Решение № 29 от 06.02.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ботевград, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина В. Ненова при участието на секретаря Таня В. Бончева като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Гражданско дело № 20241810102292 по описа за 2024 година

С исковата молба (впоследствие уточнена с две допълнителни молби) от „ФИРМА“ ЕАД срещу Г. П. Ц., И. П. Ц., П. З. Й., Н. З. Й., В. Б. Й., В. З. С., Й. Х. Б., П.

Х. В., И. Ц. Д., Й. И. Ц.а – Д. и Ц. И. Н. са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове. По – конкретно, срещу всеки един от единадесетте ответници са предявени по четири осъдителни иска:

1.) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница, представляваща стойност н а незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., начислена за абонатен № 193571, топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС;

2.) с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 12.01.2024г.;

3.) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г.;

4.) с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 12.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.06.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземанията.

Уточнено е по пера какви суми се претендират от всеки ответник, а именно:

Спрямо всеки от ответниците Г. П. Ц., И. П. Ц., П. З. Й. и Н. З. Й. се претендират по 129,03 лв. – главница за ТЕ; 25,38 лв. – мораторна лихва върху 1 главницата за ТЕ; 3,48 лв. – главница за дялово разпределение и 0,90 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Спрямо отв. В. Б. Й. се претендират 258,06 лв. – главница за ТЕ; 50,76 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ; 6,96 лв. – главница за дялово разпределение и 1,80 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Спрямо всеки от ответниците В. З. С., Й. Х. Б., П. Х. В., И. Ц. Д., Й. И. Ц.а – Д. и Ц. И. Н. се претендират по 86,02 лв. – главница за ТЕ; 16,92 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ; 2,32 лв. – главница за дялово разпределение и 0,60 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Всеки ответник бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като съсобственият имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за съответния месец се заплащали в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава, съгл. ОУ. За процесния имот имало сключен договор за извършване на дялово разпределение на „ТФИРМА“ ЕООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По същество искането към съда е всеки ответник да бъде осъден да заплати на „ФИРМА“ ЕАД процесните суми.

Претендират се и разноски.

Всеки ответник е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозиран отговор само от отв. Ц. Н.. Същата признава иска и твърди, че е извършила плащане на задължението си в хода на процеса. Заявява, че не е дала повод за завеждане на делото, поради което моли да не се възлагат разноски в нейна тежест.

Извън законоустановения срок са депозирани отговори от ответниците П. З. Й., Н. З.

Й., В. З. С., И. Ц. Д., Й. И. Ц.а – Д., но поради просрочието и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК съдът не ги взема предвид.

По делото е конституирано дружеството „ТФИРМА“ ЕООД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. НА с нечетлив номер от 18.04.1988 г. за покупко – продажба на недвижим 2 имот чрез Люлински РНС - София, том XI, дело № 1793/88 г. процесният имот е закупен от П. Б. Г.ев от гр. София. Същият след смъртта си е наследен от своите братя и сестри: И. Б. Д., В. Б. Й., Л. Б. Й., Х. Б. В., Б. Б. Г., видно от удостоверение за наследници изх. № ГР-14-3305/06.10.2014г., изд. от Столична община. Б. Б. Г. е починала на 13.06.2022 г. и е наследена от децата си Г. П. Ц. и И. П. Ц., видно от Удостоверение за наследници изх. № 329/25.09.2024г., изд. от Община Ботевград. Л. Б.

Й. след смъртта си на 30.06.1995 г. и след последвалата смърт на съпруга си е наследена от синовете си П. З. Й. и Н. З. Й., което се установява от Удостоверение за наследници изх. № 328/25.09.2024г., изд. от Община Ботевград. От Удостоверение за наследници изх. № 38/09.10.2024 г., изд. от Община Своге се установява, че Х. Б. В. е починал през 2020г. и е наследен от съпругата си В. З. С. и децата си Й. Х. Б. и П. Х.

В.. И. Б. Д. също е починала (през 2017 г.), като е наследена от съпруга си И. Ц. Д. и от двете си дъщери Й. И. Ц.а – Д. и Ц. И. Н..

