Решение № 298 от 20.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Перник, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20261720101133 по описа за 2026 година

Предявен е иск по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. П. М. и И. П. М. не дължат поради погасяване по давност на „Топлофикация-Перник“ АД следните суми, за които срещу техния наследодател П. М. В., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 05.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2825/2012 г. на ПРС:

- 1659,51 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2008 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва от 14.06.2012 г. до окончателното заплащане на вземането;

- 386,73 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2008 г. до 04.06.2012 г. върху главницата;

- 290,92 лв. съдебни разноски.

В допълнително становище оспорват авторството на подадени от името на ответника молби от 28.12.2016 г. и 29.05.2018 г. за извършване на изпълнителни действия по изпълнително дело № 77/2013 г. на ЧСИ А. В..

Ответникът оспорва иска с отговор в срок. Сочи, че за принудителното събиране на вземанията са били образувани ИД № 77/2013 г. при ЧСИ А. В. и ИД № 556/2021 г. при ЧСИ С. Б.. Излага доводи за спирания и прекъсвания на давността, препятстващи нейното изтичане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ответника е да докаже, че до 26.06.2015 г. е поддържал висящността на изпълнително производство с искания за извършване на изпълнителни действия в периоди, по-малки от две години, както и че след тази дата е прекъсвал давността с надлежни искания за извършването на изпълнителни действия в периоди, по-малки от пет години; или че след 1 падежа на задълженията е прекъсвал давността с искания за извършване на изпълнителни действия в периоди, по-малки от пет години.

Съгласно ТР 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. При наличие на висящо изпълнително производство до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС 3/1980 г., а след това – ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

При действието на ППВС 3/1980 г. достатъчно за това да не тече давност е да е образувано изпълнително дело и същото да не е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно постановките му, с подаването на молба за образуване на изпълнително производство давността се счита прекъсната на основание чл.

116, б. „б“ ЗЗД и не тече по време на целия изпълнителен процес на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД. Течението на погасителната давност е обусловено единствено от волята на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство, като отправя молби към съдебния изпълнител за извършване на конкретни изпълнителни действия през период не по-дълъг от две години – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От 26.06.2015 г. погасителна давност тече и за вземанията, предмет на висящо изпълнително производство, като за нейното прекъсване взискателят следва да предприема изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД – т. 10 от ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Когато изпълнителният процес е бил прекратен преди 26.06.2015 г., давност тече от момента на това прекратяване. Когато изпълнителният процес е бил прекратен след 26.06.2015 г., давност тече от момента на последното изпълнително действие, ако такова е предприето след 26.06.2015 г., а ако след 26.06.2015 г. не са предприемани изпълнителни действия, новата давност тече от 26.06.2015 г.

Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

Тоест давностни срокове за частноправни вземания не са текли в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Процесният изпълнителен лист е издаден на 05.10.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г. По силата на чл. 424 ГПК с влязлата в сила заповед за изпълнение вземането придобива характер на съдебно потвърдено и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД се ползва с петгодишна погасителна давност. Следователно в конкретния случай след изтичането на двуседмичния срок за подаване на възражение (вж. чл. 414, ал. 2 ГПК в отм. ред. преди ДВ 100/2019 г.) заповедта за изпълнение е влязла в сила най-рано на 03.07.2012 г.

За принудителното събиране на процесното вземане по молба на кредитора „Топлофикация-Перник“ АД от 11.01.2013 г. е образувано изпълнително дело № 77/2013 г. на ЧСИ А. В., рег. № 813 при КЧСИ. С молба с вх. № 5567/26.05.2024 г. кредиторът като взискател е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсията на 2 длъжника, с което давността е била прекъсната. Такава молба отново е подадена с вх. № 4925/12.05.2015 г. и с нея давността отново е прекъсната. С разпореждане от 08.07.2015 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника – давността е прекъсната. Нови молби за извършване на изпълнителни действия са подавани по това дело на 28.10.2015 г., 28.12.2016 г., 29.05.2018 г. Последните две молби са изрично оспорени от наследниците на длъжника и ищци в настоящото производство по отношение на тяхното авторство, тоест поставено е под съмнение, че изхождат от „Топлофикация-Перник“ АД, във връзка с което е искано и назначаването на компютърна експертиза. Такова оспорване обаче ищците не са легитимирани да направят – само лицето, от чието име са извършени действия, независимо дали процесуални или материалноправни, има интерес да оспори представителната власт на пълномощника (Решение № 296 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV ГО). Предвид това всички посочени молби са прекъснали надлежно погасителната давност за процесното вземане.

Преди изтичането на давностния срок, на 12.02.2021 г. е образувано ново ИД - № 556/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., като със сезиращата молба от същата дата е поискано налагането на запор. Не е необходимо изследване на въпроса за последващо предприемани действия, тъй като от 12.02.2021 г. до подаване на исковата молба по чл. 439 ГПК на 30.01.2026 г. не са изминали пет години, а с предявяването на този иск давността се счита спряна и прекъсната (Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, IV ГО).

По изложените съображения давността не е изтекла и процесният иск се явява неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че М. П. М., ЕГН **********, и И. П. М., ЕГН **********, не дължат поради погасяване по давност на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, следните суми, за които срещу техния наследодател П. М. В., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 05.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2825/2012 г. на Районен съд Перник:

- 848,49 евро/1659,51 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2008 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва от 14.06.2012 г. до окончателното заплащане на вземането;

- 197,73 евро/386,73 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2008 г. до 04.06.2012 г. върху главницата;

- 148,75 евро/290,92 лв. съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. П. М., ЕГН **********, и И. П. М., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, сумата от 100 3 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4