Решение № 56 от 01.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 90/2022
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 01.04.2022
- В сила
- 01.04.2022
- Състав
- Уляна Куманова Савакова, Румяна Петрова Петрова, Станчо Радев Савов
Цитирани разпоредби
- чл. 18, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.1 т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.47 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Уляна К. Савакова
Членове:
Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл. като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600090 по описа за 2022 година
Производството по делото пред въззивния съд е образувано по протест на ВРП срещу присъдата на ВРС -5-ти състав ,постановена на 16.11.21година по НОХД № 2823/2021г., с която подс. К. Т. СЛ. е бил признат за виновен за престъпление по чл.296 ал.1 от НК ,извършено на 07.07.21 година в гр.Варна ,поради което и на основание чл.54 ал. 1 от НК и му е наложено НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1500,00 /хиляда лева/ лв.
В протеста се навеждат оплаквания за неправилност на така постановения съдебен акт – явна несправедливост на наложеното наказание ,което макар е наложено в пределите ,предвидени в закона за извършеното престъпление ,не съответствало на степента на обществената опасност на деянието и дееца,както и на целите по чл.36 от НК .Иска се от въззивния съд да измени присъдата и да наложи по- тежко наказание и частност лишаване от свобода,към минималния размер на предвиденото в закона лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно ефективно .
Пред въззивния съд е подадена и жалба от упълномощения защитник на подс. адв.Е.И. –от САК,в която се твърдят съществени нарушения на процесуални правила,нарушение на правото на защита на подс.,нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание,като моли съдът да отмени така постановената присъда ,да признае подс. за невиновен и алтернативно да намали така определеното наказание ,което се явява завишено и несправедливо.Мотиви към същата липсват .
В допълнителното изложение към протеста се навеждат доводи за увеличаване на така наложената наказание с оглед съдебното минало и специфичните характерови особености и отношение на подс. към свид.Я. .Твърди се ,че по- тежкото наказание би могло да изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция.
В съдебно заседание жалбоподателят-подс.К.С. редовно призован, явява се лично.Отказва се от защитата си в първоинстанционния съд и не желае назначаване на служебен защитник.Поддържа жалбата на адвоката си ,подадена срещу решението на първата инстанция.
По съществото на делото представителят на ВОП :Поддържа протеста и 1 допълнителните съображения към него . Счита, че в рамките на първоинстанционното производство съдът е отчел множество обстоятелства като смекчаващи ,а според прокурора в голямата си степен същите са отегчаващи .Моли за уважаване на протеста,което следвало от всички обстоятелства и доказателства събрани по делото.
Жалбоподателят С. : Желае налагане на по- леко наказание –глоба ,по преценка на съда .
В последната си дума жалбоподателят : Съжалява за случилото се ,и за причинените неприятности на свид.Я. .Заявява ,че понастоящем нещата са спокойни и че извършеното от него е моментно ,за което съжалява.
Въззивният съд като взе предвид всички събрани по делото доказателства и в пределите на служебната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие за установено следното от фактическа страна:
Св.Т.И.Я. и подс.К. Т. СЛ. живели на съпружески начала в периода 2011 - 2019 година. От връзката им на 23.09.2013 г. била родена дъщеря им М.К. С.а, която подс.С. припознал по предвидения законов ред като своя дъщеря. Макар ,че не живеели заедно двамата поддържали връзка,а подс.С. имал редовни контакти с дъщеря си и помагал за отглеждането й финансово и чрез полагане на грижи.
В началото на 2021 година подс.С. започнал да тормози и заплашва Я., стигало се до скандали и физическо насилие при срещите им, което се случвало особено след употреба на алкохол от страна на подсъдимия.Поради това и Я. подала молба до Районен съд Варна за постановяване на мерки за нейна защита по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/ и било образувано гражданско дело № 9475/21 г. по описа на Районен съд Варна.
Била издадена Заповед за незабавна защита по ЗЗДН № 63/30.06.2021 г. по гр.дело № 9475/2021 г. по описа на Районен съд Варна , с която са постановени мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва: задължава К. Т. СЛ. да се въздържа от домашно насилие спрямо Т.И.Я., на осн. чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН забранява на К. Т. СЛ. да приближава Т.И.Я., обитаваното от нея жилище, представляващо ап.10, находящ се в гр.Варна ул. Н.Ц. ** ет.3, жилището по постоянния адрес, където живеят родителите й, находящо се на адрес: гр.Варна ул.М."14, ет.4, ап.11, местоработата - фризьорски салон, находящ се в гр.Варна, ул.С." , ОУ “**********“-гр.Варна, където учи детето М.К. С.а във времето, когато молителката я води и я взима от училище на по-малко от 100 (сто) метра.
Посочено е, че на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указано е на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта, като заповедта на основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника, а заверен препис от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУП на МВР по местоживеене на извършителя и на пострадалото лице.
Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или отказ на съда.
Предупреден е К. Т. СЛ., че съгласно чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата.
Съгласно разпореденото в заповедта копие от нея е изпратено служебно на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
На полицейските служители от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна свидетелите Т.П. и М.Ц. било възложено да запознаят подс.С. със заповедта за незабавна защита и да изпълнят необходимите действия при тази процедура - съставяне на протокол за 2 предупреждение да не нарушава заповедта.