С писмо без дата (л. 16 от гр. д. № 38114/2024 г. на СРС) до „Топлофикация“ ЕАД И. Б. Д., В. Б. Й., Б. Б. Г. и Х. Б. В. уведомяват ищцовото дружество, че наследодателят им П. Б. Г.ев е починал на 19.09.2014 г., както и че така посочените четирима негови живи наследници желаят абонатният номер за процесния апартамент да се запише на името на Х. Б. В..

Със Заявление – декларация рег. № ОП-456/27.02.2015 г. Х. Б. В. е поискал партидата за топлоснабдения имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 193571, да бъде променена, като занапред да се води на негово име.

Видно от приложените Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в гр. София, същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.

По силата на Договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. между „ФИРМА“ ЕАД и „ТФИРМА“ ЕООД, ищецът е възложил на ТЛ – помагач извършването на услугата дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост (СЕС).

От Протокол от 20.08.2002 г. от общо събрание на ЕС се установява, че етажните собственици на сградата в ж. к. „Люлин“, бл. 511, вх. „В“ надлежно са взели решение и са избрали свои представители, които да подпишат договор за топлинно счетоводство с третото лице – помагач „ТФИРМА“ ЕООД. От самия Договор № 3170, сключен на 28.08.2002 г., се установява, че „ТФИРМА“ ЕООД поема задължение да достави и монтира ел. радиаторни разпределители на ТЕ и радиаторни вентили и да извършва услугата топлинно счетоводство за разпределение между отделните абонати на консумацията, измерена по общ топломер.

Според Фактура № 1014087971/31.07.2021 г., за процесния абонатен номер се дължи сумата от общо 462,82 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

3

Според Фактура № 1021603456/31.07.2022 г., за процесния абонатен номер се дължи сумата от общо 840,65 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Съгласно заключението от съдебната инженерно – техническа експертиза, ежемесечните отчети по общия топломер в сградата етажна собственост за процесния период са извършени коректно и съответстват на тези по издадените месечни фактури.

Разликите между старо и ново показание са изчислени правилно, като е приспадната и мощност за технологични разходи, съгл. Наредбата за топлоснабдяване и температурите на подаване и връщане на топлоносителя и почвата. Вещото лице прави извод, че дяловото разпределение на ТЕ през процесния период е в съответствие с нормативната уредба. За периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. не е осигурен достъп до отоплителните тела в имота, поради което реален отчет не се направил, а начисленото за този период било на база чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяване Е-РД04-01 от 12.03.2020 г. и на база методиката за дялово разпределение към Наредбата, а именно – при максимален разход на уреда. Начислена била и сума за разхода на енергия за сградна инсталация в зависимост от отопляемия обект, съгл. чл. 61, ал. 1, т.6.1.3 от Наредбата. За периода от м.05.2021 г. до м. 04.2022 г. също не е осигурен достъп до отоплителните тела в имота, поради което реален отчет не се направил, а начисленото за този период било на база чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. В заключение се сочи, че разпределението на ТЕ за отчетния период за ответника е извършено съгласно действащата Наредбата за топлоснабдяване Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. За целия процесен период (от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.) стойността на изразходвана ТЕ е 1290,32 лв. (с вкл. ДДС), като тази сума включва дължимото за отопление на имота, сградна инсталация, и битово и горещо водоснабдяване. Сумата, дължима за дялово разпределение за целия период, е 49,19 лв. (с вкл. ДДС). По отношение на отчисленията за технологични разходи в абонатната станция, такива са извършвани за сметка на ищцовото дружество, като пресмятанията и приспаданията са извършени коректно и в съответствие с нормативната уредба. Съгл. експертното заключение, общият топломер, монтиран в абонатната станция, е изправен, в процесния период е преминал необходимите метрологични проверки с периодичност две години. Съдът се доверява изцяло на заключението по СТЕ, тъй като същото е подробно аргументирано, на база обективен и обстоен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по 4 силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона, без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, установява се от събраните по делото доказателства, а и в тази насока няма изрично наведено възражение.

По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.

54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).