. по чл.

63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение поради финансови затруднения, а именно до вдигане на неоснователно наложения от ЧСИ запор върху пенсията за събиране на процесното вземане.

Едва с молба от 08.02.2025 г. представя платежен документ от същата дата за внесени 50 лв. – държавна такса по сметка на СРС.

Въззивният съд съобразява ясната регламентация на чл. 63, ал. 1 ГПК, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, но само при наличие на уважителни причини. В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, според която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Настоящият съдебен състав споделя постоянната съдебна практика, обективирана в определение № 198 от 02.06.2014 г. по ч.гр. д. № 2528/2014 г., ВКС, ГК, II ГО; определение № 415 от 27.07.2017 г., ч.т.д. № 702/2017 г, ВКС, ІІ ТО и определение № 44 от 21.02.2017 г., ч.гр.д. № 186/2017 г., ВКС, ІІ ГО, че продължаване на срока може да бъде допуснато от съда, само ако са посочени конкретни обстоятелства, явяващи се пречка за извършване на действието в предвидения в закона или определения от съда срок и при преценка доколко посочената от страната пречка за извършване на действието зависи от нейната воля и е от естество да препятства възможността й да извърши дължимото 2 действие в срок. Възприема и становището на касационната инстанция, че финансовите затруднения на страната и необходимостта от допълнително време за събиране на дължимата държавна такса е възможно да представляват уважителна причина за продължаване на срока за внасянето й, но липсата на пари не освобождава страната от задължението й да внесе държавна такса.

Временните финансови затруднения, препятстващи възможността за внасяне на държавна такса в установения в закона едноседмичен срок, могат да обосноват продължаване на срока за изпълнение на това задължение.

В случая, навадените в частната жалба и молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК доводи за постоянна липса на парични средства и допълнително намаляване на актива с наложения запор от ЧСИ върху пенсията на длъжника до събиране на процесното вземане, не касаят временни финансови затруднения.

Формулираното искане за продължаване на срока за заплащане на таксата до вдигане на „неоснователно“ наложения, според ищеца, запор само по себе си изключва както временния характер на неплатежоспособността, предвид липсата на твърдения за своевременно обжалване на действията на ЧСИ по реда на чл. 435 и сл. ГПК, така и наличието на уважителна причината за финансовия недоимък, с оглед липсата на данни запорът да е наложен неоснователно. В исковото производство, съдът не е компетентен извършва контрол за законосъобразност на действия, извършени от съдебния изпълнител. Затова позоваването на трайни финансови затруднения касае ирелевантно обстоятелство по смисъла на чл. 81, ал. 2 ЗЗД и изключва съществуването на временни и уважителни причини за освобождаване от заплащане на държавна такса в хипотезата на чл. 63, ал. 1 ГПК. Щом като далече след изтичане на указания срок за изпълнение, чак на 08.02.2025 г., ищецът заплаща дължимата държавна такса от 50 лв. за исково производство и представя съответен платежен документ, на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл.

128, г. 2 ГПК, нередовната искова молба подлежи на връщане.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. Д. срещу определение 3

№ 40253/04.10.2024 г., гр.д. № 2134/2024 г., СРС, 169 с-в, с което се връща неговата искова молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4