Решение № 896 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси А.

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Г.а в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600846 по описа за 2025 година С Присъда от 03.12.2024 год., постановена по НОХД №13839/2023 год., НО, 132-ри състав на Софийски Районен съд, е признал подсъдимия Д. Д. М. роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в с. Войнеговци, местност Прелозите 999, ЕГН:

**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2022 г. в с. Войнеговци противозаконно присвоил чужда движима вещ – куче порода „Ротвайлер“, мъжки пол, родено **** г., на стойност 2542,48 лева, собственост на Н. А. С., която владеел – била му временно предоставена за провеждане на дресура и подготовка на кучето за участие в киноложка изложба /състезание/ престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.303 от НПК и чл.206, ал.1 вр. чл.54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият Д. Д. М.

1 е ОСЪДЕН да заплати на гражданския ищец Н. С. сумата от 2542,48 лева, представляващи причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на всички суми.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. Д. М. е ОСЪДЕН да заплати: разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство, в размер на 187,20 лева - в полза на държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното производство, в размер на 50 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд; държавна такса от 4% върху уважената част от гражданския иск – 101,70 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски и държавни такси, на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

В предвидения от закона срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв.С. А. - САК, в която се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че приетото фактическо положение не съответства на събрания доказателствен материал, включително и по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. След изготвяне на мотивите към присъдата е подадена допълнителна въззивна жалба от защитника на подсъдимия М. - адв. А., като се развиват съображения, че развъдникът за кучета на подсъдимия е регистриран в Международната федерация по кинология, а регистрацията в БАБХ касае единствено местоположението и условията в обекта, както и че в оригиналния паспорт на кучето е вписан подсъдимия, а свидетелката С. е ползвала документ с невярно съдържание. Според защитника, след като в договора между подсъдимия и свидетелката С. не е отбелязано плащане, това означавало, че същото е направено по банков път или въобще не е извършено. Твърди се също, че в мотивите на съда са обвързани съвършено различни граждански правоотношения между страните. В заключение се иска отмяна на първоинстанционната присъда, респ. отхвърляне на предявения граждански иск и признаване на подсъдимия М. за невиновен.

2

По делото е постъпила въззивна жалба и от другия защитник на подсъдимия – адв.В. Г. - САК, в която се развиват съображения за неправилност на присъдата, а именно, че до 05.12.2022г. в паспорта на кучето не са били вписани като собственици нито свидетелката С., нито нейния приятел, че подсъдимият М. приема себе си като „нещо повече и различно от собственик…“, а именно като „родител /настойник/ на кучето“. Твърди се, че доказването на правото на собственост върху кучето може да стане единствено по реда на Закона за собствеността, което не е от компетентността на наказателния съд, а дори да се приеме, че би могъл да реши този въпрос, то е допуснал грешка, като се е позовал единствено на гласни доказателства.

Според адв.Г. свидетелите са давали взаимноизключващи се показания във връзка със собствеността, а първоинстанционния съд не е проявил достатъчно усърдие при установяване на собствеността пред надлежните органи за контрол (по реда на ЗМДТ).

В закрито заседание от 24.02.2025 година въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на допълнителни доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.313 и чл.314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият Д.

М. се явява лично и с адв. Г..

Защитата моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде оправдан подсъдимият М., като развива в пледоарията си съображения в тази насока. Счита, че това са едни гражданско-правни отношения, касаещи спор за собственост, който е изясняван с непозволени средства, а именно – на НПК. Развива доводи, че кучето е особен вид движима вещ, свързана с регистрационни режими и особени правила по Закона за собствеността, като освен обект на деликт, самата вещ би могла да причини деликт. Твърди, че подсъдимият не е подписвал договор за продажба на кучето, което се потвърждава и от притежавания от подсъдимия паспорт, в който Д. М. е вписан като единствен собственик, което според защитата е относимо единствено към отговорността за поведението и живота на кучето.

Подчертава, че първоначално частният обвинител се е обърнал към 3 прокуратурата с искане за установяване на други отношения, а животното е било средство за постигане.

Прокурорът при СГП счита, че всички възражения на защитата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Излага аргументи, че наличието на гражданско-правни отношения по никакъв начин не може да изключи извършването на престъпление от общ характер, като първоинстанционният съд не е решил спор за собственост, а се е произнесъл по надлежна обвинителна претенция. Приема, че действително са налице две гражданско-правни отношения между страните, като едното от тях е станало и повод за осъществяване на инкриминираното присвояване. Счита, че в мотивите към присъдата е даден отговор на всички възражения на защитата пред първата инстанция, като намира за правилни всички изводи на първата инстанция, както за фактите, така и за правото.

