Решение № 1248 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100511496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20125215/25.06.2024г. постановено по гр.дело № 23124 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, I Г.О., 30-ти състав е признато за установено, че Л. К. Я., с ЕГН: ****, с адрес: гр. Нови Искър, р-н Нови Искър, ул. ****, дължи на „ Делта кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43 следните суми:

458 лв. – главница, представляваща сборът от 2 на брой неплатени месечни вноски за периода 05.11.2014г. – 05.12.2014г. вкл., дължими във връзка с представения му кредит от „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД по сключен договор за потребителски кредит № 242 CL04082000261 от 18.07.2008г, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до изплащане на вземането, която сума е част от паричното вземане по договора в размер на 9 676.62 лв., цедирано от „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД на „ Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта кредит“ АДСИЦ/, съгласно Договор за прехвърляне на вземанията от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него, както и

139,45 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.11.2016г. до 03.11.2019г.,заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 16.12.2009г. по ч.гр. дело № 63591/2019г. по описа на РС- гр. София, ГО, 30 1 състав.

С решението е осъден Л. К. Я., с ЕГН: ****, с адрес: гр. Нови Искър, р-н Нови Искър, ул. **** да заплати на Делта кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43 сумата от 1210 лева – сторените по първоинстанционното дело разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25018646/13.08.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. К. Я., ч р е з особен представител – адв. Я. К.. Изложени са съображения, че решението необосновано и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочено е, че в случая кредитополучателят – ответник не е бил надлежно уводомен за извършените цесии, в какъвто смисъл са изводите на първата инстанция. Неправилно било прието от СРС и че възражението за погасителна давност е неоснователно, тъй като приложим бил краткият тригодишен срок, поради периодичния характер на вземанията. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Въззиваемият – ищец по исковете на Делта кредит“ АДСИЦ, чрез процесуален представител – юрк. Г., в предоставения срок е оспорил жалбата.

Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че районният съд правилно бил приложил и изтълкувал материалния закон, решението било обосновано, не били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Допълнено е, че ответникът на първо място е признал задължението си с подписване на допълнителното споразумение от 19.05.2010г, а още повече – с исковата молба да му връчени всичко уведомления за сторените по делото цесии. Отбелязва се, че изводът на СРС, че приложим за вземанията е общият петгодишен давностен срок, е правилен.

Счита, че основателността на исковете се доказва и от приетото по делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

22008700/22.04.2021г. на „Делта кредит “ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, гр. София, срещу Л. К. Я., с ЕГН: ****, с адрес: гр. Нови Искър, р-н Нови Искър, ул. **** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК,вр. с чл. 79 и сл, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено, че Л.

К. Я., с ЕГН: ****, дължи на Делта кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, заплащане на сумите, както следва : 458 лв. – главница, представляваща сборът от 2 на брой неплатени месечни вноски за периода 05.11.2014г. – 05.12.2014г. вкл., дължими във връзка с представения му кредит от „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД по сключен договор за потребителски кредит № 242 CL04082000261 от 18.07.2008г, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до изплащане на вземането, която 2 сума е част от паричното вземане по договора в размер на 9 676.62 лв., цедирано от „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД на „ Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта кредит“ АДСИЦ/, съгласно Договор за прехвърляне на вземанията от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него, както и 139,45 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.11.2016г. до 03.11.2019г, които суми са заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 16.12.2009г. по ч.гр. дело № 63591/2019г. по описа на РС- гр. София, ГО, 30 състав, като е направено искане за присъждане на разноски. Навело е твърдения, че „ АЛФА БАНК“, чрез клона си „Алфа Банк - Клон България“ ЕИК: 831694000 сключило с ответника договор за потребителски кредит през 2008г. за 8 600 лв. срещу задължение да ги върне , за плати таксата за разглеждане на искането и управление на кредита в размер на 30лв., предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 12 % , годишен процент на разходи от 12,7851%, както и лихви за забава, задълженията следвало да се погасят на 96 месечни вноски считано от 18.08.2008г. до 18.07.2016г, като била уговорена с чл. 20, ал. 1 от ОУ и предсрочна изискуемост при забава на две последователни вноски.

Ответникът не погасявал задълженията си. С договор за цесия от 25.03.2010г.

„Алфа Банк - Клон България“ ЕИК: 831694000 прехвърлило вземанията по договора за кредит, в това число начислената лихва, на „ С.Г. Груп“ ООД. На 26.03.2010г. „ С.Г. Груп“ ООД отново с договор за цесия е прехвърлило вземанията на „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД с ЕИК: 175405951 на 26.03.2010г. На 29.03.2010г. „ МТ Проджект“ ЕООД прехвърлило с договор за цесия прехвърля процесните вземания на “ АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ / с ново наименование „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ“ същите вземания. На същата дата ищцовото дружество е сключило договор с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, по силата на който като изпълнител последното юридическо лице следва от свое име, но за сметка на ищеца да осъществи събиране на вземанията по договора за потребителски кредит. С договор от същата дата – 29.03.2010г, „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД възлага на „ С Г. ГРУП „ ООД да осъществи събирането на вземанията на „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, сред които вземанията е и това на ответника по делото. Длъжникът бил надлежно уведомен за поредицата от цесии, а към датата на последната по време поради непогасяване на задълженията към банката / първоначален кредитор/, задълженията на Я. възлизали на 9676,62 лв.

