Решение № 91 от 31.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П.а Дакова при участието на секретаря М.а Д. Д.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от М. Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600120 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. В. В. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С. Д. Й., срещу присъда № 18/08.04.2025 г., постановена по НОХД № 220/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимият С. Д. Й. е признат за виновен в това, че на 17.12.2022 г. в с. Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, на ул. „Цвятко Радойнов“ пред дом № 89, при управление на МПС - лек автомобил - „БМВ“ 525 ТДС, с рег. № А.. НХ, нарушил правилата за движение визирани в ЗДВП, а именно: чл.21 ал.1: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория „В“, в населено място 50 км.ч.“, като движейки се с превишена скорост от 79,2 км/ч., загубил контрол над управлението на автомобила, който напуснал платното за движение и продължил движението по десния тротоар на улицата вследствие, на което допуснал пътнотранспортно произшествие с движещия се по тротоара пешеходец - И. Г.

К. от гр. Бургас и по непредпазливост причинил смъртта му, която е в пряка причинно следствена връзка на настъпили усложнения от причинените на пострадалия травматични увреждания изразяващи се в: рана в областта на десен глезен и пръсти на лява ръка, долна параплегия със сетивно ниво на 1 анестезия на ингвинални гънки при липса на дълбока сетивност, луксация на дясна раменна става, счупване на 12-та ребрена дъга в дясно и 9-а в ляво, счупване на ацетабулума в дясно, двустранно счупване на пубисни /срамни/ кости, данни за фисура на ала сакралис в ляво, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен по горна повърхност с малки костни фрагменти на това ниво, ангажиращи гръбначно мозъчния канал, счупване на трансверзален израстък на 5-ти лумбален прешлен в ляво, изразена миелопатия в сигмента 11-12 гръден прешлен без данни за прекъсване на обвивките на миеолона, плеврални изливи двустранно със застойни промени, като е управлявал моторното превозно средство в пияно състояние - с концентрация на алкохол 1,85 на хиляда, без да има необходимата правоспособност и е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г./ вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК вр.чл.58а вр.чл.54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

Не е наложено кумулативното предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, доколкото подсъдимият С. Д. Й. е неправоспособен.

На основание чл.59 от НК при изпълнението на наказанието осем години лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият С. Д. Й. е бил задържан по Закона за МВР и НПК (по реда на чл.64 ал.2 от НПК и е изтърпявал МНО „Задържане под стража“) във връзка с деянието, предмет на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С. Д. Й. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 6773,31 лв., представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното производство.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С. Д. Й. е осъден да заплати солидарно на Я. П.а К., М. И. К., Г. И. К. и Г. И. К. сумата от 2250 лв., представляваща сторени от частните обвинители разноски за заплащане на възнаграждение на повереници.

По отношение на веществените доказателства по делото съдът е постановил:

- 2 бр. пластмасови части от МПС, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност;

- 2 бр. тампони с проби за ДНК; 2 бр. пликове с обтривки - от волан и от скоростен лост на МПС и 2 бр. дискове CD-R – да оС.т приложени по делото в срока на съхранението му в архив, след което да се унищожат по предвидения в ПАС ред.

2

Във въззивната жалба, депозирана от адв. В. В. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С. Д. Й., се заявява, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи се, че в първоинстанционното производство са установени множество смекчаващи вината обстоятелства, като това не е било отчетено от съда при определяне размера на наложеното наказание, а е определен размер, близък до максималния. Обосновава се оплакване, че наложеното наказание е изключително тежко и не кореспондира с целите на чл.36 от НК. Настоява се за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че по делото няма спор по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението, поради което изразява съгласие с присъдата и мотивите към нея. Твърди, че първоинстанционният съд е разгледал делото при съкратено съдебно следствие с пълно признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, както и че несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като при разрешена скорост в населено място от 50 км/час, той се е движил със 79,2 км/час, което е и основната причина да загуби контрол върху управлението на автомобила и да допусне това ПТП с тежък вредоносен резултат като е причинил смъртта на пешеходеца И. К., като няма и спор, че деянието е извършено в пияно състояние, доколкото концентрацията на алкохол в кръвта е 1,85 на хиляда промила, а деянието е извършено от подсъдимият без той да има такава правоспособност и е избягал от местопроизшествието. Споделя доводи на окръжния съд за липса на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Сочи, че спорът по делото е основно по отношение на размера на наказанието „лишаване от свобода“, като в тази връзка заявява, че съдът правилно е определил размера на това наказание, като коректно е посочил смекчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства, като самото наказние е определено при съществен превес на оттегчаващите вината обстоятелства, с определяне на наказание по-близо до горната граница от 12 години лишаване от свобода, като правилно е приложена нормата на чл.58а ал.1 от НК и самото наказание е редуцирано до 8 години „лишаване от свобода“. Според прокурора, по делото има само едно смекчаващо вината обстоятелство и това, че подсъдимият се води неосъждан, макар, че е имало съдебни актове срещу него, но по едното дело е реабилитиран, а по другото има глоба по чл. 78а от НК. По отношение на твърдението, че подсъдимият има три деца се сочи, че няма никакви писмени доказателства, че тези деца са негови, доколкото нито са признати от него, нито са представени някакви документи в тази насока.

