Определение № 4295 от 18.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1142/2025
- Вид
- Определение № 4295
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4295 гр. Варна, 18.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501142 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Община Варна, БУЛСТАТ ... против Решение № 766 от 05.03.2025г., постановено по гражданско дело № 10250/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните А. К. Г., ЕГН **********, от една страна, и Община Варна, от друга страна, че ответникът Община Варна не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в гр. Варна, район А..., кв. „Г...“, местност „Б...г“, с площ 1954 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 953, при граници и съседи на имота: ..., ...8, ..., ...5, ... и 1..., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт.
Според жалбоподателя изводите на районния съд се основават на противоречиви факти и недостатъчно доказателствен материал. Сочи се, че по делото остава неизяснено предназначението на терена, в който попада процесният имот. Поддържа се, че имотът е бил земеделски, но не е ясно как след обобществяването е станал гора, а след това отново се е превърнал в земеделска територия в терен по пар.4 ЗСПЗЗ. Навеждат се доводи за наличие на противоречия между показанията на свидетелите на ищеца. Твърди се нарушение на принципа на служебното начало във връзка с кредитирането на приетите експертни заключения. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. Прави се доказателствено искане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. К. Г., ЕГН **********, с който се оспорва същата като 1 неоснователна. Твърди се, че ответникът, който носи доказателствената тежест да установи твърдяното негово право на собственост върху процесния имот, не е ангажирал категорични доказателства в тази насока. Сочи се, че придобивното основание по чл.25 ЗСПЗЗ остава недоказано. Излагат се съображения, че аргументите относно придобивната давност са ирелевантни, доколкото предявеният установителен иск е отрицателен. Искането е за оставяне на въззивната жалба без уважение. Възразява се срещу направените доказателствени искания.
Постъпила е и частна жалба от А. К. Г. срещу Определение № 5266 от 22.04.2025г., постановено по гражданско дело № 10250/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 24416/18.03.2025г., подадена от ищеца А. К. Г., с която е направено искане за изменение в частта за разноските на решение № 766/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 10250/2024г. Излагат се съображения за несъобразяване на приложимите правни норми. Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС и сочи, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие. Твърди се, че не следва да се присъжда размер, по-малък от минимално предвидения в Наредба № 1/2004г., предвид фактическата и правна сложност на спора. Искането е за отмяна на обжалваното определение
Не е постъпил отговор на частната жалба в законоустановения срок от насрещната страна.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът намира, следното:
1.
Жалбоподателят моли да бъде допусната повторна техническа експертиза, която след проверка в Регионална дирекция по горите – Варна, да даде заключение дали процесната територия представлява гора към 1991г., включена в действащия към този момент лесоустройствен план и на кого е записана в разписния лист към плана, като онагледи изводите си в комбинирана скица.
В случая искането се явява преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК, доколкото заключението по изготвената пред ВРС СТЕ не е оспорено от страните, нито е направено искане за повторна експертиза не е направено своевременно.
2. Направено е и искане за допускане на съдебно-фотограметрична експертиза със следната задача – след получаване на стериодвойки снимки, създадени в периода от 2013 до завеждане на исковата молба и фотограметричната им обработка, да се даде заключение от получения триизмерен модел на земната повърхност и обектите върху нея: 1. Може ли да се идентифицира процесният имот; 2. Може ли да се отчете наличие на ограда/видими линии, които следват границите на имота; 3.
Обработва ли се или е залесен с горски дървета; 4. От коя година са поставени в имота еднотонни цистерни за вода.
Искането е направено за опровергаване на твърденията на ищеца за владение на имота от негова страна в периода от 2013г.
2
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по това доказателствено искане до уточняване от страна на жалбоподателя в срок до първо съдебно заседание на следното:
Твърди ли, че са налице стереодвойки снимки, създадени в периода 2013г.
– 2025г., които са фотограметрично обработени? Ако да, може ли да се снабди с тях и да ги представи по делото за нуждите на вещото лице. За целта страната може да се снабди със съдебно удостовеР.е Ако не разполага с такива снимки, но такива са налични, да посочи от къде вещото лице може да се снабди с тях
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025г. от 10:00ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за допускане на повторна СТЕ.
УКАЗВА на жалбоподателя в срок до първото съдебно заседание да уточни доказателственото си искане за допускане на съдебнофотограметрична експертиза, както следва:
Твърди ли, че са налице стереодвойки снимки, създадени в периода 2013г.
– 2025г., които са фотограметрично обработени? Ако да, може ли да се снабди с тях и да ги представи по делото за нуждите на вещото лице. За целта страната може да се снабди със съдебно удостовеР.е Ако не разполага с такива снимки, но такива са налични, да посочи от къде вещото лице може да се снабди с тях
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.10.2025г. от 10:00ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3