Решение № 22 от 14.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. ****, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130101698 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - ****, с правно основание чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29, т. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на настаняването на малолетната Д. КР. Г., ЕГН **********, родена на 01.08.2009 г., в семейството на нейната баба и дядо по майчина линия Ю.Р. А. , ЕГН ********** и Г. ЗДР. АНТ., ЕГН **********.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на директора на ДСП – **** е прекратено настаняването на детето в дома на неговите баба и дядо по майчина линия Ю.Р. А. и Г. ЗДР. АНТ. предвид отпадане на обстоятелствата, поради които е била предприета мярката за закрила – настаняване в семейство на близки.

По удостоверение за раждане детето било с един родител - майка КР. Г. ЗДР..

Излага се, че на 19.01.2012 г. около 19:45 ч., инспектор ДПС Р.Х. уведомил в телефонен разговор началника на Отдел “Закрила на детето” към Дирекция ’’Социално Подпомагане”**** за намерено дете на главния път в района на „Ловен дом”. При направено социално проучване се установило, че жена, живееща в близост, видяла детето в непосредствена близост до кръстовището между ул. „Христо Ботев” и ул. “Св. Св. К. и Методий”. Същата помислила, че детето е излязло незабелязано от дома си, след което го отвела до близките къщи, откъдето предполагала, че е избягало. Единствените хора, които разпознали детето, били З.А.Й. и нейният съжител А.А.И., които приютили детето.

След като прибрали детето в дома си сигнализирали на телефон 112 за случилото се. Същите заявили своето желание и готовност да се грижат за детето, като за това подписали декларации по чл. 24, ал.

3 от ППЗЗД, поради което със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-04/20.01.2012 г. на временно изпълняващ длъжността Директор на ДСП - **** детето било спешно настанено в семейството на З.А.Й..

След настаняването на детето в семейството било констатирано, че е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и семейството, в което било настанено. Г. ЗДР. АНТ. дядо на детето по-майчина линия и съжителстващата с него Ю.Р. А. заявили своята готовност и ангажираност да се грижат за детето и желание то да бъде настанено в тяхното 1 семейство. Поради това временно изпълняващ длъжността Директор на ДСП - ****, отменил Заповед № ЗД-Д-Пр-01-04/20.01.2012 г., с която било извършено спешно настаняването на Д. КР. Г. в семейството на нейната близка З.А.Й. и настанил детето в семейството на Г.А. и Ю. А. - роднини на детето по-майчина линия.

Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-06 от 24.01.2012 г. била предприета мярка за закрила настаняване в семейството на Ю. А. и Г.А.. Тази административни мярка била потвърдена с решение на № 72/25.04.2012 г. на РС - ****, влязло в сила на 23.05.2012 г., като решението било със срок от три години.

Поради изтичане на срока на настаняването със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-57/22.05.2015 г. на директора на ДСП-**** била предприета мярка за закрила - настаняване в семейството на Г.А. и Ю. А.. Тази административни мярка била потвърдена с решение на ПРС № 225/29.07.2015 г., влязло в сила на 20.08.2015 г., като решението било със срок от три години от датата на влизане в сила на решението.

От 2017 г. майката на детето К.З. се върнала в страната и се установила в гр. ****.

Същата периодично се срещала с детето. От пролетта на 2021 г. майката, заедно с двамата си по-големи синове, се установила на същия адрес, на който живеело детето.

Семейството на Г.А. живеело в общински имот, в който имало две едноетажни постройки. Едната се обитавала от семейството на Г.А., съпругата му и детето Д.. Къщата се състояла от две стаи и салон. Едната стая била обзаведена с легло тип „приста”, единично легло и секция. Другата стая била обзаведена с ъглови легла, бюро и секция. Салонът бил обособен като кухня и трапезария. Поддържала се много добра хигиена.

Към настоящия момент майката К.З., заедно с по-големите си синове, обитавала другата постройка, която също се състояла от две стаи и кухня. Хигиенно-битовите условия били добри.

Двете постройки били електрифицирани, водоснабдени.

Г.А. и Ю. А. работели към Община ****, като получавали трудови възнаграждения в размер на минималната за страната работна заплата. Същите получавали пенсия по болест общо в размер на 549.02 лв. Двамата били подпомагани от ДСП- **** с помощ по чл. 70 от ЗХУ общо в размер на 51.66 лв.

Майката на детето работела в „Кейсинг България” ЕООД, като получавала трудово възнаграждение в размер на 650 лв.

Към момента детето било в добро общо здравословно състояние. Не било освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Не се наблюдавали емоционални и поведенчески отклонения. Нямало данни за психични отклонения.

Г.А. бил преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 4393 от зас. № 155/15.11.2021 г. с поставена диагноза: „Стар инфаркт на миокарда” и оценка на работоспособността 80%.

Ю.Р. била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 500 от зас. № 24/14.02.2019 г. с водеща диагноза: „Последици от мозъчен инфаркт” и оценка на работоспособността 50%.

К.З. и синовете й Д. и К. били в добро здравословно състояние. Не били освидетелствани с ЕР на ТЕЛК, не съобщавали за минали, настоящи или хронични заболявания, не били налице психични и емоционални отклонения. Видимо нямали емоционални и поведенчески отклонения.

През учебната 2021/2022 г. Д. била ученичка в шести клас на ОУ ”Хр. Смирненски” гр. ****. По данни на учебното заведение детето редовно посещавало учебните занятия.

Адаптирана била в средата. В час работела старателно. Справяла се добре с учебния материал. Слушала в часовете. Стараела се да участва в работата, според възможностите си.

