Определение № 330 от 01.06.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Силистра, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20263400500216 по описа за 2026 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, против Разпореждане № 1122 от 16.04.2026 г. по ч.гр.д. № 402/2026г. по описа на PC – Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението му за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против П. Р.

Й..

В частната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че независимо дали се касае за финансиране на стока, застрахователни премии или предоставяне на парична сума, потребителят не е заплатил същите със собствени средства, а чрез отпуснат допълнителен финансов ресурс, като съответно е превел сумите за премиите на застрахователя.Твърди се, че допълнителните застрахователни услуги не представляват задължително условие за получаване на кредита, което се установява от разпоредбата на чл.

19 от договора. Подчертава се, че със сключването на застрахователния договор потребителят е получил висока степен на защита срещу различни покрити рискове, като при настъпването им може да предяви претенция към застрахователя, който да погаси натрупаните задължения. Сочи се, че застраховката, избрана от кредитополучателя не е била задължително условие за сключване на договора или за получаването му при съответните условия или лихвен процен, поради което сумата по застраховките законосъобразно не е включена в ГПР като разход по кредита. Изтъква се също, че от застраховката се ползва и кредиторът, доколкото при настъпване на застрахователно събитие третото лице – застраховател изплаща изцяло задължението. Налице била и възможност за последващ отказ от застраховката. Жалбоподателят изтъква също, че подаденото заявление и приложеното извлечение от счетоводните книги съдържат всички изискуеми реквизити и отговарят на законовите изисквания. С оглед на изложеното се 1 моли за отмяна на разпореждането и за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС – Силистра е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против П. Р. Й. за сумите: 408,96 EUR (четиристотин и осем евро и 96 цента), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 48,17 EUR (четиридесет и осем евро и 17 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 24.02.2026 г., 16,25 EUR (шестнадесет евро и 25 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 12.03.2026 г., както и за направените в производството разноски.

Към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, включително и визирания по-горе по договор за потребителски кредит от 18.07.2025 г.

От приложения договор е видно, че банката предоставила на длъжника си кредит в размер на 859 лв. срещу поетото от негова страна задължение да го възстанови на 12 месечни вноски в срок до 25.07.2026 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 38,85 % годишно. Към главницата е прибавена и застрахователна премия по застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер на 75,25 лв., с която сума заявителят е кредитирал своя длъжник.

За да се произнесе в обжалвания смисъл, съдът е приел, че въпреки посочения в договора ГПР от 38,85%, при изчисление чрез онлайн калкулатори действителният ГПР надвишава максимално допустимия по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Посочено е, че клаузите, водещи до оскъпяване на кредита над законово допустимия лимит, са нищожни и не следва да се прилагат. В конкретния случай такава е клаузата за начисляване на застрахователни премии и включването им към главницата на кредита, поради първоначалното им заплащане от кредитора в полза на застрахователното дружество. Прието е, че посочената премия представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК и следва да бъде включена при определянето на ГПР, като са изложени мотиви относно недоброволния характер на това плащане.

Евентуално, тези действия са икономически нецелесъобразни, поради което обосновават вероятност от осъществяване на хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, представляваща основание за изключване на застрахователната премия от задълженията на кредитополучателя. Съдът е приел, че тъй като застрахователните премии са били кредитирани от кредитора и третирани като главница, върху тях са начислявани договорна и законна лихва, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение относно тези премии и съответните лихви следва да бъде отхвърлено, тъй като в рамките на заповедното производство не е възможно да се определи действителната им 2 величина. Поради това съдът е уважил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 334,86 евро – разликата между стойността на кредита от 439,20 евро и доброволно заплатените 95,34 евро, съгласно представената справка от заявителя. В останалата част, както и относно договорната и законната лихва, заявлението е отхвърлено, тъй като лихвите са начислени върху неправилна основа, а определянето на действителния им размер изисква изчисления, надхвърлящи обикновена аритметика.

Макар настоящият въззивен състав да достига до същия краен резултат като първоинстанционния съд, това се основава на частично различни съображения:

Договорът, на който заявителят основава претенцията си, притежава белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.

За този вид договори законодателят е предвидил специални изисквания относно формата и съдържанието им, уредени в разпоредбите на чл. 10 и чл.

11 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, както и на чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 7–12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В конкретния случай заемополучателят е дал съгласие за ползване на застрахователна услуга, свързана с договора за кредит. Независимо че в чл. 19 от договора не е предвидено изрично задължение за сключване на застраховка като формално условие за отпускане на кредита, това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че застрахователната услуга е независима и несвързана с кредитното правоотношение. Наличието на договорна клауза, допускаща отказ от застраховката без промяна на условията по кредита, е относимо към последиците след сключването на договора, но не е достатъчно, за да изключи възможността към момента на отпускане на кредита застрахователното покритие да е представлявало съществен фактор при одобряването на кредита или при предоставянето му при конкретно договорените условия.При преценката дали разходите за застрахователна премия следва да бъдат включени в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите, следва да се изхожда не само от формалното съдържание на договорните клаузи, но и от действителната икономическа функция на застраховката, начина на предлагане на услугата и фактическата връзка с кредита. От значение е дали сключването на застраховката представлява реален свободен избор на потребителя или на практика е част от стандартния пакет условия, при които кредитът се предлага и усвоява. В настоящия случай застрахователният договор е сключен именно по повод предоставянето на кредита и обслужва обезпечителен интерес предимно в полза на кредитора.Премията е финансирана чрез отпуснатия кредит, като плащането на премията е включено в погасителните вноски. От това 3 произтича, че между двата договора е налице свързаност, при която застрахователната услуга с вероятност се явява допълнителен елемент от договорния пакет, съпътстващ предоставянето на кредита при съответните параметри, а не индивидуален избор на потребителя, потърсил застраховател по своя инициатива. С оглед на това, както и предвид легалната дефиниция по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, настоящият състав приема, че сумите за застрахователни премии представляват разход по кредита по смисъла на ЗПК и следва да бъдат включени при изчисляването и оповестяването на годишния процент на разходите (в този смисъл Решение №67/09.04.2026г. по в.т.д. №63/2026г. на ВнАС, решение №84/19.03.2026г. по т.д.№1533/2025г. на ВКС и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК).

В този случай реалният ГПР би бил по-висок от обявения. Налице е съмнение за неточното посочване на ГПР, което дава основание този да се приравни на липсващ ГПР. В такива случаи чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът е недействителен. Тази позиция е изрично застъпена в утвърдилата се съдебна практика, в частност в Решение №50013/05.08.2024 г. на ВКС по т.д. №1646/2022 г., II т.о.

Последиците от тази недействителност са изрично уредени в чл. 23 ЗПК – потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, т. е. присъдената главница от 334,86 евро.

Претендираните с жалбата суми попадат в приложното поле на чл. 23 ЗПК, поради което същите са недължими.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1122 от 16.04.2026 г. по ч.гр.д. № 402/2026г. по описа на PC – Силистра, с което е отхвърлено искането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 Хаджикоцев” № 52-54 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против П. Р. Й. ЕГН: ********** за сумите: 408,96 EUR (четиристотин и осем евро и 96 цента), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.07.2025 г. за сумата над 334,86 евро, ведно със законната лихва за горницата над 334,86 евро за период от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 48,17 EUR (четиридесет и осем евро и 17 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 24.02.2026 г., 16,25 EUR (шестнадесет евро и 25 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 12.03.2026 г., както и за направените в производството разноски за сумата над 7,88 евро за държавна такса и над 28,93 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5