Решение № 203 от 10.08.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. *, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Кристина С. Янкулова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно гражданско дело № 20261600500230 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 296/14.05.2026 г. по гр. д. № 2823/2025 г. на Районен съд - *.

Прокуратурата на Република България обжалва решението на Районен съд * относно размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и е заявено искане за отмяната му като неправилно и необосновано. В условията на евентуалност претендира за намаляване значително размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и моли съда да се произнесе по въпроса за разноските и присъдените лихви. Изложени са доводи, че съдът е основал изводите си на свидетелски показания, приел ги е без да обсъди детайлно същите, като не е съобразил, че наказателното производство е продължило малко повече от седем месеца. Възразява, че не се е доказало по несъмнен начин на ищеца да са причинени от „незаконно“ повдигнатото обвинение имуществените и неимуществени вреди и не е следвало да бъде присъден пълния претендиран размер. Сочи, че не е доказано как, кога, къде и в каква житейска ситуация взетата по отношение на ищеца мярка „подписка“ е ограничила негови права.

Подчертава се в жалбата, че твърденията за накърнена чест и достойнство на ищеца, негативното влияние върху емоционалното състояние на същия са недоказани. Поддържа, че присъденият размер на обезщетение за имуществените и неимуществени вреди не е доказан от ищеца, освен като произволни твърдения, неподкрепени от писмени или безпристрастни гласни 1 доказателства. Намира, че не е доказана пряката причинноследствена връзка между възникването на сочените вреди и повдигнатото обвинение, както и виновното поведение на Районна прокуратура *. Възразява, че дължимата лихва е законната такава и не следва да се присъжда в определен размер, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес, в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

Ответникът по въззивната жалба моли да се потвърди първоинстанционното решение, като му се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство. Изтъква, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят и направените по делото разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. Окръжен съд * провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред Районен съд * са били предявени искове от П. Н. против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК вреди в размер от 3 000 лв. за неимуществени вреди и 4 100 лв. за имуществени вреди, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на присъдата в размер на 246,48 лева, а също законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Съдът е допуснал изменение размера на исковете по чл. 86 ДДС, като е увеличена претенцията от 150 лв. на 336,85 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 4100 лв. – имуществени вреди за периода от влизане в сила на присъдата до 23.10.2025г., както и увеличение на претенцията от 96,48 лв. на 246,48 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 3000 лв. – неимуществени вреди за периода влизане в сила на присъдата до 23.10.2025г.

Първоинстанционният съд е приел, че с повдигането обвинение, по което впоследствие е постановена оправдателна присъда, на ищеца Н. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в ограничение на възможността му да води обичайния си начин на живот, негативни емоции, неудобства, чувства на унижение, постоянен стрес, потиснатост, напрежение, уронване на престижа, честта и достойнството, срам, безпокойство, несигурност за бъдещето, накърнение на моралните и нравствени ценности и личността, притеснения за издръжката на децата му, влошаване на здравословното състояние, за които съдът е определил обезщетение от 3 000 лв. Относно имуществените вреди Районен съд * е уважил иска изцяло в размер на 4 100 лв., като е счел като такива разходите за защитник в наказателното производство. Относно тези разходи съдът е приел, че са установени с представените договори за правна помощ и пълномощни.

По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД съдът е приел, че претенцията за мораторна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди се дължи и се начислява от влизане в сила на оправдателната присъда до датата на завеждане на исковата молба 22.10.2025г и са съответно в размер 127,38 евро и 174,07 евро, като е уважил заявените от ищеца размери, 2 съответно 126,02 евро и 172,23 евро мораторна лихва.

От приложените по делото ДП № 308/2023г. по описа на РУ МВР *, НОХД № 1115/2024г. по описа на РС * и ВНОХД № 34/2025г. по описа на ОС * е видно, че било повдигнато и поддържано обвинение за периода 07.08.2024г. 20.03.2025г. при следната фактическа обстановка: На 07.08.2024г. с Постановление по ДП № 308/2023г. по описа на РУМВР- * срещу П. Н. е било повдигнато обвинение и същият е бил привлечен като обвиняем за извършването на две престъпления от общ характер по чл.144, ал. 3, предл.1, вр. ал. 1 от НК. Със същото постановление е взета и мярка за неотклонение „Подписка“ на обвиняемия. На 10.09.2024 г. в съда бил внесен обвинителен акт на Районна прокуратура - * по ДП № 308/2023г. по описа на РУ-* по преписка № 774/2023г. по описа на РП - *, прокурорско дело № 219/2024г., с който бил обвинен в две престъпления по чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК.