На 06.07.2021 г. в 13:30 часа полицейските служители намерили подс.С. в кв.Аспарухово. Била му предоставена заповедта и той се запознал с нейното съдържание, което било документирано с изписване лично от него на ръкописен текст „Запознах се лично" и полагане на подпис върху заповедта/л.35 от ДП/,който факт не се оспорва от въззивния жалбоподател
От полицейски инспектор Т.П. в присъствието на другия полицейски служител като свидетел М.Ц. на 06.07.2021 г. в 13:30 часа бил изготвен протокол за предупреждение на К. Т. СЛ. да не нарушава заповедта/л.33 от ДП/. В протокола е отбелязано, че предупреденият се запознал със съдържанието на протокола и фигурира негов подпис.
Въпреки че бил запознат със Заповед за незабавна защита по ЗЗДН № 63/30.06.20121 г. по гр.дело № 9475/2021 г. по описа на Районен съд Варна подсъдимият К. Т. СЛ. не изпълнил същата и посетил местоработата на Т.И.Я..
На 07.07.2021 г. около 15:40 часа в дежурната част на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна е получен сигнал от К.К., че К. Т. СЛ. е нарушил заповед за незабавна защита и е посетил адреса в гр.Варна, ул.С. № 25.
На място бил изпратен полицейски автопатрул, състоящ се от полицейски служители - свидетелите Т.М.Б. и А.К.. Полицейските служители посетили адреса в гр.Варна, ул.С. № 25 - фризьорски салон, където работела Т.И.Я.. При пристигането на адреса установили на входната врата на фризьорския салон подс.К.С., вътре в салона била св.Я..
Полицейските служители свалили самоличността на подс.С. и го уведомили, че нарушава заповедта за незабавна защита, той им казал, че отишъл да си вземе телефона.
Полицаите отвели подс.С. в полицейското управление.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че С. е осъждан и то многократно .
От служебно изисканата справка и получен отговор с писмо рег.№ УРИ 442000‐ 16587/25.10.21 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна с извлечения от дневник за получени и предадени сигнали в ОДЧ при 04 РУ-Варна е установено , че сигналът е бил подаден от К.К. - колежка на Тихомира Я..
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е установена безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: по
- гласни доказателствени средства - свидетелски показания на Тихомира Я., Диана Ганчева, Галина Георгиева, Теодор Бакърджиев, А.К., Т.П. и Мирослав Цанков, - писмени доказателствени средства: Заповед за незабавна защита по ЗЗДН № 63/30.06.20121 г. по гр.дело № 9475/2021 г. по описа на Районен съд Варна; докладна записка от Т.Проданов полицай Четвърто РУ; протокол за предупреждение от 06.07.2021 г.
13:30 часа, изготвен от полицейски инспектор Т.П.; писмо рег.№ 10582р-1589/12.07.2021 г. от Районен център 112-Варна; протокол за полицейско предупреждение от 07.07.2021 г.; заповед за задържане на лице от 07.07.2021 г. за 24 часа от 15:45 часа; докладни записки от 07.07.2021 г.; свидетелство за съдимост, съдебно удостоверение; писмо рег.№ УРИ 442000-16587/25.10.21 г. на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна с извлечения от дневник за получени и предадени сигнали, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал изцяло показанията на свидетелите, дадени в съдебно заседание, тъй като същите са свързани, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите писмени доказателства по делото , кредитирани безусловно и от настоящата инстанция.
3
Съдът правилно не е кредитирал обясненията на подс.С., че е прочел съдържанието на заповедта за незабавна защита и протокола за предупреждение, защото в заповедта е наличен ръкописно изписан него текст, че се е запознал и върху нея и протокола фигурира негов подпис, което сочи запознаване с текста на един документ, преди да се положи подпис под него и който в голяма степен ограничава правата му.
При преценката на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че подсъдимиятвъззивник К. Т. СЛ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296 ал.1 от НК за това, че на 07.07.2021 г. около 15.00 часа в гр. Варна влязъл във фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „С." № 25, където в момента е работела Т.И.Я., с което не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита № 63/30.06.2021 г., постановена по гр.д. № 20213110109475 по описа на Районен съд - Варна, 30-и състав, с която К. Т. СЛ. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.И.Я. и му е забранено да се приближава на помалко от 100 м разстояние до Т.И.Я., включително и до обитаваното от нея жилище, представляващо ап. 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Н.Ц." № **, ет. 3, жилището по постоянния адрес на Я., където живеят родителите , находящо се на адрес гр. Варна, ул. „М." № 14, ет. 4, ап. 11, местоработата - фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „С." № 25 и ОУ „**********" - гр. Варна, където учи детето М.К. С.а във времето, когато Я. я води и взема от училище.
Посочената правна квалификация не се оспорва от страните по делото и е правилна.
Касае се за престъпление по Глава 8,раздел 3 от НК престъпление против правосъдието ,като настоящия съдебен състав установи,че не е следвало съдът да посочва на страната свид.Я. правото и да участва като частни обвинител и граждански ищец.Такава страна е недопустима в този процес и при тази правна квалификация и правилно адв.С.
Христова /л.26 от НОХД /е отказала конституиране на страна.
Съдът правилно е отчел и причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България и в частност обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на правосъдието в Република България от една страна, а от друга неспазване на правните и морални норми, регламентирани в Закона за защита срещу домашното насилие.
За да определи вида и размера на наказанието на глоба в размер на 1500 съдът е взел предвид следното:
Жалбоподателят като субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.