Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9525 от 23.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66411/2022
Вид
Решение № 9525
Подписан
23.05.2025
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9525 гр. **** 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110166411 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът **** е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. Г. П. и Б. Л. П., починал в хода на процеса на 17.09.2023 г., на мястото на който с определение от 28.11.2023 г., на основание чл. 227 от ГПК, са конституирани неговите наследници по закон В. Г. П.

(....), Ф. Б. Б. (....), Л. Б. П. (....) и А. Б. П. (....), установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от първоначалните ответници дължи на ищеца сумата от по 407,04 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ...., аб. № ....., за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 116,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.07.2022 г., сумата от 4,17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,12 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2022 г. по ч.гр. дело № 42755/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз 1 основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като са титуляри на вещно право върху топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответниците В. Г. П. и Б. Л. П. чрез адв. Д. С., в който оспорват предявените искове по подробно изложен в отговора на исковата молба доводи. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски за заповедното и исковото производство по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната от ответника .... (старо фирмено наименование .....), не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството *** е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 05.08.2022 г. г. срещу В. Г. П. и Б. Л. П., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 42755/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 09.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу лицата, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване 2 на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че ищецът е доставил до имота и е отчел законосъобразно соченото количество топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Между страните не е спорно и от представените и приети по делото писмени доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том III, рег. № 16944, дело № 462 от 11.10.2010 г., чието легитимиращо действие не оборено в процеса, както и декларация за отказ от вещно право на ползване рег. № 1103, акт № 60, том I, от 15.01.2020 г. на осн, чл. 100 във вр. с чл. 111 от ЗС, се установява, че ответницата и Б. Л. П. са били 3 титуляри на вещно право на ползване върху апартамент № 14, находящ се в гр. **** ж.к.

Лагера, бл. 25, ет. 4, за исковия период. Ето защо, в качеството си на титуляри на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден имот, ответницата и нейният съпруг са имали качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на *** на клиенти в град **** одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топоснабдения имот за периода е отчетен 1 бр. водомер за топла вода при осигурен достъп на 03.05.2019 г., което се признава и във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо, че абонатите прекратяват топлоподаването в имота си, защото съгласно решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., при наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, ЗЕ допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл.153, ал.5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.

Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 895,03 лева след изравняването, която сума надвишава претендираната от ищеца, поради което всеки от ползвателите дължи 407,04 лева.

В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2017 г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът не е преминал периодична проверка за 2019 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2021 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2021 г. топломерът е отговарял на изискванията 4 на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период. Ето защо предявеният иск за главница в размер на 407,04 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е основателен.

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).