Решение № 47 от 12.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Брит инвест“ АД срещу решение № 514 от 21.07.2023 г. по т. д. № 856/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 2068/03.11.2017 г., постановено по т. д. № 2172/2016 г. по описа на СГС, в обжалваната част, са отхвърлени предявените от „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД искове по чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата 802 061 евро, представляваща остатък от вземане за главница по договор за заем от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.09.2015 г., до окончателното й изплащане, сумата 61 391,08 евро възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3, ал. 2 от договора за заем, и сумата 111 620,16 евро - неустойка по чл. 14 от договора за заем, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че въззивният съд хронологически последователно и точно е отразил съществуването на спорните материални права – вземанията по договора за заем от 30.04.2013 г., техният носител – „Глобал агро трейд“ ЕООД, и валидното прехвърляне на вземанията по договора за заем от 30.04.2013 г. от стария кредитор и цедент „Глобал агро трейд“ ЕООД на новия кредитор, 1 цесионер и ищец по делото „Брит инвест“ АД с договор за цесия от 30.04.2015 г., който е породил действие спрямо длъжника и ответник по делото „К Консултинг“ ЕАД от 09.07.2015 г. – момента на уведомяването му за цесията.

Сочи, че за установяване на последните факти е проведено пълно и главно доказване със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Изтъква, че не е спорно по делото, че процесните права по договор за заем от 30.04.2013 г. са прехвърлени в хода на съдебния процес с договор за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД и „Процес“ ООД, събран по делото като писмено доказателство и връчен на ответника „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г., от която дата е проявил действие спрямо него. Оспорва като противен на закона – чл. 226, ал. 1 ГПК, извода на въззивния съд, че с оглед прехвърлянето на процесните вземания в хода на съдебния процес „Брит инвест“ АД не е легитимиран да търси изпълнение на договора. Поддържа, че последната процесуална норма дава право на ищеца да продължи да води делото до неговото завършване, независимо от настъпилото в хода на делото прехвърляне на спорните права. Счита, че в тази хипотеза ходът на делото продължава с първоначалната страна, която се явява процесуален субституент на правоприемника на материалното право. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касация, „К Консултинг“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на въззивното решение, като сочи, че ищецът е бил длъжен да съобрази процесуалното си поведение с настъпилата правна промяна и да иска осъждане не в своя полза, а в полза на новия носител на материалните права. Оспорва като неправилни изводите на въззивния съд по приложението на чл. 648 ТЗ, като поддържа, че с обявяването на сделката по иск по чл. 646 ТЗ или чл. 647 ТЗ за относително недействителна отчужденото имущество подлежи на реституция – третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, а в неговия патримониум възниква право на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на даденото. Изтъква, че предявяването на осъдителния иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ е необходимо, за да бъде проведено принудително изпълнение, но в процесния случай атакуваната сделка има за предмет прехвърляне на вземане, което не е погасено с плащане, поради което и не би могло да бъде постигнат осъдителен диспозитив. Оспорва като противни на закона и изводите на въззивния съд по приложението на чл. 223 ГПК. В хода на устните състезания поддържа, че липсва произнасяне от въззивния съд по въведените възражения за нищожност на договора за цесия, от който ищецът черпи права, и моли касационната инстанция да се произнесе по тях. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила предвид постановения правилен краен резултат по отхвърляне на исковете като неоснователни. Не претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач, „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на въззивното решение и стриктно приложение от въззивния съд на правилото на чл. 226 ГПК, като сочи, че ищецът е бил длъжен да съобрази 2 процесуалното си поведение с настъпилата правна промяна и да иска осъждане не в своя полза, а в полза на новия носител на материалните права.

Изтъква, че обратното би означавало да се присъдят права на страна, която вече не ги притежава. Сочи, че касационната жалба е основана на смесването на термините процесуална и материална легитимация на ищеца. Поддържа, че постановеният краен резултат е правилен, освен по изложените от въззивния съд мотиви и по поддържаните доводи в сезиралата съда въззивна жалба. В хода на устните състезания поддържа доводи за нищожност на сделката, от която ищецът черпи права, като моли касационната инстанция да констатира нищожността. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

С определение № 1869 от 03.07.2024 г. по т. д. № 41/2024 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос: „Какви са правните последици от прехвърляне на спорното право в хода на съдебния общ исков процес?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че установената по делото фактическа обстановка обосновава извод за неоснователност на предявените от „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД искове. Посочил е, че ищецът „Брит инвест“ АД основава исковата си претенция срещу „К Консултинг“ ЕАД на договор за цесия от 30.04.2015 г., с който „Глобал агро трейд“ ЕООД му е прехвърлил вземанията си към „К Консултинг“ ЕАД, произтичащи от договор за заем от 30.04.2013 г. и анекси към него, сключени между „Глобал агро трейд“ ЕООД като заемодател и „К Консултинг“ ЕАД като заемополучател.