Той сключил споразумение на 19.05.2010г. с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, чрез неговия представител „ СГ ГРУП“ ООД, но за сметка на ищеца „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, с което признал задължението си в размер на 9676,62 лв. и се задължил да погаси задълженията си на 53 равни ежемесечни вноски в размер на 229 лв, с падеж до 5 число на всеки месец. Плащания не били извършвани, поради което по силата на споразумението от 19.05.2010г. неизплатените суми били обявени за предсрочно изискуеми и ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пред СРС описаните по – горе парични вземания. Заповед била издадена, ответникът възразил и след указания „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ е 3 подало искова молба с обективно кумулативно обединени установителни искове, предмет на настоящото дело.

Л. К. Я. с ЕГН: ****, чрез назначения му особен представител – адв. К. в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът не е активно процесуално легитимирам да предяви исковете, че не е надлежно уведомен за поредицата от извършени цесии, няма задължения към ищеца, поради което исковете са изцяло неоснователни. Претендира разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 63591/2019г. , съгласно което по заявление вх. № 3080119/04.11.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Л. К. Я. с ЕГН: **** да заплати на „Делта кредит “ АДСИЦ с ЕИК: 175145295 сумите, както следва: сумата от 458 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 04.11.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор; сумата от 139,45лв. представляващи мораторна лихва по договора за периода от -03.11.2016г. до 03.11.2019г., които вземания произтичат от два неплатени месечни вноски за 05.11.2014г. и 05.12.2014г. по договор за потребителски кредит, сключен с „Алфа Банк“ – клон България АД, както и съдебни разноски от 175 лв. За така издадена заповед длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на 12.04.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 26.04.2021г.

По делото е приет договор за потребителски кредит № 242 СL04082000261 /18.07.2018г., носещ подпис за страните на последната страница, погасителен план, носещ подпис за страните по договора, молба – декларация за отпускане на потребителски кредит, съгласно които „АЛФА БАНК“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ се е съгласило да предостави на Л. К. Я. кредит от 8 600 лв. за потребителски цели срещу задължения да я върне, да плати такса от 430 лв, при фискиран годишен лихвен процент от 12% ; годишен процент на разходите от 12,7%, платими на 96 вноски от по 139,85лв месечно с падеж 18-то число на месеца считано от 18.08.2018г., посочен е общ размер на задълженията по договора в размер на 13 425.15лв. Съгласно чл. 11 от договора при забава на плащанията кредитополучателят дължи заплащане на наказателна лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 процента годишно, но не повече от законната лихва за забава.

Съобразно чл. 20, т. 1 от договора при просрочие на две последователни погасителни вноски задълженията по договора стават предсрочно изискуеми.

Съгласно чл. 23 кредитодателят може да прехвърли вземанията си на III-то лице, с което кредитополучателят е съгласен. Погасителния план сочи размер на всяка една вноска - по 139.85 лв, падеж на всяка вноска, както и как е формирана вноската - каква част е главница и каква част е лихва.

Приети са неоспорени от страните рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2010г., съгласно който „ АЛФА БАНК“ А.Е., чрез клона си „ АЛФА БАНК“ клон България е прехвърлило на“ С.Г. ГРУП“ 4

ООД вземанията си по договори за потребителски кредити с физически лица един от които е договор № 242-261/2008г. с Л. К. Я., които към 22.12.2009г. са в размер на 9676.63 лв. Договорът с ответника е приложен към договора за цесия и е обозначен в приложение № 1. Съгласно чл. 2.7, буква „а“ от рамковия договор и цедентът се задължил да уведоми длъжника за цесията.

Прието е писмо - уведомление от 08.04.2010г, съгласно което „АЛФА БАНК“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ е съставил изявление до ответника, с което го е уведомило за договора за цесия от 25.03.2010г. Няма данни уведомлението да е връчено на Л. Я..

Приет е и неоспорен от страните договор за продажба на вземания от 26.03.2010г., съгласно който “ С.Г. ГРУП“ ООД продава на „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД вземанията си, изброени в приложение № 1 към договора, сред които е и горепосоченото вземане срещу ответника по делото в цитирания размер.

Съгласно чл. 2.7, буква „а“ от договора продавачът се задължил да уведоми длъжника за цесията.