Обръща се внимание и на факта, че същият е безработен, няма и доказателства, че е упражнявал общественополезен труд в друга държава, а признанието му е отчетено с прилагането на чл.58а от НК и не може да се 3 приеме повторно за смекчаващо вината обстоятелство, още повече, че той с нищо не е допринесъл за разкрИ.е на престъплението, а напротив - посочил е други лица като извършители на деянието. Акцентира се върху факта, че в случая са налице три квалифициращи вината обстоятелства - управление на МПС след употреба на алкохол, а именно над три пъти по-голяма концентрация от разрешеното; управление на МПС без необходимата правоспособност, при това многократно подсъдимият е бил санкциониран точно за такива нарушения и без да си плаща глобите по издадените наказателни постановления, т.е. очевидно е, че тези санкции нямат никакъв поправителен ефект върху него; бягство от местопроизшествието. Като цинично се определя поведението на подсъдимия, че е оставил безпомощния и агонизиращ пострадал с причинените при деянието множество телесни увреждания и допълнително се сочи, че в автомобила, управляван от Й. са пътували и шест лица, между които и дете, които също е било възможно да пострадат. Прокурорът заявява, че има доказателства по делото и за извършено от подсъдимия престъпление по чл.140 от НК, както и такова по чл. 313 от НК, като е набеждавал други лица за извършители на това деяние, като тези деяния са правилно посочени и отчетени в мотивите на съда, както и наложените му санкции по ЗДвП - 8 наказателни постановления и 6 фиша. С оглед на изложените съображения се настоява за потвърждаване на обжалваната присъда на Бургаски окръжен съд вкл. по отношение на размера на наложеното наказание, като бъде потвърдена и мярката за неотклонение на подсъдимия „Задържане под стража“, предвид тежестта на обвинението и наложеното наказание.

От частните обвинители Я. П. К., М. И. К., Г. И. К., Г. И. К., С. Г. Ч., Я.

М. К., чрез родител М. И. К., редовно призовани, се явяват лично Я. П. К., Г.

И. К. и С. Г. Ч., която представлява с пълномощно и Г. И. К., като всички частни обвинители се представляват от адв. В. Ж. от АК - Бургас.

Повереникът на частните обвинители – адв. В. Ж. от АК – Бургас, заявява, че се касае за случай с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като са налице три квалифициращи обстоятелства, а наред с тях има и други обстоятелства, които утежняват отговорността на подсъдимия.

Сочи, че се касае за движение с много висока скорост в населено място, при липса на каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото последният е вървял най-спокойно по тротоара и внезапно е достигнат от автомобила, управляван от подсъдимия, който губи управление, удря пострадалия със задния край на автомобила и оттам преминава на другия край на улицата, спира автомобила. Акцентира и върху факта, че вместо да окажат помощ на пострадалия, подсъдимият и неговите близки са започнали да събират отчупени парчета от колата и напускат местопроизшествието, което свидетелствало, че те са съзнавали какво са извършили, т.е. че са ударили човек, но са бързали да се укрият и да заличат улики. По отношение на деянието се отправя само една забележка към мотивите на окръжния съд - че би следвало да се приеме по-тежката квалификация на непредпазливостта, а 4 именно престъпната самонадеяност, доколкото не е възможно човек в пияно състояние, без да има свидетелство за правоуправление на МПС, да се качи на автомобила и да кара с превишена скорост, без да му мине през ума, че може да се случи нещо подобно. Във връзка с констатациите на съда за обществената опасност на подсъдимия, се заявява, че той има трайни противоправни навици - постоянно шофира, без да има каквото и да е свидетелство за правоуправление, многократно е спиран от органите на „Пътна полиция“ и е санкциониран, което означавало, че като неправоспособен водач многократно върши това деяние и въпреки това няма никакви последствия от санкционирането му, защото нито една от тези глоби не е заплатена от него, нито са повлияли на поведението му. По повод поведението на подсъдимия в хода на досъдебното производство се сочи, че същото е продължило около две години по причина шиканирането от подсъдимия и неговите близки. Във връзка с твърдението, че подсъдимият има три деца и ако влезе в затвора те ще оС.т без бащински грижи се заявява, че за период от четири години и половина, две години и четири месеца той е бил в чужбина, като не са представени никакви документи, че там той е полагал общественополезен труд. В този смисъл се определят като неоснователни както претенцията за намаляване на размера на наложеното наказание, така и наведените във връзка с тази претенция съображения. Настоява се за потвърждаване на атакуваната присъда.