Частният обвинител и граждански ищец Н. С. се явява лично и с повереника си адв. В..

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. В. пледира да не бъдат уважавани възраженията на защитата. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактът на вземането на кучето от собственичката му, както и че фактическите изводи на първоинстанционния съд съответстват на доказателствата по делото. Пледира за потвърждаване на постановената присъда от СРС.

Подсъдимият М. твърди, че притежава оригиналния паспорт на кучето, в който не фигурира името на свидетелката С., като според него името на последната е вписано в диплома от представяне на кучето в Румъния, която не е документ, даващ право на собственост. Заявява, че никога не е получавал пари за кучето Диего, както и не е налице документ за такова плащане. В дадената му последна дума моли за отмяна на първоинстанционната присъда.

Софийският градски съд, в този си състав, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното в жалбите, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледани по същество жалбите от двамата неоснователни. Съображенията в тази насока са следните: защитници са

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд се е позовал на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени материали в хода на съдебното и досъдебното производство, а именно показанията на свидетелката Н. С., която е и пострадала от престъплението, както и показанията на свидетелите К. И., Ж. С., К.А., И.С., М.Я., Д. Н.а, Г.Ч., Х.Б., И.К., Х. Н., Б.Ц., В.К., заключението на съдебно-оценителна експертиза, както и приложените писмени доказателства, справка за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната инстанция, а именно:

Подсъдимият Д. Д. М. е роден на **** г. в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в с.

Войнеговци, местност Прелозите 999, ЕГН: **********.

Към 01.12.2022 г. подсъдимият М. стопанисвал развъдник за кучета от породата ротвайлер в с.Войнеговци, Столична община, като развъдникът не бил регистриран в Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/. Едно от притежаваните от подсъдимия кучета било мъжко куче ротвайлер, родено на ****г., на име Диего /Diego von Haus Mihov/, което имало поставен инжектируем транспондер /чип/ №100098100046431. Свидетелят И.К., ветеринарен лекар, на 21.04.2022 г. издал на кучето паспорт № BG01VK083072, като документът не бил регистриран в БАБХ. На 24.06.2022 г. в електронната система на БАБХ като собственик на кучето бил вписан подсъдимият М..

През месец август 2022 г. свидетелката С. живеела във фактическо съжителство със свидетеля К. И.. В същия месец, докато преглеждала в интернет обяви за продажба на животни, свидетелката С. попаднала на публикация за кучето Диего от подсъдимия М. и се свързала с него. След това двамата се срещнали в развъдника в с.Войнеговци и се разбрали свидетелката С. да закупи кучето на цена 1300 евро. Тъй като предстояла киноложка 5 изложба, на която кучето Диего щяло да участва, уговорката била покупкопродажбата да стане там. Изложбата се състояла на 03.09.2022г. в гр. София, кв. „Суходол“ и след приключването й подсъдимият М. се срещнал със свидетелите С. и И.. Когато продавал кучета, подсъдимият ползвал намерена в интернет бланка на договор, в която бил добавил свои изисквания относно отглеждането на кучето. Цената на придобИ.е на кучето Диего била 1300 евро съгласно подписания договор между подсъдимия и свидетелката С.. Точка 6 от договора съдържала клауза/, че „развъдника има право да изземе кучето, ако се установи, че стопанина не полага необходимите грижи за него или се отнася нехуманно, включително да уведоми компетентните органи, както и ако бъде предоставено за отглеждане на друго лице, без писменото съгласие на развъдника“. Свидетелката С. заплатила на място на подсъдимия левовата равностойност на 1300 евро, пресметната при курс 1,95 лева за 1 евро, а именно 2535 лева, но не била съставена разписка за това, нито било отбелязано в договора. Паспортът на кучето не бил предаден на място от подсъдимия, това се случило в по-късен момент.

След като договорът бил сключен, свидетелите С. и И. взели кучето и го отглеждали в дома си в гр. Божурище, а през деня го водели с тях в автосервиз в същия град. На 11.09.2022 г. кучето било заведено за поставяне на ваксина във Ветеринарна клиника „Нови Искър“ - гр. Нови Искър от свидетелката С. и подсъдимия, като в паспорта бил вписан нов собственик свидетелката С.. Това обстоятелство не било отразено в системата на БАБХ, каквато промяна може да се извърши от регистриран ветеринарен лекар.