Определение № 500 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. София, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500321 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба от И. К. И. срещу определение № 258 от 29.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241300500166 по описа на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено разпореждане за оставено без разглеждане възражение по чл. 414 ГПК. В частната жалба се твърди, че макар и съобщението да е прието за жалбоподателката на 09.11.2023 г. от нейния работодател, тя го е получила на 15.11.2023 г. Навежда се довод, че от този момент следва да се брои определеният от закона едномесечен срок. Твърди се и при издаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК заповедният съд да не е осъществил дължимата служебна проверка за неравноправност на клаузите, от които е извлечено признатото вземане, довело и до признаване на вземания, страдащи от очертания порок. Иска се определението да бъде отменено.

В отговор по частната жалба „Сити Кеш“ ООД, представлявано от юрисконсулт Л. В., я оспорва. Застъпва теза, че нормата на чл. 46 ал. 6 ГПК приравнява полученото съобщение от предвидено в закона лице, различно адресата на връчване на самия адресат. Застъпва теза, че доводите за неравноправност не са относими към инициираното производство. По същество оспорва да е налице неравноправна клауза.

По делото е постъпила частна жалба и срещу определение № 368/02.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241300500166 по описа на Окръжен съд1 Видин, с което е отказано изменение на възложени в тежест на жалбоподателката разноски по реда на чл. 248 ГПК. Наведен е довод, че възлагане в тежест на потребител разноски обратно пропорционално на установената като недължимо платена сума поради наличие на неравноправна клауза, създава съществена пречка да бъде упражнявано предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Допълнително се поддържа довод и за прекомерност на признатото юрисконсултско възнаграждение.

По частната жалба вх.№2844/24.09.2024 г. не се установява да е постъпил отговор.

Жалбата е недопустима.

С обжалваното определение № 2127 от 15.12.2024 г. Окръжен съдВидин се е произнесъл по преграждащ развитието на производството акт – определение № 2127 № 2127 от 15.12.2023 г. Развилото се производство пред Окръжен съд-Видин е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд хипотезата на чл. 274 ал. 2 предл. второ ГПК – обжалваемост на актовете на окръжен съд, действал като въззивна инстанция, произтича от очертаната хипотеза на чл. 274 ал. 1 ГПК – срв.

Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Това ще рече, че апелативен съд е компетентен да проконтролира акт на въззивна инстанция, доколкото касае предпоставките за развитие на предвиденото от закона контролно производство. Постановен акт по същество на развитото от окръжния съд производство на пълен въззив досежно преграждащ първоинстанционен акт остава извън компетенциите на апелативния съд.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. е утвърдено разбирането, че заповедното производство се развива като двуинстанционно.

Това ще рече, че преценката на първоинстанционния (заповедния) съд подлежи на контрол единствено от окръжния съд като въззивна инстанция.

При тези обстоятелства настоящият състав не намира за налична и хипотезата на чл. 24 ал. 3 т. 1 ГПК, за да предпише предприемане на тази процедура.

След като законът не предвижда възможност за ревизия на постановения акт от окръжния съд при условията на пълен въззив, право на жалба не е възникнало. Процесуалните възможности произтичат от закона, а не от волята 2 на съда, поради което указаната в обжалваните определения възможност за обжалване не е в състояние да породи такава.

По изложените съображения частна жалба вх. № 2122/08.07.2024 г. следва да бъде оставена без разглеждане. Неподлежащия на контрол акт изключва и възможността да бъдат обсъждани наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност.

Съгласно чл. 248 ал. 3 изр. второ ГПК определението, постановено в процедура по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване съдебният акт по съществото на производството, довело до разпределяне на отговорността за разноски. След като постановения от Окръжен съд-Видин съдебен акт по съществото на повдигнатия пред него спор не подлежи на обжалване, недопустим е институционален контрол и по отношение на разпределената отговорност за разноски. По тези съображения без разглеждане следва да бъде оставена и частната жалба вх.

№2844/24.09.2024 г.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 2122/08.07.2024 г. по описа на Окръжен съд-Видин и частна жалба вх.№2844/24.09.2024 г. по описа на Окръжен съд-Видин.

Определението може да бъде обжалвано на основание чл. 274 ал. 2 предл. първо ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд.

При упражняване на тази процесуална възможност дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Върховния касационен съд, а доказателство за платената такса да бъде приложено към жалбата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4