Пишела домашните си, подпомагана в занималнята. Отнасяла се с уважение към учителите.

2

Взаимоотношенията й със съучениците й били добри.

Становището на Отдел „Закрила на детето” е, че тъй като майката на детето съжителства със семейството на своя баща и с дъщеря си, както и се интересувала от развитието и израстването на Д., настоящата мярка -настаняване в семейство на близки и роднини не е ефективна и е необходимо мярката за закрила да бъде променена и адекватна на настоящата ситуация в семейството, а именно - да се предприеме мярка за закрила в семейна среда. Така имало възможност детето да се проследява периодично и при необходимост да бъдат предприети други адекватни действия.

Предвид изложеното, моли се съда да постанови решение в този смисъл.

В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – ****, представлявана от социален работник Диана Петрова поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.

Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат А.Р. моли молбата да бъде отхвърлена и да бъде постановено решение, с което да се определи мярка за закрила – настаняване на детето в семейството на близки и роднини, която е била до момента, поради желанието на детето, емоционалната връзка, финансовите възможности и всички положителни страни, характеризиращи полаганите от бабата и дядото най – адекватни грижи за него.

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушано детето Д.Г. в присъствието на социалния работник.

При изслушването детето заяви, че се чувства добри при баба си и дядо си, при които е от 2 – годишна възраст. Нейните първи братовчедки – Ю. – на 16 години и К. - на 14 години, също живеели при тях. Те помагали за училище, а трите заедно помагали на баба си.

Посочва, че посещава и има желание да ходи на училище. Заявява желанието си баба и дядо да продължат да се грижат за нея, както и че много ги обича. За майка си посочва, че я уважава, че се вижда с нея, но не иска да стои при нея.

Изслушана е майката на детето К.З., която обяснява, че родителите се грижат за Д. от 2 - годишна. Твърди, че вижда детето всеки ден, защото живеели в един двор. Когато се прибирала от работа викала детето при себе си, за да се видят за 1-2 часа, но не често.

Питала я как е със здравето, дали ходи на училище, щастлива ли е. Д. споделяла с нея за приятели, за това какво се е случило в училище. Заявява, че не знае дали за в бъдеще ще може да се грижа за Д..

Изслушани са бабата и дядото на детето – Ю. А. и Г.А., които заявиха пред съда категоричното си желание да продължат да се грижат за детето.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на директора на ДСП - ****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0199/05.08.2009 г. на Община ****; решение № 317/16.11.2018 г. по г.д. № 1172/2018 г. на РС - ****, се установява че малолетната Д. КР. Г. е родена на 01.08.2009 г., като в акта за раждане е записан само един родител – майка: КР. Г. ЗДР.. С горепосоченото решение на РС – ****, влязло в сила на 27.11.2018 г., е прекратено настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия – Ю. А. и Г.А. и то е настанено в същото семейство за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила. Със заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на директора на ДСП – **** е било прекратено 3 настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия по административен ред.

Според приложения социален доклад за оценка на случай и предприемане мярка за закрила спрямо дете през 2012 г. детето е било изоставено от биологичното си семейство и от тогава до настоящия момент основни грижи за Д. са полагали нейните баба и дядо по майчина линия, които са осигурявали сигурна среда и са задоволявали както нейните основни потребности, така и потребностите от образование и здравеопазване. В жилището им има възможност за изграждане на лично пространство и самостоятелна стая. Детето е отглеждано в благоприятна семейна обстановка и добри взаимоотношения между членовете на семейството. У детето е изградена увереност, че е обичано и защитено и това чувство е изградено от семейството на баба и дядо , които полагат пълноценни грижи за него. В доклада е посочено, че между Д. и нейните баба и дядо има изградена силна емоционална връзка. То не желае да живее с майка си и иска да остане с баба си и дядо си. Майката се е завърнала в България през 2017 г. и периодично се е срещала с детето, а през пролетта на 2021 г. заедно с братята на Д. е заживяла в къща, изградена в двора, в който е и къщата на родителите . Жилището, обитавано от майката и братята на Д., се състои от две стаи и кухня. Сочи се, че майката ежедневно контактува с детето и емоционална връзка между тях е възобновена. Според изнесеното в доклада, майката има желание да полага грижи за детето, заявява своята ангажираност относно дъщеря си, но към настоящия момент се съобразява с желанието на Д. да живее при своите баба и дядо. Преценено е наличието на риск за детето, тъй като то не се отглежда в биологичното си семейство. Становището на социалните работници е, че настоящата мярка – настаняване в семейството на близки и роднини, не е ефективна, предвид обстоятелството, че срокът на определената с решение № 317/16.11.2018 г. по г.д. № 1172/2018 г. на РС – **** мярка за закрила е изтекъл, а майката се е завърнала, съжителства с детето и се интересува от неговото развитие и израстване. С оглед на това е направен извод, че е необходимо мярката за закрила да бъде променена и адекватна на настоящата ситуация в семейството, а именно – да бъде предприета мярка за закрила в семейна среда, като по този начин ще може детето да бъде проследявано периодично и при необходимост, да бъдат предприети други адекватни действия.

Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:

Искането е с правно основание чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29, т. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето.

За да се уважи молбата по чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет молителят следва да докаже, че предпоставките, при които малолетната Д.Г. е настанена в семейството на роднини по майчина линия са се променили, не са в интерес на детето или са отпаднали предпоставките, довели до това настаняване. На основание чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет Дирекция „Социално подпомагане” има право да иска прекратяване на настаняването в семейството на роднини, но след като докаже, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от неговия родител.