Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 05.01.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4837/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
05.01.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Генчо Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Стара Загора, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20225530104837 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.430 ТЗ, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, гр. София твърди в исковата си молба, че между него, като кредитодател, и М. Г.а Т.а, като кредитополучател, бил сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г., по силата на който М. Г.а Т.а използвала бА. кредит в размер на 2000 лв. с краен срок за ползване и погасяване 31.01.2022 г. Кредитополучателят преустановил да изпълнява задълженията си по Договора на 18.05.2021 г., като изпаднал в забава за дължимите и просрочени по договора за кредитна карта суми. С оглед на този факт ищецът изготвил и възложил за връчване покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът да бил уведомен за размера на задължението по кредита и да му бил предоставен срок и възможност за доброволно погасяване на дълга. Поканата била възложена за връчване на ЧСИ Иван Стръмски, с рег. № 870 и с район на действие ОС- Стара Загора. В производството по връчване на поканата и след извършена справка в НБД „Население" за постоянен и настоящ адрес било установено, че търсеното лице е починало, като е оставило наследници Т. Р. Т. - съпруг, Р. Т. Т. - син и М. Т. Р. – син. Всеки от наследниците отговарял разделно за 1/3 част от общия размер на дълга. Към настоящия момент задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г. били в общ размер: 2430,97 лв., от които: 1963 лева, представляващи непогасена главница по Договора, дължима за периода от 18.05.2021 до 25.08.2021 г., 101.38 лева, представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от 18.05.2021 до 25.08.2021 г., 366.59 лева наказателна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 13.10.2022 г. Задължението не било изпълнено доброволно. С оглед факта, 1 че поканата не достигнала до кредитополучателя преди предявяване на иска, ищецът с подаване на настоящата искова молба упражнявал правото си да обяви договора за бА. кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение срещу наследниците на М. Г.а Т.а, а именно: Т. Р. Т., Р. Т. Т. и М. Т. Р., с което да осъди всеки един от тях - разделно, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумите: 1963 лева, представляващи непогасена главница по Договора, дължима за периода от 18.05.2021 до 25.08.2021 г., 101.38 лева, представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от 18.05.2021 г. до 25.08.2021 г., 366,59 лева наказателна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 13.10.2022 г., както и законната лихва за забава от предявяване на настоящата искова молба до окончателно заплащане на задължението. Претендира разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. С допълнителна искова молба от 16.11.2022 г. ищецът допълва, че размерът на припадащите се част от задълженията на ответниците, съобразно притежаваната от всеки от тях част от наследството са както следва: Т. Р. Т. отговарял до размера на 1/3 от посочения в исковата молба размер на задълженията за:

654,33 лева - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. 25.08.2021 г.; 33,79 лева - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лева - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г.; Р. Т. Т. отговарял до размера на 1/3 от посочения в исковата молба размер на задълженията за: 654,33 лева непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 33,79 лева - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лева наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г.; М. Т. Р. отговарял до размера на 1/3 от посочения в исковата молба размер на задълженията за: 654,33 лева - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 33,79 лева - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лева - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Ищецът моли съда да осъди Т. Р. Т. да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020г. както следва: 654,33 лева - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021г. 25.08.2021r.; 33,79 лева - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лева - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Моли съда да осъди Р. Т. Т., да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020 г. както следва: 654.33 лева - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 33,79 лева - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лева - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Моли съда да осъди М. Т. Р. да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020г. както следва:

654.33 лева - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. 25.08.2021 г.; 33,79 лева - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. 25.08.2021 г.; 122,19 лева - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Моли 2 всеки от ответниците да бъде осъден да заплати законна лихва върху припадащата му се част от задълженията от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответникът Т. Р. Т., чрез назначения му особен представител адв. В. З., оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Починалата кредитополучателка и наследодателка на ответника била търсена на адрес в гр.София, ..., въпреки че постоянният и адрес, посочен в подписания от нея Договор за кредитна линия на 30.01.2020 год., бил в гр.Стара Загора, .... Постоянния адрес на наследодателката бил в Стара Загора, без да имало данни точно на коя дата и къде починала същата. С Поканата за доброволно изпълнение от 20.08.2022 год. към ответника Т. Р. Т. бил направен опит за обявяване от ищеца на предсрочната изискуемост на задължението, но за общия дълг към 08.09.2021 год./главница и лихва/, без да бил конкретизиран и уточнен размерът на припадащата се част от задължението на ответника, съгласно притежаваната част от наследството. Разписката към връчената Покана на 20.08.2022 год. в 12.30 часа била подписана и получена от лицето П.М.