Установено е също, че с присъда № 1 от 14.01.2025 г. по НОХД № 1115/2024 г. на Районен съд - * е признат за невиновен и изцяло е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършени две престъпление по чл. 144, ал.3, предл.1, във вр. с ал. 1 от НК. С Решение рег. № 33 от 20.03.2025г. по ВНОХД № 34/2025г. Окръжен съд - * е оставил в сила присъдата на първоинстанционния съд и сложил край на наказателното производство.

В наказателното производство П. Н. бил представляван от защитник адв. Б., за което са представени пълномощни с договори за правна помощ: от 07.08.2024г., 24.09.2024г., 05.12.2024г., 14.01.2025г. и 20.02.2025г.

За установяване на обема на търпените от ищеца морални вреди от воденото срещу него наказателно производство по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на разпитаните от Районен съд * свидетели се установява, че по време на производството Н. останал без работа, притеснявал се изключително за издръжката на децата си, от притеснение изключително бързо побелял, започнали здравословни проблеми, като високо кръвно, безсъние, главоболие, световъртежи, затворил, ограничил социалните си контакти, защото се притеснявал от повдигнатото обвинение и се срамувал да се появява в своя кръг. Разчуло се в квартала му поради ежеседмичното посещение на патрулния автомобил за проверка на наложената мярка „подписка“.

Съдът преценява показанията на свидетелите при условията на чл. 172 от ГПК, като отчита близките им отношения с ищеца, обуславящи интерес от решаване на делото в полза на ищеца. Въпреки това, показанията на свидетелите са логични, конкретни, непротиворечиви, основани на личните впечатления на свидетелите от поведението на ищеца преди и по време на наказателното производство, и на добро познаване на неговата личност. По делото не са събрани доказателства, които да внасят съмнение в изложените от свидетелите обстоятелства, поради което съдът кредитира показанията им.

При така установените факти ОС-* намира исковете за основателни, тъй като са налице всички елементи от специфичния състав на непозволеното увреждане по чл. 2 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че 3 деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За уважаването на предявените искове е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение за извършване на престъпление; оправдаване на лицето с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинноследствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди.

Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 07.08.2024 г. и е приключило окончателно на 20 март 2025 г. с влизането в сила на решението на Окръжен съд *, с което е потвърдена оправдателната присъда на Районен съд *.

С това са изпълнени две от предпоставките на фактическия състав на отговорността на държавата за вреди: да е повдигнато обвинение и да е постановена оправдателна присъда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ на увреденото лице се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият състав приема, че събраните доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, които се изразяват в психическо напрежение, стрес, тревожност относно крайния изход на делото, злепоставяне в социалния му кръг, преживения срам и неудобство пред близките и познатите му, уронване на авторитета. При всички случаи честта и достойнството на лице, което е обект на наказателно преследване, в някаква степен се явява засегнато. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., III Г. О. на ВКС).

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление решаващи са характерът на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия - доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

Настоящият съдебен състав съобрази, че наказателното производство е продължило 7 месеца, което е разумен срок за извършване на разследване, внасяне на обвинителен акт и провеждане на съдебно производство на две съдебни инстанции. Мярката за неотклонение по отношение на въззиваемия е била най-леката, предвидена в НПК - „подписка“. Същата не е наложила промяна на обичайния начин на живот на ищеца и няма данни да е довела до допълнителни вреди и няма данни за ищеца да са настъпили трайни увреди на здравния му статус в причинна връзка с наказателното производство.

При обсъждане интензивността на негативното въздействие на разследването върху ищеца от значение е и фактът, че Н. е бил осъждан преди 4 това два пъти, вече реабилитиран. За него процедурите в едно наказателно разследване не са били непознати, спрямо него вече е била упражнявана държавна принуда от същия вид, което означава, че той е имал представа за начина на протичане на едно производство и е могъл да изгради реалистични очаквания за изхода му, от което и негативното влияние на провежданото разследване върху психиката на ищеца не е толкова интензивно.