Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 446 от 28.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 401/2022
Вид
Решение № 446
Подписан
28.10.2022
В сила
19.06.2023
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000401 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. М. Г. против решение №260106/20.04.2022г., постановено по търг.д. № 674/2020г. по описа на О.С.П., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на П. Р. А., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес: **** – чрез Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“ сума над 20 000 лева до присъдения размер от 48 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.01.2020г., причинено противоправно и виновно от В. И.а А. при управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ с №********, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2020г. до окончателното и изплащане, а на Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“, с адрес на кантората - **** сумата 1

2 109.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на ищеца П. Р. А..

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и е прекомерно завишено с оглед действителния характер на травмите и периода на възстановяването на ищеца от тях. Оплакванията са свързани с приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 20 % - според жалбоподателя този процент следва да бъде 50 %.

Моли съда да отмени решението и да намали размера на обезщетението.

Претендира се присъждане на разноски в размер на 1680 лева за защита пред въззивния съд по предявената жалба.

Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от П. Р. А. - чрез пълномощника на същия адв. Е. П., с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението от 60 000 лева е дори занижен, а приетото съпричиняване не почива на доказателствата по делото. Моли съда да потвърди решението.

Постъпила е въззивна жалба и от П. Р. А., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес: **** – чрез Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“ против решение №260106/20.04.2022г., постановено по търг.д. № 674/2020г. по описа на О.С.П., в частта с която е отхвърлен предявеният от П. Р. А. против ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.01.2020г., причинено противоправно и виновно от В. И. А. при управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ с №********, сключена с ответника, за разликата над 48 000 лева до предявения размер 80 000 лева, частично от 150 000 лева. Счита, че съдът неправил е приел, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е пресичал пътното платно на необозначено място. Твърди, че е пресичал на място , което представлява немаркирана пешеходна пътека, тъй като е мислено продължение на тротоара и банкета върху платното за движение. Счита, че в определения размер от 60 000 лева с приложен процент на съпричиняване от 2

20 % обезщетението не репарира причинените вреди вследствие ПТП. Иска се допълнително да бъдат присъдени още 32 000 лева. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. – чрез пълномощника на дружеството адв. Г., с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски в размер на 1800 лева за защита пред въззивния съд по жалбата на П. А..

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът П. Р. А., ЕГН **********, от **** твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2020г., в гр. А., причинено противоправно от В. И.а А. при управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** **. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ п о полица №********, със срок на действие от 02.03.2019г. до 01.03.2020г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузио капитис, контузио церебри, фрактура аркус вертебре С5 и фрактура осис зигоматици декстра нон дислоката. Причинен му е бил и психически дискомфорт и емоционален стрес – изпитва страх да остава сам, има проблеми със съня, станал раздразнителен, избухлив, лесно раним. Има оплаквания, свързани с отпадналост, трудна концентрация, световъртежи, трудности при храненето и говоренето, нарушения във вниманието, затруднения в движенията, смущения на паметта. Твърди, че заради многото охлузвания по лицето, то било обезобразено. За известен период от време е бил поставен в зависимост от близките си, тъй като не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от чужди грижи и помощ. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.“ АД – гр.

С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молбапретенция вх. №ОК-307471/08.06.2020г., който е образувал преписка по щета.

Твърди, че ответникът не е определил, нито е заплатил обезщетението до предявяване на иска на 21.10.2020г.

Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да 3 му заплати 80 000 лева, частично от 150 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.01.2020г., причинено противоправно и виновно от В. И.а А. при управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ с №********, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2020г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на вредите на ищеца би било в размер на 60 000 лева. Намалил е същото с 20 %, доколкото е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия и е уважил претенцията в размер на 48 000 лева за неимуществени вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 19.06.2020г., когато е приел, че е сезиран застрахователя с искане за обезщетение.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на ПТП. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС А.. Твърди, че ударът е бил непредотвратим за нея. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място и в момент, когато това не е било безопасно, предвид разстоянието до приближаващия автомобил. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, предявена като частична от 150 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.

Видно от представената молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №ОК-307471/08.06.2020г. и отговор от 19.06.2020г., застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищецът е отправил искане до ЗД „Б.И.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 08.06.2020г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищеца. Горното води до извод за наличие на предпоставките по 4 чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.

Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. В. И.а А. като водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С влязло в сила Наказателно постановление №21-0239000003/05.01.2021г. /стр.97 от делото на ОС/ на В. И.а А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за това, че като водач на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** на 24.01.2020г. около 11.20 ч. в гр. А., по улица „***“ в посока от изток към запад, стигайки до кръстовище с ул. „****“, извършва маневра ляв завой и удря пресичащия пътното платно за движение в посока запад – изток пешеходец П. Р. А. като допуска ПТП с пострадало лице, поради това, че водачът на МПС виновно е нарушил чл.119 ал.4 от ЗДвП – като водач на завиващо пътно превозно средство не е пропуснала пешеходците. Основанието за наложеното административно наказание е прекратяване на наказателното производство №178/2020г. на РП – А. с Постановление от 11.08.2020г. /стр.98-99 от делото 5 на ОС/. Видно от постановлението – производството е прекратено на основание чл.343 ал.2 т.2 от НК – пострадалият е заявил, че желае това. Така В. И. А. е освободена от наказателна отговорност като и е наложено административно наказание с влязлото в сила наказателно постановление.

С оглед на изложеното да се приеме, че В. И.а А. е действала виновно и противоправно, тъй като като водач на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** на 24.01.2020г. около 11.20 ч. в гр. А., по улица „***“ в посока от изток към запад, стигайки до кръстовище с ул. „****“, извършва маневра ляв завой и удря пресичащия пътното платно за движение в посока запад – изток пешеходец П. Р. А. като допуска ПТП с пострадало лице, поради това, че водачът на МПС виновно е нарушил чл.119 ал.4 от ЗДвП – като водач на завиващо пътно превозно средство не е пропуснала пешеходците. В резултат на това поведение същата е причинила по непредпазливост средни телесни повреди на ищеца. Противоправното и поведение се изразява в нарушение чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП, изискващи водачът да е внимателен и предпазлив към пешеходците, а при извършване на маневра завой е следвало да а пропусне преминаващите по пътното платно нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая водачът А. не се е съобразила с тези изисквания като не е реагирала навреме, установявайки пресичащия пътното платно пешеходец. Горното се установява и от заключението на вещото лице инж.