Г. посочен, като „съжител”, без да било уточнено конкретно на кого бил съжител и дали бил пълнолетен да подписва и получава документи. Видно от приложената по делото Справка НБД Население, такова лице на адрес гр. Стара Загора, ... не било посочено да живее.

Предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на Исковата претенция, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В настоящия случай ищецът не доказвал с представените по делото писмени документи, че ответникът Т. Р. Т., като длъжник в качеството си на наследник по Договора за кредитна карта на физическо лице е бил уведомен надлежно за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Нотариалната покана, с която кредиторът го уведомявал за тази правна последица била получена от лице, което било обявено като „съжител”, без да ставало ясно на кой бил съжител, пълнолетен ли бил и имал ли право да получава официални документи. ПоР. това ответникът Т. Р. Т. не бил уведомен надлежно за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Ответникът М. Т. Р., чрез назначения му особен представител адв.Г. Маджарова, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Починалата кредитополучателка и наследодателка на ответника била търсена на адрес в гр.София, ..., въпреки,че постоянния и адрес посочен в подписания от нея Договор за кредитна линия на 30.01.2020 год. бил в гр.Стара Загора, .... Постоянния адрес на наследодателката бил в Стара Загора, без да имало данни точно на коя дата и къде починала същата. С Поканата за доброволно изпълнение от 20.08.2022 год. към ответника М. Т. Р. бил направен опит за обявяване от ищеца на предсрочната изискуемост на задължението, но за общия дълг към 08.09.2021 год./главница и лихва/, без да бил конкретизиран и уточнен размерът на припадащата се част от задължението на ответника, съгласно притежаваната част от наследството. Разписката към 3 връчената Покана на 20.08.2022 год. в 12.30 часа била подписана и получена от лицето П.М.

Г. посочен, като „съжител”, без да било уточнено конкретно на кого бил съжител и дали бил пълнолетен да подписва и получава документи. Видно от приложената по делото Справка НБД Население, такова лице на адрес гр. Стара Загора, ... не било посочено да живее.

Предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на Исковата претенция, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В настоящия случай ищецът не доказвал с представените по делото писмени документи, че ответникът М. Т. Р., като длъжник в качеството си на наследник по Договора за кредитна карта на физическо лице е бил уведомен надлежно за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Нотариалната покана, с която кредиторът го уведомявал за тази правна последица била получена от лице, което било обявено като „съжител”, без да ставало ясно на кой бил съжител, пълнолетен ли бил и имал ли право да получава официални документи. ПоР. това ответникът М. Т. Р. не бил уведомен надлежно за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Ответникът Р. Т. Т., чрез назначения му особен представител адв.С. А., взема становище, че предявените искове са неоснователни. Невярно било, че М. Г.а Т.а като кредитополучател и „Уникредит Булбанк" АД като кредитор, сключили Договор за кредитна карта на физическо лице №CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г., по силата на който М. Г.а Т.а използвала бА. кредит в размер на 2 000 лв. с краен срок за ползване и погасяване 31.01.2022 г. и че кредитополучателят преустановил да изпълнява задълженията си по договора на 18.05.2021, като изпаднал в забава за дължимите и просрочени по договора за кредитна карта суми. Действително, ответниците Т. Р. Т., Р. Т. Т. и М. Т. Р., били наследници на починалата М. Г.а Т.а. Доколкото не било ясно, съществуването на вземането на банката към наследодателя, неоснователно се навеждал довод, че за Банката бил налице правен интерес от предявяване на претенциите си срещу наследниците на кредитополучателя, като всеки от тях отговарял разделно за 1/3 част от общия размер на дълга. Невярно било, че към настоящия момент, задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г. били в общ размер: 2 430,97 лв., от които: 1 963 лева, представляващи непогасена главница по Договора, дължима за периода от 18.05.2021 до 25.08.2021 г., 101.38 лева, представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от 18.05.2021 до 25.08.2021 г., 366.59 лева наказателна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 13.10.2022 г. и че посоченото задължение не било изпълнено доброволно.