Приел е, че се установява по категоричен начин, че ищецът ,,Брит инвест“ АД не е титуляр процесното вземане към „К Консултинг“ ЕАД, респ. няма активна материалноправна легитимация по спора, но не по поддържаните с въззивната жалба доводи с оглед постановеното по иск по чл.

647 ТЗ решение за обявяване на договора за цесия от 30.04.2015 г. за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Подчертал е, че отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ са конститутивни по своя характер, като чрез тях се търси съдебна защита на преобразуващи субективни права. Изтъкнал е, че с уважаването им не се установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална, нищожност на атакуваните сделки или действия, а се предизвиква правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност на разпоредителната сделка или действие, спрямо посочените в разпоредбата на чл. 649, ал. 5 ТЗ лица - синдика, длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Посочил е, че тъй като обявяването на относителната недействителност предполага наличие на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици 3 между страните, които са я сключили, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо посочените по-горе лица, с влизането в сила на решението, с което иск по чл. 647 ТЗ е уважен, със сила на присъдено нещо е установено и че сделката е породила правни последици между сключилите я страни. В този смисъл се е позовал на практиката по решение № 67/18.08.2020 г. по т. д.

465/2019 г. по описа на ВКС.

Обобщил е, че при съобразяване последиците от обявяването на договора за цесия от 30.04.2015 г. за относително недействителен с влязлото в сила решение по иска по чл. 647 ТЗ, се явяват несъстоятелни доводите на жалбоподателите, че с влизане в сила на решението по отменителния иск с обратна сила е отпаднало основанието, с което „Брит инвест“ АД се легитимира като носител на вземането и кредитор на „К Консултинг“ ЕАД и че съставлява юридически факт, който изменя материалните правоотношения между страните по договора за цесия от 30.04.2015 г. Допълнил е, че с успешно проведения отменителен иск е установена със сила на пресъдено нещо непротивопоставимостта на договора за цесия спрямо кредиторите на несъстоятелността, или че след влизане в сила на решението последиците от договора за цесия се считат за ненастъпили по отношение на кредиторите на несъстоятелността от момента на сключване на сделката, но същата е породила действие между страните. Подчертал е, че идентично е действието на решението и по отношение на „ К Консултинг“ ЕАД, участвало в производството по това дело като трето лице помагач. Изтъкнал е, че целената с уважаване на иска по чл. 647 ТЗ правна последица от атакуваните сделки е възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, преди тяхното извършване, тоест връщане в масата на несъстоятелността на правата/ вземанията /вещите /имотите, предмет на обявените за недействителни сделки. Посочил е, че в случая, въпреки наличието на предпоставките за това уважен иск по чл. 647 ТЗ, синдикът на „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, не е предявил нито в условията на обективно съединяване, нито в отделно производство осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ срещу цесионера „Брит инвест“ АД за връщане в масата на несъстоятелността на вземането, предмет на обявената за недействителна сделка /договор за цесия/.

Добавил е, че действително по предявен от синдика на „Глобал агро трейд“ ЕООД срещу „К Консултинг“ ЕАД осъдителен иск е постановено влязло в сила решение № 207/20.12.2019 г. по т. д. 141/2019 г. на ОС - Враца, с което „К Консултинг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, суми, дължими по договор за заем, сключен между тях на 30.04.2013 г., вземането по който договор е прехвърлено на „Брит инвест“ АД с договора за цесия от 30.04.2015 г., но е подчертал, че в това производство цесионерът - ищец „Брит инвест“ АД не е участвал, поради което по отношение на него решението не формира СПН.

Обобщил е, че предвид установената по делото фактическа обстановка и по гореизложените правни изводи приема, че сключеният между „Брит инвест“ АД и „Глобал агро трейд“ ЕООД договор за цесия е породил действие между тях и по силата на този договор „Брит инвест“ АД е придобил вземането на цедента спрямо „К Консултинг“ ЕАД, произтичащо от договора 4 за заем, респективно е станал негов кредитор.

Изтъкнал е, че нова промяна в субектите на облигационното правоотношение е настъпила с договора за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД като цедент и „Процес“ ООД като цесионер, доколкото с него са прехвърлени вземанията на „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД, предмет на т. д. 2172/16 г. по описа на СГС, описани по идентичен начин на описаните такива в договора за цесия от 30.04.2015 г.

Посочил е, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Счел е, че в случая договорът за цесия от 10.06.2016 г. и уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е представено в хода на първоинстанционното производство с молба вх. № 86868/18.07.2016 г., която молба, ведно с договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са връчени на длъжника - „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г. Приел е, че доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по чл. 99, ал.