Решение № 290 от 12.11.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1223/2024
- Вид
- Решение № 290
- Подписан
- 12.11.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Петя Георгиева Георгиева Стоянова, Радослава Николова Маждракова, Красимира Тончева Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.178 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340, ал.2, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 290 гр. Бургас, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова
Членове:
Радослава Н. Маждракова
Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601223 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 313 и сл. НПК и е образувано по повод частна жалба на осъдената Г. П. К., чрез процесуалния й представител адв. М. Б. от БАК, срещу определение № 191 от 19.08.2024 г., постановено по НОХД № 327/2024 г. по описа на Районен съд - гр.Царево, с което по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК и на основание чл.
343б, ал. 5 от НК, съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“ с рег. № РВ ***** КВ, собственост на К.. С жалбата се твърди, че определението е неправилно.Застъпва се,че разпоредбата на чл.343б, ал. 5 от НК е противоконституционна, за което е сезиран и Конституционният съд, доколкото приложението й води до прекомерна тежест на наказанията спрямо тежестта на престъпленията по чл. 343б, ал. 1-4 от НК и представлява необоснована намеса на Държавата в гарантираното от Конституцията право на собственост, във връзка с преследваните от закона легитимни цели. Иска се от съда да отмени обжалваното определение като неправилно и необосновано и да постанови връщане на моторното превозно средство на собственика му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъдената Г. К., редовно призована, не се явява. Не се явява и защитникът й адв. М. Б., също редовно призована.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните, в 1 съответствие с чл. 314 от НПК провери правилността на атакуваното определение, констатира,че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, по следните съображения:
Производството пред районния съд е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено от Районна прокуратура – Бургас, ТО - Царево споразумение за решаване на наказателното производство по БП № 302ЗМ-125/2024 г. по описа на РУ - Царево при ОД на МВР - Бургас, вх. № 12485/2024 г., БПор. № 2070/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, по отношение на Г. П. К. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
На 19.08.2024 г. в проведено публично съдебно заседание Районен съд – Царево е одобрил внесеното споразумение, с което е признал обвиняемата К. за виновна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на обвиняемата е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, приспадайки от този срок времето, през което лицето е било лишено от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 05.08.2024г. Определението за одобряване на споразумението на основание чл. 382, ал. 9 от НПК е влязло в сила на 19.08.2024 г.
По реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, след одобряване на споразумението, съдът се е произнесъл с определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53, ал. 1 от НК е постановил да се отнеме в полза на държавата лек автомобил “Рено Лагуна“ с рег. № РВ **** КВ, собственост на осъдената, послужил за извършване на престъплението. Районният съд правилно се е произнесъл с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 53, ал. 1 НК, като не е включил произнасянето по чл. 343б, ал. 5 НК,като част от споразумението.Това е така,тъй като тази норма не урежда наказание, а мярка по чл.53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство,когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато не е собственик на превозното средство.
Въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие със закона районният съд е постановил да се отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, собственост на осъденото лице К., прилагайки чл. 343б, ал. 5 от НК, съгласно която, в случаите по ал. 1-4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца.
Основните възражения, изложени в жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, са в насока противоконституционност на нормата на чл.
343б, ал. 5 от НК, както и противоречие на тази законова разпоредба с Хартата на основните права на ЕС,доколкото приложението й води до прекомерна тежест на наказанието спрямо тежестта на извършеното престъпление - т.е. тя е „непропорционална“.Тези възражения не се споделят от настоящия съдебен състав.
Пропорционалността (забраната за прекомерност) е изискване на принципа на правовата държава и според него ограничаването на правата е съразмерно за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение /Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.
2
Действително отнемането на моторно превозно средство представлява намеса в правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Правото на собственост е закрепено и в редица други международни актове, сред които и Харта на основните права на ЕС (чл. 17), но е защитено и на национално ниво, а именно в чл.17 от Конституцията. Въпреки това, правото на собственост не е безусловно и неотменимо и може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г./.
С прилагането на чл. 343б, ал. 5 от НК, когато става въпрос за отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство, както е в случая, безспорно се нарушава правото на собственост. Няма спор обаче, че това ограничение е въведено със закон, а видно от мотивите на законопроекта - това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно - то да е необходимо за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Безспорно тази цел е с голяма значимост, поради което с отнемането на моторното превозно средство,собствено на дееца при определени предпоставки, не е нарушен принципът за пропорционалност. За пълнота следва да се посочи, че отнемане на моторно превозно средство за престъпления по транспорта под различни форми, съобразени с особеностите на правните системи, се предвижда в законодателствата на редица европейски държави (Италия, Австрия, Естония и др.) Преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. Същият найдобре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. От своя страна тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който е единственият орган, който може да обяви определен закон или законов текст за противоконституционен.Докато той не стори това,правоприлагащите и правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите такива, каквито са приети от Народното събрание на Република България, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове. В случая въззивният съд не намира нормата на чл. 343б, ал.5 от НК относно отнемането на собствено на дееца моторно превозно средство, да противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което правилно Районен съд - Царево е приложил закона. Следва да се посочи също, че действително с искане от 04.04.2024 г. на ОСНК на ВКС е образувано конституционно дело № 15/2024 г., към което е присъединено за съвместно разглеждане и решаване конституционно дело №16/2024 г., образувано по искане от 18.04.2024 г. на Втори наказателен състав на Районен съд – Свиленград за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК, но това обстоятелство не лишава останалите съдилища от възможността да извършат подобна преценка до окончателно произнасяне на националната конституционна юрисдикция.
След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
3
Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 191 от 19.08.2024 г. по НОХД № 327/2024 г. по описа на Районен съд - Царево.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи по реда на чл.178 НПК на страните,че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4