Решение № 6142 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6142 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100504136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 430 от 08.01.2024 г., постановено по гр. дело № 48169/2023 г. по описа на СРС, 32-ри състав, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 6736 от 13.02.2024 г., са били частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. П. Ф. и Л. А. Ф. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като Р. П. Ф. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 319,18лв.

– главница за доставка на топлинна енергия за периода м.7.2020г.-м.4.2022г., ведно със законна лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 46,24лв. - обезщетение за забава върху главницата за доставка на топлинна енергия за периода от 15.9.2021г. до 3.8.2023г. и сумата от - 10,83лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.7.2020 г. до м.4.2022 г., ведно със законна лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени главният иск за сумата над 319,18лв. до предявения размер 339,58лв., както и за периода 1.5.2020г.- 30.6.2020 г., акцесорният иск за мораторна лихва за сумата над 46,24лв. до предявения размер от 49,20лв., както и изцяло иска за заплащане на сумата 2,42 лв. – обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.9.2020г. до 3.8.2023 г., а Л. А. Ф. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 841,47лв. – главница за доставка на топлинна енергия за периода м.7.2020г.-м.4.2022г., ведно със законна лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 121,92 лв. - обезщетение за забава върху главницата за доставка на топлинна енергия в размер на за периода от 1

15.9.2021г. до 3.8.2023г. и сумата от 28,56 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.7.2020 г. до м.4.2022 г., ведно със законна лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени главният иск за сумата над 841,47лв. до предявения размер от 895,25лв. и за периода 1.5.2020г.- 30.6.2020 г., акцесорният иск за мораторна лихва за сумата над 121,92лв. до предявения размер от 129,62лв. , както и изцяло иска за заплащане на сумата 6,39 лв. – обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.9.2020г. до 3.8.2023г.

Със същото решение Л. А. Ф. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1, вр. ал. 8 ГПК сумата 136,36лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а Р.

П. Ф. е осъден да заплати на ищеца сумата 51,72лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на на адв. С. К. К. от САК сумата от 38,48 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а на адв. И. А. Н. от САК сумата 12,82 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били частично уважени по отношение на Р. П. Ф., е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника й - адв. И.Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът не е установил, че тя е потребител на топлинна енергия, доколкото се е установило, че другият ответник – Л. Ф. е такъв, тъй като е вещен ползвател. На нейно име била открита партида и били издавани и всички фактури. Изтъква още, че неправилно е бил уважен и акцесорния иск за лихва, тъй като по делото липсвали доказателства за датата, на която фактурите са обявени на интернет страницата на дружеството. Сочи още, че ищцовото дружество нямало основание за събиране на дялово разпределение и не бил активно материално легитимиран. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете за мораторна лихва и дялово разпределение са били частично уважени по отношение на Л. А. Ф. е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника й - адв. С.К., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че неправилно е бил уважен акцесорния иск за лихва, тъй като по делото липсвали доказателства за датата, на която фактурите са обявени на интернет страницата на дружеството, както и че ищцовото дружество нямало основание за събиране на дялово разпределение и не бил активно материално легитимиран. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло исковете.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, е подал отговор на въззивните жалби, с който оспорва същите по подробно изложените съображения.

Решението в частта, с която е бил частично уважен предявения от „Топлофикация 2

София” ЕАД срещу Л. А. Ф. главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл.

149 ЗЕ за сумата от 841,47лв. – главница за доставка на топлинна енергия за периода м.7.2020г.-м.4.2022г., ведно със законна лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. А. Ф. и Р. П.

Ф. обективно кумулативно съединени осъдителни искове чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били частично отхвърлени, не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като жалбоподателят Р. П. Ф. е внесла дължимата държавна такса за въззивно обжалване, а Л. А. Ф. е била освободена от внасянето на такава, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение жалбата на Р. П. Ф. относно оплакването, че не е пасивно материално легитимирана да отговаря по главния иск следва да се отбележи следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на 3 определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Нотариален акт от 25.1.1990г. от който се установява, че собственик на имота през процесния период е била Л. Ф.. С нотариален акт от 20.4.2010 г. Л. Ф. и съпругът й П.Ф. са продали 1/30 ид.ч. от придобития по време на брака имот на жалбоподателката Р. Ф., като не се установява продавачите да запазили или учредили вещно право на ползване. Видно от справка по наредба №14/09г. П.Ф. е починал на 25.8.2022г. и е оставил наследници съпруга си - Л. Ф. и дъщеря си - Р. Ф..

Ето защо е обоснован извода, че ответниците са съсобственици на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставил топлинна енергия. По отношение размера на притежаваните от същите идеални части липсва оплакване в жалбата.

По отношение на оплакването на жалбоподателите Р. П. Ф. и Л. А. Ф., касаещо присъждането на законна мораторна лихва и вземане на ищеца /материалната легитимация/ за дялово следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За процесния период от м.07.2020 до м.04.2022 г. са приложими общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо и противно на поддържаното в жалбите не е необходи за поставянето в забава ищцовото дружество да публикува фактурите на интернет страницата на дружеството. С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава, като по отношение на размера ответниците не са оспорили същите с отговора на исковата молба, нето са направили конкретни оплаквания във въззивните жалби.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово 4 разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.